Когато възпитаваш по скайп

Яна Йорданова - понеделник, 09-01-2017 - 18:22

Запитвали ли сте се какво е да чуваш и виждаш родителите си веднъж на ден и само по скайп? Когато майка ти и баща ти са на стотици или дори хиляди километри, за да изкарват прехраната на семейството, а ти си оставен под надзора на близки или роднини. А реално си сам. Няма на кого да кажеш, когато се скараш с приятел или когато те боли гърлото. Няма и кой да ти помогне за уроците в училище. В такова положение са над 200 000 деца у нас. Поне данните сочат това. Според някои - оставени на произвола на съдбата. Да, сигурно е така. Много от тях всъщност се скитат безцелно по улиците, почти не влизат в класните стаи и пропускат уроци. Изследване дори сочи, че са в рисковите групи и остават неграмотни. Всъщност само тези деца си знаят какво им е и какво е да израснеш без майчина ласка. Преди време психолози дори заявиха, че това са бъдещите аутсайдери на обществото ни, които впоследствие започват да заместват липсата на обич с материални придобивки. Така много лесно попадат в капана на консуматорския дух, а модерният телефон, изпратен от мама, се превръща в нещо като индулгенция за нея. За детето пък е успокоение, че „се движи“ по последния писък на модата и че ще е вървежно след връстниците си. Защото само с това може да се похвали. Затова и често децата на гурбетчиите ни се оказват истинско предизвикателство за социалните служби. Иска се много работа с тях - за да преодолеят липсата на родителска грижа, за да ги върнеш в класните стаи и да ги накараш да се замислят за бъдещето си, да имат желание да се реализират. Затова и очаквано от Агенцията за закрила на детето обмислят специални мерки, чрез които да ангажират времето на тези малчугани. Доказано е, че това има ефект. Лятото на миналата година например в Добрич бе организирано училище, което да ангажира времето на тийнейджъри в риск. Целта беше точно предпазване от асоциални прояви и продължаване на възпитателния надзор. Подрастващите имаха възможност да се запознаят с работата на различни институции, да посещават културни институти, както и да научат нещо повече за правата и задълженията си. Може би на някои това да им звучи прекалено отвлечено, но все пак едно дете иска да се чувства обгрижвано и значимо. Когато някой повярва в него, сякаш светът му се преобръща и то започва да открива в себе си и други качества. Трудно е, но си струва човек да опита. Няма нищо по-добро от това, да убедиш един млад човек, че образованието е най-добрата инвестиция, гаранцията за успешно бъдеще. В противен случай хиляди деца ще продължават да се възпитават по скайп, да чакат поредния модерен телефон и да смятат, че влизането в класната стая е излишно. Има шанс те да не се превърнат в аутсайдери на обществото.

 

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.