„Септемврийски нощи“ - картина от Стоян Венев от 1962 г.
От май до ноември

Партизан за бой се стяга в Музея на социзкуството

агенция Монитор - понеделник, 01-05-2017 - 13:17

Националната галерия представя изложба „Митологеми на героичното“

Как изглеждат в очите на днешните зрители произведенията на казионното изкуство отпреди десетилетия, възпяващи партизаните антифашисти или ударниците на труда? Въздишка на носталгия или иронична гримаса за заблудите на една отминала епоха будят те сега? Издържали ли са художествените им достойнства проверката на времето, или безвъзвратно са се обезценили? Музеят на социалистическото изкуство хвърля ръкавицата на предизвикателството, опитвайки се да отговори на тези и на още много други въпроси с изложбата „Митологеми на героичното“, която се открива на 4 май в 18 ч. и ще остане в тематичния филиал на Националната галерия на ул. „Лъчезар Станчев“ 7 до ноември. Образът на героя антифашист е акцент в експозицията, включваща 60 творби на живописта и графиката от

големи майстори като Илия Петров, Стоян Венев

Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Никола Мирчев, Марко Бехар, Христо Нейков, Тодор Панайотов и др.

Героят е специфична образна категория и една от централните митологеми в изкуството на социализма, натоварено със задачата да създава идеализирани обекти за преклонение и модели за подражание. В скалата на ценностите влизат морално-етични категории като смелост, решителност, жертвоготовност, себеотрицание и подвиг в името на тогавашния идеал за свобода.

В първите няколко години след 9 септември 1944 г. и настъпилата политическа, икономическа и социална промяна в България, на изкуството са наложени пропагандни функции. Една от най-важните теми става революционната, историко-героичната. Тя пресъздава и прославя важни факти и събития от дейността на левите сили в българското общество, сред които са Септемврийското въстание от 1923 г., нелегалната антифашистка борба, партизанското движение и събитията около 9 септември 1944 г.

Внимателният прочит на произведенията в настоящата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени. За периода на сталинския култ към личността са характерни композиции на партизанска тематика и портрети на комунистически дейци, в които акцентът е поставен върху външно илюстративната страна. Унифицирането на художествения метод води до размиване на личния авторски почерк и масово възпроизводство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилови рамки.

След Априлския пленум през 1956 г. българското изкуство лека полека се освобождава от ограничаващите догми на социалистическия реализъм, твърдят изкуствоведите. Настъпилата

реабилитация на личната творческа позиция

и завръщането към същностните измерения на художествения процес намират израз и в тълкуването на темите. Именно в този период се създават най-значимите образци, които бележат високи постижения в българското изкуство.

През 70-те и 80-те се правят опити темата да бъде прочетена от позицията на съвременността и от дистанцията на времето. Колкото по-голямо е отстоянието на всяко следващо поколение, толкова и фокусът на внимание се измества от конкретния исторически факт към идеята за неговия непреходен, общочовешки универсален смисъл.

Показаните в изложбата произведения на социалистическото изкуство интерпретират темата за героичното в поетична, романтична или патетична светлина. Авторите са търсили от конкретните индивидуални характеристики и буквалната прилика с реалните исторически личности до алегорично-символните обобщения за героичното въобще. За чуждестранните ценители на този тип изкуство, за които реалният социализъм е най вече „екзотика“ и „литература“, предстои издаването на двуезичен каталог на творбите.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.