Лозан и АРГО-навтите

Агенция Монитор - петък, 19-05-2017 - 17:36

Скандалът със стенограмите АРГО-гейт е най-яркия пример за задкулисно политическо инженерство в новата история на България.Само седмица след парламентарните избори на 26 март в редакционните пощи на няколко от основните български медии е получено анонимно писмо със стенограми от прелюбопитни дискусии между влиятелни обществени личности, които до този момент не са афиширали, а дори и са отричали връзките помежду си. В разговорите е представен едрият бизнес в лицето на олигарха Иво Прокопиев и независимите медии – шефът на „Медияпул“ Стояна Георгиева, журналистът Иван Бедров, експерти от неправителствения сектор – Антоанета Цонева, Николай Стайков, бивши политици – Христо Иванов и настоящи такива – Радан Кънев, Иван Иванов, Трайчо Трайков. Макар и в цивилния живот тези хора да твърдят, че нямат нищо общо, а и професиите им да ги задължават в това (журналисти-политици, неправителствен сектор-политици, бизнесмени-политици), от разговорите става ясно, че усилено работят в пълна координация за една обща цел – да получат политическо влияние. Колкото и скандално и неетично да звучат договорките помежду им, още по-шокиращото е, че никой от тях не отрече достоверността на стенограмите, а последваха само плахи опити да се компрометира точността на предадените реплики.

Наименованието на скандала – АРГО-гейт, идва от „Фейсбук“ групата, озглавена „АРГО“, в която участниците членуват и си кореспондират. Първоначалното значение на арго идва от древногръцката митология и легендата за античния герой Язон, който с група съмишленици тръгва да търси Златното руно. Корабът им се казва „Арго“, а оттам и героите са неречени Аргонавти. По-актуалното значение на думата идва от холивудския филм, разказващ за тайната операция на ЦРУ, носеща това кодово име, чиято цел е спасяването на американски граждани, блокирани в посолството на САЩ в Техеран по време на Иранската криза. В езикознанието „арго“ се използва като термин за таен език на определено съсловие или социална група. Една от теориите е, че това е набор от кодови думи за комуникация между крадците и престъпниците. Всички тези обяснения звучат на пръв поглед прехвалено за настоящите участници в АРГО-гейт, но в същото време имат и частица логика. Прокопиев и компания наистина са тайно общество, а според прокуратурата някои от тях са и престъпници. Също като в холивудския филм, главните герои получават финансиране с американски долари, а парите ги харчат за дейност различна от официалната. За разлика от античните си съименници, родните аргонавти обаче не вършат никакви геройства, техният предводител не е Язон, а Лозан, който е известен с притежанието на пълната противоположност на смелост. Освен това

не Лозан търси Златното руно, а Златното руно държи Лозан,

при това с компромати за съпругата му, която, както ще видим по-долу, нарича Черен лебед.

Първата публикувана стенограма е от сбирка, провела се на 28 юли 2016 г. в събитийния център „Ерато“ на столичния бул. „Витоша“. В разгарящата се кандидатпрезидентска кампания задкулисната групичка кори планове как да издигне собствен човек за най-високия пост в държавата. Плановете са да се използват остатъците от разпадащата се коалиция Реформаторски блок по най-изгодния за аргонавтите начин, а логистична подкрепа на кандидата да се окаже от обективните медии от кръга „Капитал“ и присъдружните им сайтове, както и от неправителствения сектор, чиито представители официално получават финансиране от чужди фондации именно за да развиват обществена дейност, която не е политическа.

....

Христо Иванов: Това е неформална среща, която да остане между присъстващите.

Проваленият правосъден министър все още не се е провалил като политик, а към момента на разговора официално се представя за общественик, захранван от НПО-та, чиято основна кауза уж е реформа в правосъдието. Зад тази маска обаче месеци преди да направи нескопосания си опит да се яви на парламентарни избори, Христо Иванов вече крои планове за развитието си, при това, както се вижда от собствените му думи – плановете са тайни.

