„Там не се пазариш, цените падат на 60% още при третия търговец, с когото говориш“, казва музикантът

ПреТай нататък коктейла

НАДЕЖДА ПОПОВА - събота, 10-02-2018 - 11:00

Димо от P.I.F започна обиколката си в Страната на усмивките с отскок до болницата в Краби

Концерт на площада в Пловдив при -10, новогодишна наздравица на зазоряване в тур буса на P.I.F и кафе сред облаците по линията София-Доха – така започна 2018 година за Димо Стоянов. На 1 януари по обяд със съпругата му Люба и тяхната най-близка двойка съмишленици - режисьорът Ники Мутафчиев и актрисата Мира Бояджиева, осъмнаха на борда на еърлайнер за Тайланд. Пътуването си към екзотичната точка на Югоизточна Азия планират от миналия април, когато хващат супер оферта за билети – цената за двупосочен пас за семейството до Краби била само 1500 лв. С трите основни фактора за безоблачно прекарване на в тропиците – сключена застраховка, оборотен кеш под формата на местната валута – ватове, и резервиран хотел за първите три дни, фронтменът на P.I.F. стартира най-горещото си (буквално) приключение като пътешественик. Опияняващите гледки от плажовете с тюркоазени заливи, които постваше във Фейсбук, бяха посрещнати с чувства на благородна завист и добронамерена досада от опакованите като дирижабли фенове в мрачна и солидно разкаляна София. В едно от включванията си на живо с видео кукленият актьор с рок душа се отзова на предизвикателството да опита най-тлъстия червей от количка с лакомства, вариращи от скакалец до хлебарка. Изяде я стоически, отбеляза с изненада, че е вкусно, а приятели моментално го бъзнаха с въпроса „Пинчер на скара предлагат ли на този пазар за храни?“. „Монитор“ обича Димо и Димо обича „Монитор“, затова публикуваме от първо лице разказа му за първата му обиколка на Тайланд.

Колкото по-висок етажът, толкова по-евтино

Потегляйки към Тайланд е добре да направиш две неща – да резервираш в аванс хотел за първите три дни докато се адаптираш и решиш на къде да поемеш, и да си наясно какво искаш да изпиташ от цялото нещо като усещания. Защото ако търсиш тотален купон с омазване и Слънчев бряг ти е тесен, можеш да отидеш на о-в Пукет например. Ако ти трябва дзен спокойствие на брега на океана, вече спирките ще са други. Желателно е също така да обмениш информация за цени, екстри и т.н с човек, който е бил в Тайланд през последните две години, защото там нещата са супер динамични и се променят значително.

С Люба избрахме за отправна точка Краби, който е град като нашия Созопол, със силно рокендрол влияние от Запада. Хотелът ни беше три звезди, като стая за двама с елементарни удобства излизаше 50 лв на нощ. Повечето им сгради са на три етажа, асансьори няма. Има значение къде си настанен заради цената – колкото по-нагоре си, толкова по-евтино е. През 50 метра има будки, в които ти продават всякакви екскурзии. В цените, бързо ще се убедиш, че няма никаква логика – дори не става въпрос за пазарене, просто питаш поне трима души „Колко струва“ и така една оферта от 900 бата ни слезе на 400.

 

Придвижването става с таксита, които те наричат „тук-тук“ - пикапи с две дълги пейки, които ти бипкат отвсякъде на улицата, за да те зарибят и да те качат. Цената се договаря. Другия вариант е да обикаляш със скутерче, което можеш да наемеш за 12 лв на ден, за 4 лв да го заредиш догоре с бензин и нямаш проблеми. Краби го запомних с две неща – пазарите за подправки, корени и морски неща, които отварят в 3 сутринта и са до 10. Другото е болницата им, в която се наложи да вляза с вирус, два дни имах почти 40 градуса температура. Застрахователя ми провери с коя болница работи, оказа се, че това е местната градска. Бях чувал, че нивото е високо, но то се оказа направо космическо. Представи си, че влизаш в супер огромна банка, много чиста, а униформите на персонала са дизайнерски. Имаш сепарета, не чакалня, и на всеки 30 метра кът за молебен със снимка на Краля, цветя, свещи и лакомства. С влизането те поемат с постоянна грижа. Докато един те пита какви са ти оплакванията, друг ти мери температурата. После след прегледа ми поднесоха в лекарствата за пиене, като ми направи впечатление, че те не бяха общи. За хремата например ми предписаха директно ефедрин, за кашлицата – кодеин. Цялото нещо бе поето от застраховател, но струваше 80 лв.

