Ивайло Цветков

Бреме или смешен плач

Яна Йорданова - понеделник, 01-02-2016 - 20:02

Обикновено когато си говорим за парно и сметките за ток, си представяме следната картина - хем си на студено и мръзнеш, хем плащаш солени сметки, пък и нищо не разбираш от фактурите, които получаваш. Разводът с дружествата обикновено е мисия невъзможна. Спомням си една много поучителна история. Преди време пловдивчанин на 82 години се видя в чудо заради дълга разпра с „Топлофикация”. Мъжът, който е и с няколко заболявания, написа отчаяно писмо, в което потърси помощ от обществото. Съдия-изпълнител поиска да продава имотите му заради борч към дружеството. Радиаторите в дома му обаче били свалени още през 1995 година. Така и не успял да докаже, че е на студено, и получил сметка от 2000 лева. Накрая му обяснили, че сумата набъбвала с годините. Както се казва, върви доказвай, че нямаш сестра. Случаи като този колкото щеш. Ужилените са сигурно стотици. И вместо да бъде сложен ред в цялата схема и потребителите да остават доволни от ползваните услуги, се получава така, че пешкира опира не този, който трябва. А именно - посредниците. На хората толкова им писва да свалят и кожата от гърба им, че понякога си го изкарват и на обикновените служители. Преди време двама техници на EVN в Бургас бяха пребити, и то след като установиха кражба на ток. Друг изнервен абонат пък извади пистолет на инкасатори в Ловеч, които трябвало да изключат захранването му заради неплатени сметки за ток.

Подобни истории са по-скоро смешен плач, а явно сагата с парното и тока край нямат. И темата винаги ни кара да настръхваме като зли кучета. В повечето случаи обаче май само си лаем, без да хапем. Или по-скоро нямаме възможност за това, защото непрекъснато сме в параграф 22. От една страна, нервите на обикновения потребител са опънати до N-та степен заради неуредиците, а от друга - хората не осъзнават, че проблемът им всъщност няма как да бъде решен, като нашамарят някой инкасатор. Защото всъщност от него нищо не зависи. Клетият служител нито може да намали сметката ни, нито пък ще направи фактурата ни по-разбираема. Проблемите си остават, защото кучето е заровено някъде другаде. И тогава се удряш по челото и се питаш как е станало така, че вместо въпросните институции да са в твоя полза и да работят за твое добро, се превръщат в истинско бреме за нас. И да искаш да махнеш това бреме от плещите си, нещо не се получава. Докато това е така и хората продължават да студуват, но да плащат високи сметки за „топло“, сигурно ще го отнасят все служителите, които са ниско в йерархията. Явно само ще съскаме през зъби и ще се примиряваме със ситуацията. Поне до следващата сметка.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.