....

Стояна Георгиева: Групата е за нов проект, различен от ГЕРБ и опозиция на ГЕРБ. Въпрос – преди президентските избори или след тях? Да се очертае и покаже ли инициативата или това да стане с парламентарните избори? Голяма част от дискусията е за проекта.

Вече 20 години Стояна Георгиева работи като политически пиар на Иван Костов и неговите марионетки, но официално се представя за собственик на независим и обкетивен информационен сайт, наречен „Медияпул“. Стояна води дискусия наравно с политици и общественици за създаването на политически проект. В същото време получава финансиране „за развитие на обективна и аналитична журналистика и укрепване на гражданския сектор“.

....

Иво П. – няколко акцента и различни формулировки от мен – наистина смисълът от този хибриден гражданско–политически субект е да направи връзката с интересите на гражданското общество. В момента тази връзка е фалшифицирана и прекъсната. В момента властта се използва за лично обогатяване, за сметка на всички. Активите на всички поевтиняват за сметка на концентрация на ресурс в ръцете на малцина. Събирайки в едно интересите на политическото представителство, е лесно да дефинираме целите на фондацията. Заради дългото време на институционално робство местата, откъдето може да тръгнат такива проекти, са разбити и замърсени. Източникът на доверие могат да бъдат само персоналните биографии на хората, които с имената си могат да застанат зад такъв формат. Това е единият акцент, по отношение на същността. Има много моменти, които трябва да бъдат обсъждани с различни ПП. Това е предмет на сегашната дискусия. От Радан К. беше направен кратък, но добър анализ на ценностния сет на един такъв проект, който може би трябва да разпространим. Няколко акцента искам да уточним – Основната единица, създаваща ценност в обществото, е фирмата и предприемача. Основното е да има среда за предприемачество, оттам нататък са институциите, после инструментите на НАТО и ЕС за довършване на недовършената интеграция. Друг много интересен момент, който геополитическата ситуация налага, е темата за патриотизма и национализма в смисъла на големите геополитически интереси, да ни държат в сянка. Трябва да се върнем към корените на българското възраждане. Следващия акцент, който бих искал да спомена и с това искам да завърша, е от Огнян Минчев, който каза нещо доста разумно според мен - че част от успеха на това ново начинание е да преведе иначе сложните за обикновените българи послания на един центристки език, не в смисъл на ляво или дясно, а в смисъл на здравия разум

Олигархът задава опорните точки на бъдещия проект. За разлика от страниците на медиите му, където с плам се громят връзките между политици и бизнесмени, а напоследък се държи линията и колко е лошо да се срещат магистрати с политици, тук бизнесменът пред своите подопечни политици обяснява, че трябва да се изгради „хибриден гражданско-политически проект“. Спуска им тезите, на които ще стъпва философията на така мечтаната от него послушна партийна структура, а най-скандалното е ориентацията на този проект. Или по-точно липсата на тази ориентация. Прокопиев е толкова амбициран да получи политическо представителство, че инструктира своите марионетки да търсят място и в лявото, и в дясното политическо пространство. Хем обяснява как бизнесът и малката фирма са основните единици, изграждащи съвременното общество, хем няма нищо против партията му да се вклини и в социалистическата ниша, само и само да му осигури така мечтаните депутатски мандати. Разбира се, „десните“ политици като Радан Кънев, Трайчо Трайков и дори бившия шеф на СДС Мартин Димитров нямат нищо против указанията на своя кукловод. На светло може да се афишират като представители на „автентичната десница“, но зад кулисите са съгласни с Прокопиев, че „няма ляво, няма дясно“. Има само кокал.

....

Николай Стайков (Ники С) – Гледаме да се закачим някъде. Не мога да си представя института на Антоанета да се закачи за политически проект. Това от донорите ще се определи като политически проект... И ако работим по западните правила, не можем да го направим.

