Здравенаказване

Силвия Николова - четвъртък, 01-02-2018 - 21:00

„Здравенаказване“ и „футболизиране на пациента“. Така един покоен депутат и лекар от близкото минало наричаше родното здравеопазване. И беше абсолютно прав. Оказва се, че нито наказването в здравеопазването, нито подритването на болните са отминали. Те дори станаха по-нетърпими, тъй като българинът би следвало да е равноправен и в тази сфера на всички останали европейци от обединена Европа. Истината е, че той е осигурен здравно перфектно, но само по нормативни документи. На терен, както се изразяват изследователите, той е подритван така, както го подритваха и преди. Футболистите тук обаче не са лекарите, а самата здравна система, която всеки управленец в този сектор е кърпил и продължава да кърпи какво му дойде на ум. За пример само Законът за лечебните заведения е променян с изменения и допълнение над 100 пъти, това се случва и със Закона за здраве, както и с всеки друг нормативен и поднормативен акт, регламентиращ дейността в този сектор.

Действително, някои от промените са належащи, без тях се блокира работата и на лекарите, и на мениджърите на болници. Но да се прави промяна през няма и четири-пет години, е меко казано несериозно. Причината е, че в сектора здравеопазване всеки управленец смята, че знае най-много и може да реже с големия скалпел. В традиция се превърна практиката да се пишат и приемат закони и документи без предварително да се изследва икономическият и социалният ефект от тях. Да, точно икономически ефект, защото болниците, както е известно, са търговски дружества с всички произтичащи от това активи и пасиви.

Когато през 2001-2002 г. те преминаха на финансиране към Националната здравноосигурителна каса, а след клиничните пътеки бяха въведени и медицинските стандарти, никой не си даде труда да диференцира капацитета на големите многопрофилни болници и малките общински лечебни заведения. За всички бяха заложени едни и същи изисквания за нива на компетентност. Ако те не могат да ги изпълнят, касата не сключва договори с тях. Например болният с пневномия може да бъде лекуван само от пулмолог. Пациентите с пиелонефрит пък могат да бъдат лекувани само от нефролози. Пределно ясно е, че и едните, и другите специалисти в страната са дефицит. Какво остава за малките общински болници? Затова и не малко от тези лечебници зачисляват на договор пенсионер, колкото да го имат на книга, за да сключат договор с НЗОК.

Скоро предстои поредната промяна, този път в медицинските стандарти. Целта е да се облекчат някои непосилни изисквания към общинските болници. И този път предварително не е направено прогнозно проучване на евентуалния икономически ефект, което откъдето и да бъде погледнато, е двоен стандарт към лечебните заведения. За едни може да има завишени изисквания, за други ще бъдат намалени. Не означава ли това обидно разделяне и на българските граждани – тези от големия град с по-добро здравеопазване, а от село – както дойде.

Действително има нужда от промяна в медицинските стандарти, но е по-здравословно и финансово изгодно това да стане след обмислено проучване на очаквания ефект и рисковете. Приемането на поредната промяна под напора на емоциите едва ли би донесла очакваните резултати.

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.