 

Банкомати в цветовете на дъгата

Има банкомати в различни цветове. Пробвахме всичките, докато видим кой ни взима най-малка такса за теглене и се оказа, че това е жълтия. Иначе има син, зелен, явно зависи в коя страна и континент въобще ти е базирана банката. Още с кацането ме изкефи автобуса, в който ни натовариха – някаква много зла „Тойота“, супер очукана, с лети джанти, вътре тапицирана с кожа в жълто и синьо. Всички говорят английски и с питане навсякъде се стига. Всички за усмихнати. Тайланд не случайно значи „Страната на усмивките“. Просяци не видях, всички работят. Имат хора, които се занимават само с това да ти лепят стикерчета по дрехите, които са в различен цвят в зависимост от транспорта, който сменяш в една екскурзия – автобус, ферибот, лодка. Имаше един, на който задачата му бе само да ни брои, да не би някой от групата да се е загубил.

За кражби нищо не чух, манталитета им не е такъв. Всяка дупка е с климатик, а движението е с десен волан. Това за мен е леко вбесяващо и за това Пан Анг, където ни хареса най-много, го обикаляхме със скутер. Очаквах в бунгалото ми да има комари с размер на врабче, а то нямаше изобщо.

Това с масажите с хепиенд явно е традиция в мегаполисите като Банкок, защото на местата, на които бяхме, масажистките бяха масово доста възрастни жени и просто не си ги представям в такъв филм. Ако у нас тайландския масаж струва 80-100 лв, то там е 15 и ти, съответно, си правиш всеки ден.

Освен туристическа карта е важно да си вземеш и такава с интернет – не можеш да говориш, защото цените са резачка, но можеш да букваш хотели, да сравняваш цени, да виждаш къде се намираш. 150 терабайта нет, който е 4G, струва 25 лв, за 7 дни. Ти за този период не можеш да го изхарчиш, трябва да гледаш телевизия и да теглиш филми нонстоп.

 

 

За островите с любов

Докато бяхме в Краби взехме еднодневна екскурзия „Четирите острова“. Купуваш си билет за там и компанията те извозва с всякакъв наличен транспорт. Спираш на първия остров, който е като детска длан, радваш се малко на пясъка, после с лодка отиваш на втория, дават ти маска и шнорхел да гледаш риби. На третия имаш организиран обяд под тента и т.н. Подлъгахме се да отидем на о-в Фифи, който местните наричат Пи-пи. Срещу него е Хат Мая, на който е сниман филма „Плажът“. Фифи е..представи си Слънчев бряг, но по-малък и по-интензивен като дандания и свинщина. За 20-те минути, в които стояхме и се чудехме как да се махнем по-бързо от там, акостира цял ферибот австралийци, дошли само за да се изкъртят от пиене.

На следващия ден се върнахме в Краби и от там поехме на север. Първо бяхме на Ко Самуи, който беше малко по-цивилизован от това, което очаквахме. В Ко Панган обаче намерихме това, за което мечтаехме. Това е остров без полиция и по този повод всички наркотици на света са там. Изненадах се обаче от това, че е пълен с деца. Родителите им обаче са нещо страшно, изтрещяли, с татуировките, гледаш го – наиграло се на живота, едва ходи, но на стари години му се родило детенце и сега седи на плажа, пуши джойнт и пие бира. Пълно беше с немци, англичани и израилтяни, и страшна хипария и рокендрол навсякъде. В бара,в който се хранехме, един ден звучеше само Боб Дилън и аз се размазах от кеф. Руснаците са проблем, онези, новобогаташите, защото за тях е важна цената, а не качеството. Бунгалата до нас бяха същите, едно към едно, и те плащаха 650 лв на вечер, докато ние се бяхме спазарили за 65. Явно за тях е важно да им поискат космическа сума и те да кажат „Ето ти!“.

Бунгала през airbnb не се запазват, цената е почти двойна. От там можеш да видиш каква ти е гледката, какви са ти плажовете, но иначе се пазариш на място директно с управителя.

 

 

Рибен сос вместо сол

Внимавайте с подправките, защото ги слагат навсякъде и по много. Научете коя каква е и поръчвайте в аванс на сервитьора да ви я слагат ли, или не. Кухнята им е сладка и люта. Супите се правят с кокосово мляко. И готвят безсолно. В по-европейските ресторанти ми предлагаха морска сол, но в другите се опитваха да ми пробутат рибен сос като заместител. Препоръчвам да се ядат морски дарове, защо те гаранция са пресни.

По отношение на алкохола – там вино не произвеждат, то е внос, и съответно цените са космически. Ние какво правехме – взимахме бутилка ром и понеже на всяка крачка продаваха плодове, разрязваха ни един кокосов орех с мачете и директно ни поднасяха половинките със сламка.

 

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.