Д-р Димитър Петров, поудправител на НЗОК:

10% от приема в болниците излишен, лекари се презастраховат

Силвия Николова - четвъртък, 08-06-2017 - 20:00

Лекарствата на онкоболните са гарантирани * Касата дължи 235 млн. лв. на чужди лечебни заведения, част от тях се изплащат разсрочено

 

- Д-р Петров, какъв дефицит се очертава в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)?

- Още рано да се говори за дефицит, тъй като не е ясно как ще заработят мерките, които подготвяме по отношение на лекарствата, и ефектът от тях. По това перо в бюджета има преразход, изчислен на базата на миналогодишното достигнато изпълнение. Стойностите през м. декември 2016-а са големи и към момента се задържат към тези нива. По отношение на това не може да се направи нищо без нормативни промени. Става въпрос за 28 млн. лв. в онкологичната и болничната помощ и 68 млн. лв. при медикаментите за извънболнична помощ. Предлаганите промени са насочени към лекарствата и контрола в болничната помощ, но те няма да са в ущърб на болните. Най-напред предвиждаме да се премине към централизирано договаряне на лекарствата за онкологията, което изисква законова програма. Тя може да влезе в сила в края на тази или в началото на следващата година. Ще следим спазват ли се линиите на терапия, да не се изписват скъпи медикаменти още от самото начало. Не е добре и за пациентите да бъдат включени направо на биологична терапия и на втора линия. Алгоритъмът на лечение дава възможност те да започнат с първа линия медикаменти, когато спрат да им действат, да минат на втора и т.н. Ако те минат директно на втора линия, когато организмът стане резистентен към тях, няма да имат с какво човекът да бъде лекуван.

- На колко възлизат задълженията на НЗОК към момента?

- Касата има задължение към клиники в чужбина за лечение на български граждани. Към момента те са около 235 млн. лв., но това не са дължими плащания за тази година. Върху тях започват да текат лихви в период година и половина след услугата. За някои от тях НЗОК е постигнала споразумение за разсрочени плащания. През 2017-а реално ще платим около 60 млн. лв. от тези средства. Истината е, че те се увеличават от година на година.

- Пациентски организации вече се обявиха срещу новата методика, по която при химиотерапия за количеството цитостатици роля ще играят теглото и ръстът на пациентите. Означава ли това, че болен над 80-85 кг няма да получи лечение, тъй като надвишава допустимата норма собствено тегло?

- Това изискване е залегнало в Националния рамков договор, дори в указанието за прилагането му на НЗОК то е много по-смекчено, отколкото в договора. Там се говори изобщо да не се плаща над тези стойности, докато в указанието тази стойност е приета за индикативна. И в момента една част от лекарствата се дозират на килограм тегло или на квадратен метър телесна маса. Тази методика въобще не засяга пациентите, качеството на лечение, това е индикативна стойност в отношенията на НЗОК с изпълнителите на медицинска помощ. Целта е да не да се изхвърлят огромни остатъчни количества цитостатици, както е сега. Това може да се постигне с добро планиране, има добри сетове и полуавтоматизирани системи, в които те да се подготвят за вливания. Касата не е казала, че няма да плати за пациенти над средното тегло. Но когато средният брой болни се окажат с над средното определено тегло, ще е индикация за проверка от страна на НЗОК. Правим го, защото част от болниците отчитат нереални количества лекарствени продукти и то на база нереално средно месечно тегло на пациентите.

- Означава ли това, че останалите количества от лекарствата вместо да се влеят на друг пациент се изхвърлят, или става въпрос за паралелен износ?

- Приемаме, че става въпрос за изхвърляне. Не можем да кажем дали не се правят някакви вътрешни икономии, но просто не ги отчитат.

- Болниците са натрупали неизплатена надлимитна дейност за милиони. Има ли шанс тя да им бъде платена?

- За 2015 г. болниците имат надлимитна дейност за 52 млн. лв., за които касата няма никакво основание да плаща. За 2016-а въпросът е спорен. Там има едни 19 млн. лв., които предишният Надзорен съвет на НЗОК е решил да плати през януари т.г., но без да каже откъде ще ги вземе, тъй като до 1 април касата няма право да преразпределя резерва си. Следващият състав на Надзорния съвет отмени решението на предшествениците си, като спря плащането и го отложи за неопределено време. Надлимитната дейност за 2017 г. възлиза на няколко милиона лева за първите четири месеца на годината. За това тримесечие няма отчетена такава, тъй като лечебните заведения имат право да си прехвърлят от месеци в месеци. Точната цифра ще стане ясна след 1 юли.

