Празник, но с чужд привкус

Яна Йорданова - неделя, 02-04-2017 - 17:49

Странно е как с всяка изминала година свикваме да добавяме по нотка чужд привкус и към собствените ни празници. Защото и най-големите са някъде там, между делниците. Между забързаното тичане от работа и все по-малко оставащото време за подготовка. Така вече свикнахме по пазарите да ни пробутват какви ли не евтини козунаци - на символичните цени от по 2,50 лева, и забележете - с трайност повече от месец. Добрите кулинари обаче знаят, че годността на истинския домашен козунак е едва няколко дни. Този, който бабите ни едно време приготвяха непосредствено преди Великден, с истински домашни яйца и с неуморен труд. Защото всеки, който е живял на село, знае какви усилия и специални условия се изискват, за да измайсториш пухкав козунак.

Явно пак заради липсата на достатъчно време или пък от мързел, домакините намериха цаката и започнаха да си купуват наготово от магазините дори сварени и боядисани яйца. Нищо че трайността на някои изтича още на 5 април, ама на етикета пише, че са великденски. И на всичкото отгоре са предимно полски и немски. И представете си какво става, ако забързаният клиент се полъже по примамливия етикет, но пропусне да надзърне, че годността е изтекла. Всъщност миналата година търговците отново заложиха на сварените яйца, които за радост бяха годни до Деня на победата и поне нямаше опасност от тях да се измъти пиленце. Шегата настрана, но с всяка изминала година, особено по празници, търговците стават все по-изобретателни. Така си свикнахме дори за великденската трапеза да залагаме на полските яйца, румънските агънца и на менте козунаците, които не знаем в кой гараж са изпечени. Да не говорим, че от зимата продавачи кътат замразено агнешко от Нова Зеландия, което се надяват да пробутат за най-светлия ни празник.

Признавам си, че всичко това ми е чак обидно. Тъжно е как свикнахме да заменяме всичко, да потушаваме магията дори на най-бележитите дати в календара. Аз самата не разполагам с много свободно време. Никога обаче няма да си позволя да си купя полски яйца вместо български, камо ли пък сварени и боядисани. От години за мен е традиция за празника да пътувам при семейството си, в бащината ми къща. Традиция е да се съберем, да боядисваме яйца и да правим пухкави кифлички и домашни курабийки. Радвам се, че към този малък семеен празник вече се включва и 5-годишната ми дъщеря. И колкото и някои да казват, че традициите не са това, което бяха, нека не си отнемаме такива удоволствия. Защото подобни моменти са незаменими. Разговорите със семейството за самото Възкресение са незаменими. А колкото до липсата на време, това си е извинение. Оставете детето си да твори, дарете топлина на родителите си, които не сте виждали с месеци. Нали същността на всеки празник е в това да сте заедно и в малките неща. Дори в домашно изпечените курабийки, които ще измайсторите всички. Заедно.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.