Доц. Елица Димитрова, Институт за изследване на населението и човека при БАН:

Жените у нас живеят 7 г. по-дълго от мъжете

Яна Йорданова - понеделник, 27-11-2017 - 18:45

България е на челните места в Европа с най-много хора над 65-годишна възраст

- Доц. Димитрова, как може да обобщите демографската картина у нас тази година - увеличава ли се раждаемостта? Можем ли да говорим за катастрофа, или по-скоро има подобрение в показателите?

- Демографска ситуация в страната през 2016 година е свързана с продължаващ процес на намаление в общия брой на населението. По данни на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на България е било 7 101 859 души. Наблюдава се също така задържане на раждаемостта под нивото на просто възпроизводство, но все пак това ниво е близко до средната стойност за Европейския съюз. През същата година в България са родени 64 984 деца. Средният брой живородени деца от една жена, или т.нар. тотален коефициент на плодовитост, е 1,54. Стойността на показателя за ЕС-28 е 1,53 за 2015 г., т.е. следваме по-скоро модела на възпроизводство, който се наблюдава в повечето държави в ЕС. Коефициентът на общата смъртност в България обаче е много висок - 15‰. За ЕС-28 този показател е 10,2‰. Отчетено е и увеличение на средната продължителност на предстоящия живот, която за 2016 г. е 74,7 години. Предстои да бъдат публикувани данните за 2017 г.

Казвате, че общата смъртност е много висока, но продължава ли интензивният процес на застаряване на населението и увеличават ли се пенсионерите у нас?

- В страната е налице напредващ процес на застаряване на населението. Данните на националната статистика показват, че лицата на 65 и повече години са 21% от населението през 2016 г. За сравнение - децата под 15 години са значително по-малко (14,1%). НСИ посочва също така, че процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете – 17,2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

- Къде се намираме по застаряване на населението в сравнение с другите европейски страни?

- България е една от страните в Европа с най-висок дял на население над 65 години – 20,7% за 2016 г. Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19,2%. Най-висок е делът на възрастните хора в Италия (22,0%), Гърция (21,3%) и Германия (21,1%). България е също много близо до тези стойности. Същевременно България се отличава по това, че показателят за очакваната продължителност на предстоящия живот на мъжете и жените е по-нисък в сравнение с тези страни.

- Каква точно е продължителността на живота у нас?

- През 2016 г. очакваната продължителност на живота при мъжете в България е 71,2 години, при жените е със 7 години по-висока – 78,2 години. За сравнение - в съседна Гърция очакваната продължителност на живота при мъжете е 78.,5 години, а при жените – 83,7 години. Това означава, че в България е налице интензивен процес на застаряване на населението, но той е съпътстван от значително по-слабо увеличение в показателите за дълголетие и за двата пола.

- Наскоро проучване показа, че 81% от българите смятат, че жената трябва да е домакиня и да е отдадена на семейството. Къде стои кариерата и как предпочита да се развива българската жена?

- Данните от последното проучване на „Евробарометър“, посветено на равенството между половете, показва, че в България е налице един по-традиционен модел на разделение на ролите на мъжете и жените. Приема се, че основната роля на мъжа е да се грижи за материалната и финансовата обезпеченост на домакинството или, простичко казано, да печели пари. Докато домакинският труд и грижите за децата се приема, че са основно задължение на жената. Това не изключва участието на жените в сферата на платения труд. От десетилетия в България жените работят. По-скоро респондентите одобряват правото на избор на една жена да бъде домакиня, ако реши, че това е достатъчно удовлетворяващо за нея, отколкото подкрепят идеята за едно ретрадиционализиране на ролята на жената и превръщането й в домакиня. Друг е проблемът е, че този традиционен модел на разделение на ролите между мъжете и жените в частната сфера и в сферата на платения труд води до двойно натоварване на работещите жени, които едновременно трябва да са равностойни участници на пазара на труда и да поемат основната грижа за дома и децата. Интересно е да се отбележи, че традиционните джендър стереотипи относно ролите на мъжете и жените са характерни най вече за страните в Източна Европа. В България, Унгария, Полша и Чехия, както и в прибалтийските страни над 70% от респондентите са на мнение, че най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството. Отново в България, Унгария, Словакия и Чехия, заедно с Литва, Латвия и Естония над 70% от анкетираните лица споделят мнението, че най-важната роля на мъжа е да печели пари. На противоположния полюс са страните, в които равенството между половете е постигнато в най-висока степен – Холандия, Дания и Швеция. Под 20% от респондентите в тези страни подкрепят посочените твърдения за най-важната роля на мъжете и жените. Добре известно е, че в тези три западноевропейски държави политиките за баланс между работа и семейство, подкрепата на работещите майки, насърчаването на активното включване на мъжете в грижите за децата, както и равнопоставеността между половете в публичната и частната сфера стоят в основата и на по-високите равнища на раждаемост. Наскоро бе подписана Декларацията за социалните права на гражданите в ЕС, или т.нар. Стълб на социалните права. В тази декларация равенството между половете и балансът между работа и семейство са експлицитно посочени като основни приоритети в социалния проект на Европа. Очевидно източноевропейските страни, вкл. България, имат какво да наваксват по тези приоритети. В по-широк план политиките за насърчаването на баланса между работата и семейството, както и политиките за равнопоставеността между половете в публичната и частната сфера целят да подпомогнат хората да имат желания от тях брой деца във времето, което смятат за най-подходящо, без да се налага да правят избор между работата и семейството. Следването на подобни принципи на семейната политика би подпомогнало и работещите родители в България, както и жените, които имат по-високи цели в професионалната сфера, да реализират репродуктивните си намерения, без да изчакват прекалено дълго или да се налага да правят прекалено големи компромиси между семейния и професионалния си живот.

- Какви мерки обаче трябва да се предприемат, за да преодолеем демографската криза?

- Вероятно следването на посочените принципи, които в други страни имат положителен ефект върху демографското развитие, и раждаемостта в частност, би било успешна стратегия за смекчаването на негативните демографски тенденции и у нас.

 

- Доколко са реалистични прогнозите, че можем да останем под 5 млн. души?

- Националният статистически институт и други международни организации, като Евростат и ООН, регулярно актуализират прогнозите си за развитието на населението в отделните страни. Последните прогнози показват, че при различни варианти на развитие на процесите на смъртността, раждаемостта и миграциите, макар и с различни темпове, в бъдеще населението на България ще продължи да намалява. Поради това трябва да се търсят ефективни и навременни мерки за смекчаването на прогнозираните неблагоприятни тенденции в демографското развитие на страната.

 

Визитка:

Доц. д-р Елица Димитрова е ръководител на секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението“ към Института за изследване на населението и човека при БАН

Тя работи в областта на социално-демографските изследвания, свързани с раждаемостта, семейството, социалната политика, здравния статус и стареенето на населението

Специализирала е в областта на демографията и демографските методи в редица престижни университети и институти в Европа и САЩ

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.