Стефания Колева
Снимки личен архив

Стефания Колева - актрисата хамелеон

Ирина Гигова - събота, 07-10-2017 - 07:00

Чаровницата се стяга за премиера в театър „София“

Талантлива, модерна, забавна. Актрисата хамелеон Стефания Колева стана любимка на зрителите още със сценичния си дебют в театър „Българска армия“ в дворцовата драма „Емилия Галоти“ от Лесинг. Макар че тогава мнозина гледаха предимно в деколтето й и това им стигаше, твърде скоро възпитаничката на проф. Стефан Данаилов демонстрира, че не е само изящна статуетка, за която всички страдалчески роли ще са „резерве`“, но има и невероятен талант да разсмива. Щефи с такъв хъс се хвърли в комедиите, че зрителят дори забравяше колко е красива, гледайки през кикот „Майстора и Маргарита“, „Фантасмагории“,„Комедия на слугите“ - авторски спектакли на Теди Москов, „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци в постановката на Николай Ламбрев, „Четвъртата сестра“ - съвременна пародия на Чеховите героини от Януш Гловацки под режисурата на Крикор Азарян или дълголетната „Ножица-трепач“, реализирана от Ивайло Христов. „Много шум за нищо“ - един от емблематичните Шекспирови спектакли на проф. Красимир Спасов също се оказа толкова държелив, че след N брой години време Стефания Колева, която бе от звездите в него, трябваше да предаде щафетата на друга колежка, за да поеме към нови предизвикателства.

Няколко щриха от гримьорката за блясък в очите...

 

 

Тя е сред основателите на внезапно изгрелия Модерен театър, но „той танцува само едно лято“, след което актрисата е поканена да стане част от първата ни трупа. В Народния театър „Иван Вазов“ Стефания Колева изгражда един от най-силните си драматични образи, не че до момента такива са липсвали в кариерата й... В „Ангели в Америка“ на Тони Кушнер под палката на Деси Шпатова Щефи е като уплашено малко момиченце, потънало в страхове, лекарства и комплекси и...в огромния диван от реквизита. Но пък режисьорът Ръсел Болъм я вижда като „весела уиндзорка“, а Александър Морфов форсира стъпките й до allegro vivace в абсурдната комедия по Николай Ердман „Животът е прекрасен“. В последната си дотук роля на академичната сцена - „В процесът против богомилите“ на Стефан Цанев с режисьор Маргарита Младенова, тя е еретичка от антуража на отцепника поп Стефан – неузнаваема под грима, с изпито лице и тъмни кръгове около очите, почти привидение. Не се бои заради роля да изглежда и грозна ако трябва, въпреки че в живота е една от най-елегантните и ефектни жени в София – може би е наследила класата от своята баба австрийка. Ще я видим отново прелестна в спектакъла „Алонсо“, който ще има своята премиера на 11 октомври в театър „София“. Откакто я познаваме, актрисата сменя театрите и амплоато, прическите или цвета на косите, закръгля се прелъстително или драстично отслабва, но си е все тая шеметна Стефания, на чийто чар не можем да устоим.

Стефания - неузнаваема между Иван Бърнев и Илияна Коджабашева, еретиците от пиесата на Стефан Цанев.

Всяка роля е дух

Последното превъплъщение на Стефания Колева, на което сме се възхищавали на сцената на Народния театър, е в „Процесът против богомилите“. Това е сякаш роля-дух, същество от друг свят, с което тя показва различна, още по-дълбока страна от таланта си. „Сега ще ви издам една тайна – всяка роля е дух, той влиза в теб и живееш с него. Винаги, когато си в роля, духът на героя е в теб. Репетиционният период по пиесата на Стефан Цанев беше истинско удоволствие за мен. Работата ми с режисьора Маргарита Младенова по текста беше като паралелен живот, като изследване, като мантра. Щастлива съм от срещата си с нея. Вярвам, че посланието е докоснало зрителите в салона“, казва актрисата.

Ако режисьорите бяха баскетболисти...

Може да се предположи, че образът, който репетира в момента в „Алонсо“ – на презадоволена буржоазна съпруга, ще върне актрисата „на земята“, в реалността и пределите на бита. „Сигурно така изглежда, но ролите не ме връщат на земята, дори и да играя Сивушка от разказа на Елин Пелин „На браздата“. А като стана въпрос за характера на героинята ми от „Алонсо“ – не, не е моят характер, но ми е много близка, поне половината. Повече няма да издам“, зарича се Стефания.