Докато обсъждат създаването на политическа фондация, която да финансира проекта им, видният грантаджия Николай Стайков все пак обръща внимание, че парите, с които разполагат в момента, са за да работят в неправителствения сектор. Стотиците хиляди долари, които чуждестранни фондации, свързани с милиардера Джордж Сорос, им изсипват, на практика са за дейност точно обратната на тази, за която в момента разговарят. Затова трябва някак си да се заблудят „донорите“, че Антоанета Цонева (член на висшето ръководство на „Дай, България“ и неуспял кандидат-депутат), Николай Стайков и прочее „обикновени граждани“ хем искат да се набутат в парламента, хем нямат желание доларите за неправителствена дейност да им бъдат спрени.

....

Иван Киселов (Лондон) – не мога да претендирам за структурирана гражданска активност. Голяма заблуда е да се гледа на българите в чужбина за едно по–правилно решение. Досега с образование и професии не допринася към морала и не изгражда личността, каквато очакваме да бъде и да очакваме хората да се приберат... Хората там са три категории. 1– които искат да се откъснат от България; 2. хора, на които им липсва чалгата и искат да се върнат при нея; 3. хора с идеи, които искат нещо да се случи. От една страна те са нашият таргет, но те са и таргет на всички. Проблем е, че те не са добре информирани. Източниците на информация не са правилни, примерно dir.bg. Те си спомнят старите вестници, четат тях. Те са загубени, объркани и не намират нещо, към което да се прихванат, да им даде ясна надежда и посока. Има много работа, която трябва да се свърши .

Христо Иванов – Иван е човекът, който попита въпросът с огледалото

„Въпросът с огледалото“ е зададен по време на посещение на премиера Бойко Борисов в Лондон. При разговор с българи, живеещи на Острова, „буден младеж“ го попита дали като се погледне в огледалото, вижда Делян Пеевски. Тази среща беше напоително отразена от Фабриката за фалшиви новини около „Капитал“ и присъдружните им сайтове. Стана повод за серия карикатури на независимия художник Христо Комарницки, а младежът, който зададе въпроса, беше провизведен от „Капитал“ в длъжност „герой и глас на българите в чужбина“. Разбира се „будното момче“ се оказа доста добре ориентирано и всъщност е част от задкулисната групировка на Агнешките главички, а въпросът с огледалото не бил излязъл от устата на народа, а режисирана кампания на „хибридния проект“ както го нарича Прокопиев. Апропо, основният проблем, който младежът от Лондон споделя, е, че сънародниците му в чужбина не се информират от „правилните медии“ и явно трудно се поддават на манипулация.

....

Започва дискусия кой да е кандидатът им за президент, дали да го пробутат през Реформаторския блок, частично овладян чрез Радан или да си го номинират от инициативен комитет като чист и неопетнен.

Радан – след гласуване в широк кръг трябва да стигнем до най–широка кандидатура, да депозираме пред РБ един списък с кандидатури и чисто политически да дадем на нашата общност времето, необходимо за консултации. Тоест да не протакаме периода, в който обсъждаме кандидатури. До момента в който най–силната двойка получи доверие, за да няма значение дали това е кандидатура на рб или не е.

....

Радан – това, в което се обединихме до момента, като оставим настрана двете кандидатури – за да имаме успешен кандидат, трябва да черпи силата от хората, които го подкрепят. Силата на кандидата е силата на гражданския му комитет. Това, на което сме се спряли като стратегия, е да имаме комитет, кандидатската двойка и тя да предложи на РБ да я подкрепи. Тоест не ИК да е Б. варианта, а да е единственият вариант. ДСБ ще даде подкрепа каквото и да стане. Важното е да решим по какъв начин събираме мнения и подкрепа, за да стигнем до най–широк кръг хора, които стоят зад нея.

Марионетката на Костов в пряк текст поставя партията си в угода на олигархичните интереси. Прокарва идеята хем да се използва Реформаторският блок като ракета-носител за техния кандидат, хем обаче да бъде представен като независим.

Иво П. – Ако имаме кандидат с 5%, а ние убедено сме го подкрепяли, значи не ставаме за тая работа.

