Много бих искала концертите „С музиката на Вили“ да прераснат в турне

Хилда Казасян, певица: Останах вярна на джаза и получих предана публика

НАДЕЖДА ПОПОВА ­ - петък, 25-08-2017 - 18:01

Щастлива и спокойна съм в любовта * Няма нищо по-страшно от посредствен артист в която и да е област

 

  • - Хилда, на 29-и гостуваш „С музиката на Вили“ на Летния театър в Бургас. Това минипроекция на суперуспешния декемврийски концерт в НДК ли е?

  • - Да, но този път най-доброто от творчеството на татко е преработено с аранжименти за симфоничен оркестър и звучи още по-аристократично и естетично, защото в оригинал филмовата му музика е писана с много щрайх. Като репертоар ще препокрием голяма част от концерта в София – от мелодиите от „Златният Орфей“ и „Тромбата на Вили“ до едни от най-популярните български песни.

  • - Предполагам, че на сцената ще сте обичайните заподозрени – Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов...

  • - Да, това е триото, с което имам честта да работя последните години, като различното от концерта в София е, че този път Борислав Йоцов освен кларнетист ще бъде и диригент на оркестъра, което прави още по-лично цялото преживяване. Специален гост ще бъде моят приятел Васил Петров, с когото ще изпълним някои от най-емблематичните дуети на татко.

  • - Обмисляш да направите цяло турне с този репертоар?

  • Страшно много бих искала. Идеята да го направим с аранжименти за симфоничен оркестър дойде оттам, че в България те са много повече от бигбендовете, и когато видяхме големия успех на спектакъла в София, си пожелахме да пренесем магията му на максимално много места в страната. Ето, вече имаме покана на 8 декември в Плевен. От филхармонията нямаха представа, че тогава е рожденият ден на татко, но както знаем, няма нищо случайно. Имаме предложения да направим „С музиката на Вили“ и във Варна.

  • - Към коя част от творчеството на баща си имаш най-голям сантимент и защо?

  • - Няма как дуетът ми с Тодор Колев, който записах като бях съвсем мъничка, да не заема специално място в сърцето ми. Сега имам страшна тръпка към филмовата музика на баща ми. С Христо Йоцов, който отговаряше за оформянето на всички аранжименти за шоуто в София, много се изненадахме, като се ровихме в архивите. Оказа се, че произведенията на татко са изключителни, много и достойни за цял учебник по филмова музика. Имаше композиции, които дори не бяхме чували, а звучаха така, все едно са писани вчера! Така и не ги пипнахме, оставихме оригиналните партитури на татко. За голяма част от тях дори не знаехме, тъй като татко, бидейки широко скроен, неглижираше собствените си неща.

  • - Дъщеря ти Надежда-Мари дебютира на сцена с филмова тема на Вили. Справи се великолепно и моментът беше много вълнуващ. Какво си казахте след това?

  • - Очевидно това е било огромен шок за нея, тъй като тя за пръв път свири пред публика, и то в тази огромна зала, която и нас все още ни респектира. Зад сцената се затвори в себе си, взе да трепери, явно от вълнението, че току-що е направила първите си стъпки като музикант пред 4000 души. Адски много се притесних, чудех се какво да направя по-напред, да остана до нея или да ходя да пея. Да се представиш толкова овладяно и на ниво пред такава публика за първи път, си е голямо геройство и аз съм много горда с нея.

 

  • - Същият преподавател по пиано ли продължава да я вдъхновява да се занимава с музика? Това ли иска да учи, след като завърши средното си образование?

  • - Да, цялата страст и постоянство към инструмента се култивират от проф. Ганка Неделчева, както за мен бе проф. Добри Палиев в ударните. От две изсвирени ноти на вибрафон той можеше да каже дали съм влюбена, дори в кого съм влюбена Иначе дъщеря ми е на възраст, в която интересите й доста често се променят, но циркулират около всичко свързано с изкуство – театър, танци, рисуване...

  • - Чувала ли си я да пее?

  • - Да, и й се получава добре, но не е това, което иска да прави.

  • - Спомняш ли си мига, в който Вили те е видял на сцена и е осъзнал, че имаш потенциал за артист – и то такъв, който ще има идентичност и ще изпълзи от сянката му?

  • - Беше в една от продукциите на Музикалното училище. Да съм била в 8 или 9 клас. Видях лицето му в публиката – на него бе изписана истинска гордост и облекчение, че пътят, по който съм поела, е моят. Иначе щеше да ме накара да се откажа по възможно най-дипломатичния начин, защото няма нищо по-страшно от посредствен артист, в която и да е област.

  • - Миналата година направи суперуспешно турне, а по-миналата поведе „Симфомания” в градове, в които джазът беше имагинерно понятие. Има глад за джаз. Защо?

  • - Обяснявам си го по следния начин - когато правиш нещо много години, без да му изневериш нито за секунда, то тогава се формира една предана публика, с която имате еднакво светоусещане. Когато си търпелив, знаеш какво правиш и го правиш с любов, получаваш тази награда. И двете ми турнета бяха предварително разпродадени, а във Варна даже имаше прецедент – изнесохме два концерта в един ден, което в този стил музика си е прецедент.

  • - Жълтата преса напоследък те е оставила на мира и не те омъжва три пъти седмично. Уютно ли ти е в любовта?

  • - Да, срещнах човека, с когото ми е спокойно. Който носи същото благородство и ларж отношение към живота като баща ми. Щастлива съм. С Пламен сме партньори и в бизнеса и в момента сме в Созопол, фокусирали сме се върху ресторанта ни в Стария град, който върви фантастично.

  • - Кой е романтичният жест, който би те трогнал повече – някой да ти свие пръстен от бирена капачка, например, или да пропътува стотици километри само за да те види за пет минути?

  • - Нямам огромна потребност от такива жестове в момента. На този етап от живота ни за мен романтиката е нещо много тривиално - да усещаш рамото на партньора си, сигурността и спокойствието всеки ден.

- Кои са трите неща, които те правят истински щастлива?

- Първото и най-важно нещо е здравето и щастието – моето и на най-близките ми хора, защото ако на тях нещо не им е наред, аз няма как да летя в облаците. Второто е да имам успешни концерти, защото второто място, където се чувствам наистина добре освен с близките си, е сцената. И третото е свързано с първото, искам да има много музика и всички в обкръжението ми да са щастливи.

 

ВИЗИТКА

 

  • Родена е на 27 март 1973 г. в София

  • Започва да пее още на 4 г. Дебютира пред публика с парчето за „зайчето с трънчето в петичката”. Дълго време изживявала тежко болежките на пухкавото животинче

  • Записва няколко песни в БНР, най-известната от които е „Малки и големи” с Тодор Колев

  • Първото си ястие прави на 5 г. Забърква доматена супа, която пресолява и за да неутрализира лошия вкус, изсипва почти цял буркан с мед. Родителите й чинно изяждат порцията си, за да не попарят ентусиазма й

  • В Музикалното училище Хилда среща своя творчески баща – Добри Палиев. И до днес си спомня първата им среща, в която той носел пепитено сако. Професорът не държал на техниката, а на въображението и душата, която учениците му влагат в изпълненията си

  • Завършва Музикалната академия в София, специализира ударни инструменти в Салуцо, Италия

  • Има пет издадени албума до момента: Cover Girl, „Защо не”, „Сложи си ципа на устата”, Jazz & Samba и „Замълчи, замълчи”.

  • Не може да разказва вицове

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.