Санкциите или чипът?

Яна Йорданова - понеделник, 29-05-2017 - 18:24

Само преди няколко дни светът беше потресен от чудовищен акт. За пореден път. Името отново беше терор. Отново. За първи път обаче мишена бяха деца. Плакахме, стискахме зъби от яд, бяхме съпричастни с болката на родителите, които загубиха чедата си. И се питахме накъде да продължим. Убеждавахме сами себе си, че няма да позволим на другите да ни победят, да ни сломят, да променят начина ни на живот. Казвахме си, че няма да позволим на страха да е постоянен гост в живота ни. Страх от другите, от тези, които убиват. В същото време всеки ден се убиваме сами по пътищата. Водим война със самите себе си. А демографската криза ни изяжда и непрекъснато експерти набелязват мерки, за да не се погубим като нация. Осъзнаваме ли обаче, че се погубваме сами. От безразсъдък, от тарикатлък, от обзелото ни чувство за безнаказаност. Заради това, че искаме да живеем на ръба или пък защото все бързаме за някъде. Но дали ще стигнем?

Крайно време е да разберем, че войната по пътищата ни погубва. Всеки ден рискуваме собствения си живот и този на останалите, защото не спазваме правилата. Защото шофираме в насрещното, качваме се в колата без скрупули и то след като сме употребили алкохол или дори наркотични вещества. Возим дори децата си без седалки, оставяме ги сами на задната седалка и после си скубем косите от непоправимото. Спомням си как на едно от най-натоварените места в столицата малчуган на 5-годишна възраст въртеше волана в скута на баща си. Смразих се. Всеки ден сме свидетели на безумия. Спомняме си случая с Паоло, а продължаваме да вършим дивотии. Затова и хора с по няколко акта, и то за часове, си позволяват да бягат от закона. Други се качват пияни, без да се притесняват, че рискуват живота на околните.

Всъщност статистиката го доказва. По данни на Световната здравна организация годишно при катастрофи загиват 1 200 000 души, а други 50 милиона са с различни степени на наранявания. Още по-черна е прогнозата - до 2020 година катастрофите по пътищата ще бъдат третата причина за най-масова смърт в света след инсултите и СПИН. Положението е толкова сериозно, че се наложи държавата да взема крути мерки. Какво е необходимо обаче да се случи, за да спрем да се самоизтребваме? Високи санкции? Нали уж казват, че българинът го боли най-много като му бръкнат в джоба. Какво още трябва да стане, за да се научим да спазваме правилата? Чипа трябва да сменим, но способни ли сме на това? И искаме ли го. Време е да опазим сами собствения си живот и този на околните. На децата ни, защото те са бъдещето, колкото и това да звучи като клише. Иначе каквито и мерки да предприемем, не демографската криза, а войната по пътя ще ни погуби. Страшно е. Нека когато се качим зад волана, се замислим, а не разчитаме на късмета си. Иначе само ще цъкаме с език, когато чуем поредната черна статистика.

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.