В крайна сметка кандидатът им Трайчо Трайков получи 5,87%, Прокопиев сам си дава оценката на политическата немощ.

Атанас Сл. – номинациите бяха сериозни, само гласуването е игра. Използва се храна за размисъл. Нека видим какви са резултатите и да си правим избори.

Няколко месеца по-късно в опит да змаже скандалните факти от този разговор Христо Иванов твърдеше, че номинациите били несериозни и само „се пускали“ някакви имена.

Христо Иванов – може ли да спомена трите алтернативи пред нас. Едната – поговорихме, нищо не правим, чакаме да цъфнат налъмите. Втората – продължаваме разговора за дългосрочен политически проект, не влизаме в темата президентски избори, нямаме кандидат уау и тн. Третият вариант е – има ли сценарий, при който да намерим кандидат, с който да постигнем резултат минимум и с който да изградим достатъчно широка подкрепа. И ако има някой, който смята, че нищо не можем да правим заедно, нека дигне ръка.

(никой не вдига ръка)

Сега да чуем какво сме направили – и си мислете за двете неща – искате ли да намерим формула да застанем зад тези неща – ИК, не говорим за РБ. Да говорим за тези 200–300 души, които ще дадат мнение. Аз мога да ида при Екимджиев да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир.

Тази на пръв поглед невинна вметка за Екимджиев разкрива цялото лицемерие на тази задкулисна групичка. Още повече в контекста на събитията от последните дни и организираната атака срещу главния прокурор Сотир Цацаров. От стенограмата се вижда, че докато обсъжда бъдещето на политическия си проект, Христо Иванов използва темата за „хейт срещу Цацаров“ ( от англ. „hate” - омраза; на жаргон се употребява за злобна критика и оплюване), като елемент от стратегията за изграждане на собствения си публичен имидж. Тоест всички дитирамби, че се бори за реформа в съдебната система и това е каузата на живота му са сведени до плюене на Цацаров. Вижданията им за съдебна реформа се свеждат до подчиняване на прокуратурата на политиците, и то не заради принципа, а само защото настоящият главен прокурор е неудобен. Плюенето по Цацаров е повод Христо Иванов да се легитимира в обществената сфера. Още по-отвратителни краски дава подробността, че бившият правосъден министър и настоящ политик може спокойно да се разпорежда на адвокати какво, къде и как да говорят.

....

Георги Илиев – излез отпред бе, говорителя на комисията

(Иван от Лондон излиза и чете)

ХИ, ТТ, РК, ЛП, ПС, ВШ, АЦ, КТ, ГК, ММ, РП, МЕ, ГГ, СМ, НК, АП, НО, СР, ЮБ, СТ, ТБ, КП

Радан – Срещу мен има сценарий да се играе и лошо представяне би имало лошо представяне. Но от друга страна ако това е ходът, който ще донесе най–много ползи, няма да кажа не. Аз мисля, че никой не иска. Няма смисъл от кокетничене. Ако Бойко е на терена и държи да спечели на първи тур, ще е рядко отвратителна кампанията. Не е кокетничене, нямам никакво желание и семейството ми няма никакво желание. Аз няма в момента да кажа не.

Трайчо – Вижте, в същата стилистика и мойта жена е бременна (смях). Първо, смятам че тактически трябва да се разтяга това с пликовете. Второ – широкото консултиране. Трето – смятам, че динамиката си заслужава да бъде създадена. Дали да не дадем на тези 10 човека допълнително да дадат и те номинации, може да не сме се сетили за истинския Уиндзор. Ако опре ножа до кокала, не казвам категорично не, но наистина искам да намерим по–добра кандидатура. Вижте, ако работата беше приятен пост, престижен и т.н. с голяма заплата, щях да се боря за него. Да го кажа, че е той. Ако решим, че е някой от нас, тогава трябва да го правим.

