Ивайло Цветков

Призрачните фактури за парно

Васил Нанчев - вторник, 08-12-2015 - 21:16

От години родното парно от придобивка, даваща комфорт, се е превърнало във враг на потребителите си. Обикновено балтията на топлофикациите се стоварва върху клиентите и в началото на лятото с изравнителните сметки. За немалко домакинства тези неясно написани листове се оказват финансово Ватерло.

Напоследък обаче топлофикаторите, особено софийските, са се активизирали да си събират и най-дребните борчове. Според изявленията им в медиите те не правели разлика дали длъжникът е с натрупани неплатени големи или малки суми. Интересно обаче защо някои са изостанали с издължаването си с години и сметките им с 4- и дори 5-цифрени и от топлото незнайно защо са „забравили” да ги дадат на съд. А тези с дребните стотинки на бърза ръка ги хващат да плащат 100 пъти повече. Оказва се, за кой ли път, че паралиите длъжници се мерят с по-специален аршин.

Нищо ново под родното слънце, да си спомним кредитните милионери от първото десетилетие на прехода, както и поговорката за лудия и зелника.

Топлофикациите и други монополисти си разиграват лудо коня, защото законът им го разрешава. Вече десетина години сме в ЕС, а се оказва, че никоя от нароилите като гъби след дъжд у нас организации за защита на потребителите не успява да ги защити. Учудващо е как в европейска държава може да получаваш фактури за парно, вода или ток за имот, който не притежаваш и не ползваш изобщо. Или пък да разбереш, че си длъжник едва като съдията изпълнител почука на вратата и почне да изнася мебелите или пък банковата сметка се окаже блокирана.

В повечето дружества монополисти бюрокрацията е още с навиците си от соца. Никой не си прави труда да провери кой е действителният адрес на длъжника. На практика излиза, че фактурите на топлото се оказват фантоми - само то си знае на какъв адрес ги изпраща и удобно си вярва, че са получени от длъжника. Отделно монополистите си позволяват лукса да наемат външни юристи и харчовете се товарят на нищо неподозиращия борчлия. Скоро може да почнат да наемат и по двама-трима, и то за услуга, която сигурно може да я свърши и студент по право.

Друг е въпросът обаче как за много от абонатите, главно в София, парното вече е станало лукс, който не могат да си позволят. Обичайни са гледките насред София пред топлофицирани кооперации да се стоварват дърва за огрев. Цепят ги и ги мъгнат цяла зима и накрая пак плащат немалки сметки за сградна инсталация. В същото време топлофикацията не стимулира подмяната на вертикалните тръби на парното от времето на соца с хоризонтални, при които сметките са по-точни. Явно не й пука дали абонатите си откачват радиаторите или не.