И продължава: „Актьорският състав е повече от приятен. Благодарна съм за поканата на Ириней Константинов да бъда част от екипа на „Алонсо“, в който си партнирам с прекрасната Лили Маравиля, Ириней Константинов и Пламен Манасиев. Репетициите преминават с лекота и удоволствие, което, надявам се, да предадем и на зрителите в салона. Режисурата е в ръцете на Марий Росен. Един режисьор изследовател, за когото реалността предлага неочаквани препятствия, а границите са относителни понятия. Ако всички режисьори имаха неговия ръст, щяхме да сме световни шампиони по баскетбол, но не може всички да са „баскетболисти“, затова да забравим ръста. Сценографията и костюмите са на Петя Боюкова, музиката - на Константин Тимошенко. Пиесата е от Щефан Фьогел, австрийски драматург и актьор, автор на книги, пиеси и сценарии. В момента е един от най-търсените немскоезични драматурзи“.

Талантлива, модерна, забавна, с една дума - Актриса.

Нямам хоби, нито хобит

Стефания Колева трудно дава интервюта. Защото й е омръзнало жълтата преса да си ги присвоява, да ги развява и да преиначава думите й. Но когато даде, е извор на духовитости. Блондинка с ум бръснач и прецизност на хирург в изказа, актрисата в кратък блиц между репетициите отговори на въпросите на „Монитор“ с много чувство за хумор и немалка доза самоирония, присъща само на интелигентните. Понякога най-пестеливите събеседници са най-ценни.

- Стефания, участието ти в „Алонсо“ на театър „София“ само гастрол ли е, или първа крачка към „трансфер“ в нова трупа?

- Не съм футболист. Не мисля за трансфери. От актьорите само Вини Джоунс нарича сцената „зеления килим“, но може и да си го измислям.

- В последното си сценично превъплъщение изглеждаш доста изтерзана, в следващото навярно ще си красавица. Какви жертви си правила, за да се промениш визуално за дадена роля?

- За ролята на Робинзон Крузо си пуснах брада. Шегувам се, разбира се – брадата беше залепена.

- Как поддържаш актьорския инструмент – тялото, във форма?

- Много лесно. Ходя по два часа по въже, играя четири пъти в седмицата ръгби и ям само таратор с настъргани ягоди, но всичко това е тайна.

- За много зрители първата среща с теб е била в сериала „Тя и Той“. Липсваш им, няма ли да се върнеш на малкия екран с нова поредица? Популярността на „Силвето“ сигурно продължава да те следва...

- Всъщност първата ми роля в телевизията е в „Клиника на третия етаж“, но наистина станах по-популярна с „Тя и Той“. Ще се връщам на малкия екран – имам предложение за 13 000-та серия на „Дързост и красота“. А Силвето ме следва навсякъде, понякога дори ме плаши, хем съм много смела.

- С кой световен актьор или режисьор мечтаеш да те срещне работата? Какво ти се играе?

- С всеки световен актьор и режисьор мечтая да работя. В това число и с нашите актьори и режисьори на световно ниво.

- Как премина твоето лято – пътешествия, интересни срещи, нови хобита?...

- Пътешествията и интересните среща са ясни. Може би е по-интересно новото ми хоби. Засега за него знам колкото и вие. Както и за старото. Нямам хоби, нито хобит.

- Дъщеря ти Катерина е пораснала и е станала хубавица. Какво я влече, с какво смята да се занимава, иска ли да наследи твоята професия и би ли я поощрила в това?

- „Не замествай мечтите си с безразличие“, само това я съветвам! Мечтата е постижима поне в мечтите! Да вярва! Това е вече наполовина сбъдната мечта. Веднага може да се прибави и още една към нея. Капацитетът за мечти е XXXXXL и се разтяга, има двойно дъно, таван, скрит килер и още много невидими за простото око помещения. Ще я подкрепя, само да избистри желанието си.

- Защо ти - една от най-интересните и атрактивни актриси от своето поколение, напоследък поизчезна от погледите ни? Желано или наложено от външни фактори е това „отдръпване“?

- Първият въпрос май не трябва да е адресиран към мен. Донякъде от отговора му произтича и отговорът на втория въпрос.

- Да чакаме ли скоро твои изяви в киното, което засега май ти е длъжник?

- Пожелавам ви да ги дочакате тези изяви. И да не чакате дълго. То и аз вече губя търпение.

 
 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.