Радан – с Пепи Славов няколко пъти сме говорили, отказвал е, но няма проблем да му кажем, може би ще се зарадва А ЛП трябва да напусне.

Антоанета – ЛП не може да е кандидат на партия.

Христо Иванов – Ако има Черен лебед, това е жена му на Л.

Съществената част на дебата кой да е техният кандидат-президент тече с пълна сила. Изчетени са имената, получили подкрепа от анкетите. Започва дебат кой може и кой не може. Радан обяснява, че не му се иска, но би се жертвал. Трайчо Трайков се майтапи с Христо Иванов, който малко по-рано е казал, че жена му е бременна и не иска да я прави кандидат за първа дама. Бившият депутат Петър Славов, който е от листата с фаворитите, „би се зарадвал“ да го номинират, но важното в репликата по негов адрес говори, че е бил информиран, че името му се спряга. Още едно доказателство, че имената от анкетите не са случайни, а са подбрани възможни номинации, не събрани от въздуха, както се опитва по-късно да обясни Христо Иванов. Задкулисната групичка обсъжда реалистични кандидати за президент. И тук идва редът на Лозан Панов. Нормалната реакция за такъв дебат е да се посочи основната пречка – дали би пожелал. Христо Иванов твърди, че не поддържа близки контакти с Панов и той въобще не е имал представа, че го обсъждат за кандидат-президент. В разговора обаче се вижда, че не това притеснява аргонавтите. Първата пречка, която посочва съобразителната бивша секретарка на община Копривщица Антоанета Цонева, е че Лозан Панов е магистрат и ще трябва да напусне поста си, който е несъвместим с политическа дейност. Нещо, което в момента Панов опровергава с действията си, тъй като работи като шеф на Върховния касационен съд, а развива политическа дейност. При въпросния дебат обаче кукловодите му явно демонстрират, че не ги притеснява дали Лозан Панов иска или не иска да е кандидат-президент. На първо място са недоволни, че ще трябва да напусне важния пост, който може да им е от полза. На второ място и съответно като категорична причина номинацията му да е неподходяща Христо Иванов посочва, че жена му е Черен лебед. Тук дискусията приключва и след твърдението на Иванов, че г-жа Панова е Черен лебед, всички единодушно отхвърлят кандидатурата му. Защо обаче половинката на един човек да причина той да не става за президент, а в същото време да е подходящ за „съдия номер едно“? На първо място да обясним, че терминът „Черен лебед“, както и самият автор на прякора Христо Иванов потвърди, е взаимстван от едноименната книга на световноизвестния икономист Насим Талеб. Най-общо казано Черния лебед е непредвидимо събитие, което може да доведе до значителни последствия, най-често с негативен резултат. „Телеграф“ научи, че Елисавета Панова има криминална регистрация. Дали това е основната причина тя да е причина за компрометиране може да отговори само Христо Иванов, който явно е наясно с нейната биография. Отговор вероятно може да даде и Иван Костов, чиято дъщеря Мина освен че дълго време получаваше тлъсти хонорари от фирма-бушон на Цветан Василев, също така е близка приятелка на Бети Панова. Неоспорим факт е обаче че шизофреничните обяснения на Иванов по случая, които не отиват на човек с висше образование, още повече юрист, са абсолютна лъжа. Истината и нейното запазване в тайна вероятно е основната причина в момента Лозан Панов да се изявява като говорител на „Дай, България“ и послушно да изпълнява всяка инициатива, подадена му от Христо Иванов.

....

Иво П. – Само аз не съм съгласен, че ГС не трябва да е носител. Ние сме новия ГС от днес.

Радан – един от вариантите да застраховаме новия проект е да не горим новия бранд в президентски избори. Пази бранда за след това, защото може да се наложи.

