SOS операция с... уазка

Силвия Николова - неделя, 05-11-2017 - 18:40

Колкото и да се говори, че спешната ни медицинска помощ е модерна, на ниво и се отзовава до пациента за време, напълно в нормите на всички европейски стандарти, е все още твърде рано да повярваме на тези хвалби. Защото се оказва, че едно е да стигнеш до пациента за 20 минути с нов медицински автомобил, оборудван с дефибрилатор, кислородна бутилка с маска, спешен шкаф с пълен набор медикаменти и консумативи за първа медицинска помощ, и съвсем различно е да те закарат, дори в рамките на допустимото време, с уазка.

Точно с вехти уазки извозват пациентите в някои региони на страната. Оправданието е, че само старата съветска машина може да преодолее коларския път през лятото и снега през зимата до живеещите в откъснати от света селища в планината. Истината обаче е, че един високопроходим реанимобил върши стократно по-добра работа, защото вместява в себе си и апаратура, която не само може да спаси човешки живот в рамките на определени минути или часове, но и да го поддържа по-дълго време, ако се наложи продължително пътуване.

Истината е, че средства от милионите, при това не в левове, а в евро, похарчени за обновяване и модернизиране на автопарковете на спешните центрове предимно в големите градове, все подминават малките общините с пресечен релеф и самотно живеещите хора, които са обичайните ползватели на уазките. На тези хора не им е по-малко необходима адекватна, навременна и качествена медицинска помощ. Нещо повече, те се нуждаят от повече грижи, защото обикновено един инсулт е придружен и от редица хронични заболявания, каквито имат възрастните хора.

Само за периода от 2014 до 2020 година за тотално обновяване на автопарковете и самите центрове с апаратура и коли са предвидени 83 597 313 евро.

Независимо от твърде доброто финансиране се оказва, че обновяването на Спешната помощ все някъде ще забуксува. Например обновяването на автопарка й започва през 2007 г., но след три години - през 2010-а, Министерството на здравеопазването, въпреки гарантираните средства, не е купило нито един нов медицински автомобил. Обновяването започва отново през 2009 г., за да спре пак неочаквано през 2015-а.

От всичко това страдат пациентите, а тези на Спешната помощ са най-тежките. От една страна, това са хора, пострадали при инциденти, катастрофи и други спешни състояния, пряко застрашаващи живота. От друга, нейни пациенти са самотно живеещите и откъснати от света възрастни хора. Независимо обаче че те са стари и със занемарено здраве поради липса на средства и достъп до специализирана помощ, това не означава, че те са втора категория.

Доброто в случая е, че в сектора спешност, независимо от неотговарящото на труда, напрежението и отговорността заплащане работят качествени и сърцати лекари. Те заслужават поклон. Уважение и зачитане на човешкото достойнство обаче заслужават и пациентите, за които линейката се равнява на цяла университетска болница.

Редно е, когато се говори и се прави реформа в един или друг сектор на здравеопазването, да не се забравя точно тези хора. Защото сред тях може да са нашите родители, нашите баби и дядовци, а някой път може би и самите ние.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.