Пенсионери в евро

Лично мнение на Анна Евтимова - сряда, 27-12-2017 - 18:59

Само 4 дни ни делят от 11-ата годишнина от членството на България в ЕС. 11 години по-късно на изток от Калотина няма нищо ново. Продължаваме да бъдем страната с най-нещастно и най-ниско платено население в Евросъюза.

Е, не всичко е по старому – отварянето на трудовия пазар на Запад увеличи броя на трудовите мигранти и гастарбайтери. 11-те години членство в европейското семейство увеличиха три пъти и броя на щастливите български пенсионери. Да, има и такива. Това са онези близо 28 000 българи, които получават пенсии от чужбина. Щастливи са, защото са подсигурили старините си не в родината си, а зад граница. Защото у нас и в Гърция 20 години трудов стаж не се изчисляват еднакво. Трудът може да тежи еднакво, но не и заплащането му, независимо дали сега под формата на заплата или след 10 години отплащащ се като пенсия. Да, стандартът на живот е различен. Затова щом получат така желаната „европейска“ пенсия, нашенците бързат да се върнат в родината. Голяма част от тях бързат да се приберат не заради носталгия по татковината, а заради носталгия към онзи нисък стандарт на живот, от който преди години са бягали. В България е хубаво да остарееш, но само с европейска пенсия. В противен случай животът с 200 лв., колко е минималната пенсия у нас, получавана от почти половината възрастни, се превръща в оцеляване.

Но кой е виновен за унизителните български пенсии? Нашата пенсионна система работи на същия принцип като тази в Германия – получаваш толкова, за колкото си допринесъл. С други думи колкото по-високи осигуровки внасяш, толкова по-голяма пенсия ще получиш. И тук идва малкото „но“ и голямата разлика между нас и развитите европейски страни. Всеки пети българин работи за минимална заплата, което означава, че след време тези хора ще получават най-ниската или близка до нея пенсия. Ефектът на доминото. Ниското заплащане обрича на ниски доходи и на старини. Ниските доходи обаче не могат да оправдаят всички беди на българският работник, който често сам избира да работи на черно. Вземайки пари в пликче той сам се обрича на ниска пенсия, защитавайки избора си с аргумента, че едва ли ще доживее за пенсия. За този избор днес, който ще има отражение утре, не са виновни нито работодателят, нито държавата. Иначе тя, държавата, трябва да гарантира, че служителят има право на избор т.е. да получава това, което му се полага. Иначе работната ръка ще продължава да изтича така, както изтичат „мозъците“.

Но и в увеличаващия се брой гастарбайтери има нещо хубаво. След някое друго десетилетие тези хора ще се върнат като едни щастливи пенсионери, харчещи немските си пенсии у нас.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.