След като са установили, че Лозан Панов и още редица от листата не стават за кандидати, продължава разговор по технологията на номинирането, от който най-силно впечатление прави именно горната реплика на Прокопиев. Той еднолично обявява край на проекта Реформаторски блок и най-вече на Гражданския съвет, който е официалният лост за влияние на тази групировка в иначе широката коалиция. Разградският приватизатор и енергиен олигарх се вижда в собствените си очи като господар на гражданското общество и едноличен притежател на властта кой ще говори от името на „умните и красивите“. Иначе смелият на приказки Радан Кънев, обаче проявява типичната за малките сиви животинки с остри зъби и големи опашки предпазливост. Кънев предупреждава, че може да си изхабят новата партия за президентските избори и може би е по-мъдро първо да доизтискат общественото доверие в РБ, а след това да стартират новото поредно заблуждаване на десните избиратели, че правят чиста и свята партия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цветан Василев и сивото финансиране

 

Втората среща на заговорниците от АРГО, от която бе публикувана стенограма, се провежда само няколко дни след президентския вот миналия ноември. На нея задкулисната групичка ближе рани от слабото представяне на кандидат-президента им Трайчо Трайков и обсъжда как да спечели повече избиратели от простолюдието в провинцията, тъй като само „умните и красивите“ от жълтите павета няма да са им достатъчно. Сбирката се е състояла на естествено в центъра на София на ул. „Искър“ No. 4, където се намира изисканият клуб „Ерато“ - място, в което след това „Дай, България“ провежда голяма част и от публичните си събития.

 

Христо – дневния ред – къде се намираме и какво следва. Има нужда един кръг да мине как оценяваме ситуацията. И страната и като общност. И после да решаваме какво трябва да се случи по–нататък.

Евгений Д. – Много накратко. Видяхме бунт срещу ББ, бълбукащ от март месец, бунт срещу стила също, олигархично ръмжащото поведение, което отваря ниша за нормално говорещи за политика, в което трябва тази група да влезе

Христо – а ние къде сме?

ЕД – събрали сме се и решаваме.

Стояна – Всеки да посочи относителни плюсове и минуси във връзка с нашите цели.

Христо – питам те къде са Агнешките главички.

Христо Иванов вече се изявява като основен фактор в групата. От разговорите ясно си личи самочувствието, което демонстрира, след като успя да се скрие зад кулисите по време на президентския вот, а срамния резултат на аргонавтите е за представителя на крилото около Радан Кънев – Трайчо Трайков. Вероятно това е причината в разговорите да се наблюдават леки престрелки между Кънев и хората му – Петър Славов и Стоил Яков от една страна и Христо Иванов и Антоанета Цонева от друга страна. Публичните им изяви и паралелното явяване на изборите след това са доказателство, че макар и да осъзнават мижавия си електорален потенциал агнешките политици още в самото начало са имали проблем с манията за величие. Задълбоченият анализ на синия шаман Евгений Дайнов, произлязъл от БКП, също не помага на политическата им реализация. А репликата на Стояна „нашите цели“ към депутати като Радан Кънев, партийни лидери като Христо Иванов и представители на уж конкурентни медии като „Капитал“ всъщност е най-яркото доказателство, че сайтът й „Медияпул“ не е независима и обективна медия, а се използва в услуга на определени задкулисни интереси.

В течение на дискусията Радан Кънев пояснява, че ДСБ е много надценена като влияние, не оспорим факт, на който няма нужда да се спираме. Наследникът на Костов обаче демонстрира невероятно дебелоочие, като обявява на тази групичка, че е готов да им предостави напълно безпрекословно бъдещето на партията си в която все пак членуват някакви хора, които би трябвало да имат право на глас.

Директно на въпроса за ПГ – да изляза, независим, или да стоя там – и трите неща мога. В три формата мога да го взема – ДСБ, 9–тимата опозиционни депутати, или по–широка общност”.

....

Антоанета – не знам какво ще решат за мажоритарната система. това нас от гледна точка на бъдещи действия доста ни блокира. Супер голям шит е да се структурира – на какво разчиташ, на структури.

Яков – нямаш избори, в които не разчиташ на струкури.

Антоанета – в едномандатни райони малките играчи се договарят предварително, за да не се бият в райони, в които нямат шансове.