- От „Пирогов” твърдят, че има 500 хил. лв. надлимитна дейност и ако се придържат към лимитите, трябва вече спешната болница да е спряла работа. Ще бъдат ли покрити разходите?

- Получихме писмо от директора на „Пирогов“ проф. Балтов, в което се твърди, че има неизплатени 250 хил. лв. за дейност. От тях обаче 166 хил. лв. са за медицински изделия, те са от април и ще бъдат платени през юни, тъй като НРД позволява плащането да преминава от 30-ия до 60-ия ден от отчитането. Останалите суми, а те са за март и април, се отнасят за лечение на неосигурени пациенти, което не е проблем на НЗОК.

- Разпоредена е прокурорска проверка по сигнал във връзка с отчетени и изплатени лечения за 20 млн. лв. в периода ноември – декември 2016 г. на пациенти, които не са се чекирали с пръст. Защо и на какво основание са изплатени тези пари?

- Сигналът е от бившия здравен министър Петър Москов. Това се отнася до дейност, отчетена не с пръстовия идентификатор, а с лична карта по различни причини – или пациентът не иска да ползва идентификатора с пръст, или не може, защото по биологични и медицински причини не може. Или пък електронната система е била срината, а болните не могат да чакат. Лечението на тези хора е проверено и валидизирано от районните каси след направени проверки. Сигналът е парадоксален предвид и факта, че се отнася за пациенти, лекувани през ноември и декември, за които е платено през януари 2017-а. По това време министър беше Москов. Не разбирам сигнал срещу себе си ли е подал или какво?!

- Здравеопазването хронично е недофинансирано. Експерти твърдят, че това се дължи и на факта, че клиничните пътеки са алгоритъм за качество, а не за финансиране, какъвто са диагностично свързаните групи. Защо след като бе разработена система за въвеждането им, все още здравеопазването ни крета по клинични пътеки?

- Най-важни са лекарите и пациентите. НЗОК е само финансов посредник, който чрез механизмите солидализира риска при пациентите и следи за по-ефективното изразходване на средствата. При диагностично свързаните групи остойностяването би било по-реално в тежестта при отделните диагнози, главно на база придружаващи заболявания и тежестта на самите случаи в рамките на диагнозата.

- Ако те бъдат въведени, няма да се налага лекарите да изписват пациента и да го приемат по друга клинична пътека, за да лекуват и придружаващите заболявания, така ли е?

- Да. Но не мислете, че при ДСГ няма да има уклони, като например надписване на дейности. При тях обаче има механизъм за корекция на цените. Освен това сега някои болници си позволяват да не приемат пациенти с тежки диагнози и тежки съпътстващи заболявания. При диагностично свързаните групи - напротив, няма да има такъв проблем. Възможно е да се получи надписване, излишни хоспитализации. Такива има и сега. Около 10% са такива, тъй като лекарите се презастраховат, когато не са сигурни в нещо по диагнозата на болния, предпочитат да постои в болница, за да го наблюдават известно време. Системата на ДСГ беше подготвена за въвеждане с т. нар. Пътна карта, подготовка на кадри и всички необходимо още през 2003-2004 г., като през 2005 г. имахме висока степен на готовност за въвеждането й.

- Защо не беше въведена?

- Защото се видя, че тя ще увеличи с около 30% необходимия финансов ресурс за болниците за покриване на съпътстващите заболявания. Тогава се получи така. Предполагам, че ако сега се тръгне към въвеждането им, резултатът ще е същият. Минаха повече от 10 години, данните са остарели, всичко трябва да започне отново, макар и всичката документация от тогава да се пази. Обучените хора ги няма, ситуацията в здравеопазването е променена.

 

Визитка:

Д-р Георги Петров е роден през 1961 г. в Търговище

  • През 1987 г. завършва Медицинския университет във Варна

  • Има специалности по вътрешни болести и кардиология и магистратура по медицински мениджмънт

  • В периода 2002-2003 г. е директор на НЗОК

  • Бил е експерт към Български лекарски съюз, като подпомагаше преговорния процес за подписването на Националния рамков договор

  • През март 2015 г. бе назначен за подуправител на касата, но скоро подаде оставка

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.