Специалистката по прозрачни и честни избори обяснява механизма, по който се правят задкулисни договорки между малките партии и дава напътствия как трябва да се процедира за в бъдеще.

....

АЦ – просто една малка партия не може да издигне 240 партии, защото това е самоубийствен ход, затова навсякъде уговорката е преди избори да не се обезкървяват. През 2009, когато имаше 31 района, голяма дилема, дали не може ск да се договори с герб в аванс за подобно нещо. герб отказаха, те бяха на вълната и казаха да си гледаме работата.

Цонева споделя опита си в изборите от името на Синята коалиция. Макар и официално доскоро да се представяше за граждански експерт, излиза, че Кака Цона се е предлагала в услуги на политически партии още през 2009 г. Естествено през цялото време нейното НПО прибира тлъсти грантове, за да спомага за провеждането на честни избори. Хората й се явяваха като „независими наблюдатели“ на изборите, а тя самата дори се беше набутала в Гражданския борд към ЦИК. Докато публично се представя като независим наблюдател, Цонева задкулисно се опитва да прави договорки от името на партии.

....

Пепи Кънчев – дали това ще е изцяло нова платформа партия или обединение в някаква шапка това е организационен въпрос, който по–нататък може да се обсъди. След тия разговори тези избори имаме признание, че борисов загуби поради съдебната реформа и 9 декември от страницата на ИПВ, от всякакви хора от цялата страна. И там, за разлика от много други страници, има активност от хора от малкия град, където хората поставят своите проблеми, тя е важна. Тоест имаме тема, имаме цел – съдебна реформа, което хората биха подкрепили. Почти всеки ден има запитване защо не станете партия, защо не го направите и в повечето граждански организации, образование и други има съзряване на хора – уморихме се да чукаме на чужди врати, да го правим заедно. Съдебната реформа вълнува много хора, последното нещо, което ще кажа, публикувахме днес за Румъния, техния цик, тая румънска тема е измислена за него, хората казват ако на 200 километра се случва, може да се случи и тук и са най–четени и най–коментирани. Тоест, ако при тия съседите може, тоест и при нас може да се направи, тоест ако някой го прави, ние ще го подкрепим, тоест хората биха го подкрепили.

„Тая румънска тема“ се оказва удобна дъвка, която Агнешките главички надуват само за да могат да им обърнат внимание и „глупавите и грозни“ избиратели, където те се притесняват, че нямат влияние. Самият източник на предложенито Петромир Кънчев е изключително буден гражданин. Неговото НПО „Инициатива Правосъдие за всеки“ също е вплетено в мрежата от грантови организации, които получават финансиране за всякакви неправителствени инициативи. Ако някой още се двоуми да обясним, че НПО-тата са противоположност на партиите. На теория те получават дарения, за да представят позиции на хора, които не участват в политиката. На практика обаче тези НПО-та работят като социологически агенции и канали за влияние в полза на „Дай, България“.

....

ИвоП – изпуснахме една възможност. достойно представяне на Трайчо и политически капитал, който носи. Това че той носи, минимизира факта, че е бил кандидат на РБ. Големият успех е в чужбина – проработило е там и да видим в провинцията как да стане.

....

От гледна точка да се максимизира вотът, но дългосрочните стратегии минават през единен субект. Дошъл е моментът всеки ясно да каже в коя от двете части на проекта участва. В гражданския филтър или в активната политика. Съвсем ясно искам да го чуете – нямам желание да ставам действащ политик, аз бих участвал активно в гражданската част, с всичко, което знам, и много и с целия ресурс който разполагам, в структуриране на отношения и т.н.

Като истински олигарх, Прокопиев заявява на своите марионетки, че не смята да излиза на светло и официално да се включва в политиката. Виж, „в гражданската част” ще предостави целия ресурс, с който разполага, а той включва и Фабриката за фалшиви новини около медийната група „Капитал“, която работеше на пълни обороти по време на парламентарния вот, а и сега продължава с пълна сила. Прокопиев наистина участва с целия си ресурс в инженерния проект „Дай, България“. Негови служители не само бяха поставени на ключови позиции в партията, но и основна част от официалното финансиране на „Дай, България“ бе осчетоводено като дарения от хора, които са на заплата при него.

….

ИвоП – това казвам и аз. Има и потенциала и друго което ми направи впечатление склонни сме сами да се подценяваме. Потенциалът не е за 5% и влизане в парламента. Потенциалът е първа политическа сила.

Жоро – да, ама това означава сваляне на посланията и слизане до популизъм.. от умните и красивите и слизане до проблемите на хората.

.

ИвоП – не пречи да стане.. политиката живее в друга среда, с други средства. едно от предимствата на тази група е дигитализацията.

Агнешките главички са готови на всичко, за да излъжат повече избиратели. Дори с погнуса към феновете си извън жълтите павета са готови да „слязат до популизъм“. Техният главатар Иво Прокопиев им дава указания, че това трябва да стане, за да може да спечелят колкото се може повече депутатски места.

....

ТТ – дори и да не можеха да говорят от мое име, те можаха да съсипят нещата. Но аз искам да имаме идея от следващия път. Някой да каже как щеше да се осигури финансирането на кампанията?

Н. Стайков – нека кажа за ИК, като съпортър. Има бели, сиви и черни практики за ИК, кои щяхме да изберем?

ТТ – а кой щеше да налее в сивите?

НС – анализирай на РР финансирането и ще разбереш.

ТТ – кой сега е нашия #кой? Питах вече радан – кой е нашия кой– нали никой не се съмнява, че цветан василев отговаря и на други въпроси, освен журналистически?

Като всяка нелегална структура и тук важен въпрос е финансирането. След дебата кой е Капо ди тути капи, кой е консилиери, как да останат под прикритие и кои от техните пипала да се появят пред публиката под формата на бели якички, Агнешките главички съвсем спокойно обсъждат и незаконното финансиране на предизборната кампания. „Гражданинът Николай Стайков“ като експерт по инициативни комитети е запознат със схемите на сивите и черни практики на финансиране. А обвиняемият за длъжностни престъпления в особено големи размери Трайчо Трайков макар и с неумела алегория повдига завесата. От тъмните сенки зад кулисите ясно се вижда подаващия се мустак. Когато говорим за незаконно финансиране, кой ако не банкерът беглец Цветан Василев може да се окаже замесен и „да отговаря и на други въпроси, освен журналистически“. Олигархичното ОПГ е напълно разкрито. Иво Прокопиев ръководи задкулисното структуриране на партията. Огнян Донев чрез медийните си слуги като Иван Бедров дейно участва. За сивото финансиране отговаря Цветан Василев, чрез своя наместник на родна земя Гриша Ганчев. Общото между тези олигарси не е само че всички те са създадени от Иван Костов и натрупаха богатството си по престъпен начин по време на проведената от него приватизация. Общото е, че всички те са или подсъдими, или обвиняеми и има опасност да си получат заслуженото. Затова и използват с всички сили създадената от Драгалевския лаборант по примера на Фетхуллах Гюлен в Турция, паралелна държавна структура. Тези стенограми показват нагледно наглостта и лицемерието на паралелната държава на Фетхуллах Костов и как функционира организацията. На бял свят излизат кроежите и сценарият, по който работят марионетните политици, медийната подкрепа на Фабриката за фалшиви новини, полулегалната дейност на неправителствените организации и мръсните връзки със съдебната система. Опитът им да получат политическа легитимация на последните парламентарни избори беше провален от избирателите, които им удариха звучен шамар. Битката им за задкулисно получаване на власт обаче продължава в съдебната система, където вече владеят двете най-важни съдилища – ВКС и СГС, чрез своите марионетки Лозан Панов и Калоян Топалов. Координираните им атаки с цел овладяване на прокуратурата и новия състав на Висшия съдебен съвет са доказателство за техните намерения.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.