Снимка: Личен архив
Трябва да имаме втори и трети дом, рисковано е да разчитаме само на Земята

Д-р Веселин Василев, изп. директор на клъстер за аерокосмически технологии: Ако няма живот на Марс, то той ще бъде пренесен от тук

Яна Йорданова - сряда, 15-06-2016 - 19:07

Наши учени работят по проект за отглеждане на храна в Космоса. Надявам се през 2020 г. да имаме спътник за интернет на Антарктида.

Визитка:

Изпълнителен Директор на Клъстер за аерокосмически технологии, изследвания и приложения- CASTRA, който обединява
експертизата на 20 вискоотехнологични МСП, водещи ВУЗ и Академични организации с цел развитие на сектора на космическите изследвания и индустрия
Завършил е Образцова математическа гимназия „Акад. К.Попов“ в Пловдив, има магистърска степан по приложна физика от
ПУ „П. Хилендарски“ и докторат по Електроника от Университета на Льовен, Белгия

Има над 15 години опит във водещи технологични компании в Европа и САЩ


Лектор в магистърска програма „Аерокосмическо инженерство и
комуникации“ към Физическия Факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“

 

 

- Г-н Василев, къде стои страната ни в областта на космическата индустрия?

- България има доста добър исторически капацитет в областта на високите технологии. Става дума за електроника, роботика, микроелектроника, ИКТ. Но за да се развиват, трябва да има не само научни, но и бизнес проекти. Те са потребител на технологиите, които са развити в различни области на науката и техниката-стартирайки дори от хранително вкусовата промишленост, където България е разработила уникални технологии за нов вид хранене в Космоса. Говорим не само за сухите храни за космонавти.

- Кажете точно какво представляват космическите храни?

- Храните са 80% вода, а водата е тежка и скъпа за транспортиране. Затова е разработена технология, при която се извлича водата от хранителните вещества по такъв начин, че те запазват свойствата си. Това позволява съществено намаляване на техния обем и тежест. Така могат да се доставят лесно на големия разстояния, и в Космоса,и да се съхраняват дълговечно, без разваляне. Ценното е, че водата се извлича по такъв начин, че не се разрушава структурата на клетката на храните. А в Космоса се добавя вода към храната и тя придобива вид на току-що сготвена. Може би много хора не знаят, но нескафето е пример за такава храна. Технологията при космическите храни е подобна. Ценното е, че тази технология може да се приложи навсякъде. Например, може да се приложи в условия на бедствия и аварии, където много трудно се транспортира храна, при спортисти и др. Имаме много добри предпоставки, но липсва пазар, който да донесе парични потоци. Това по начало е най-голямото предизвикателство пред учените у нас, за да има възвращаемост на инвестициите.

- А каква е възвращаемостта?

- Изчислено е, че възвращаемостта в космическата индустрия е 400% за около 4-5 години. Това е индустрията с най-голяма добавена стойност спрямо всички други. Влага се предимно интелектуален труд, специфични разработки, които струват много като краен продукт.

- Може ли да дадете конкретен пример за космически храни, които се консумират от космонавтите?

- Може да е всяка храна. Просто си има технология, която позволява да се извлече водата от храната, без да се разкъсат клетките. Може да се правят диетични порции при здравословни проблеми. Проблемът е интелектуалната собственост. Например, Институтът по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия има технологията, но няма правата върху нея за комерсиализация.

- И има ли специален режим на хранене в Космоса?

- Режимът е както при спортистите и при хората със специфично натоварване. В Космоса човешкият организъм работи по-различно, отколкото на Земята. Установено е, че там много по-лесно се губи калций от костите, има по-различни проблеми с кръвообращението. Затова космонавтите се нуждаят от по-различен режим на хранене, затова е важно да се приготвят съответните порциони. Трябва да имаме предвид и енергийния баланс, става дума за цяла наука. Трябва да кажем обаче, че това е един преходен етап, защото не можем да си представим, че храните в Космоса в бъдеще ще бъдат доставени винаги от Земята. Ако говорим за пътешествия към Марс, към други планети, за колонизация, трябва да се разработи технология, при която в Космоса да се отглеждат храни, както на Земята-растения или др.

- Как може да стане това?

- България също има опит в тази сфера. Една от първите експериментални т.нар. космически оранжерии, т.е в нея се отглежда пшеница,е била разработена още през 80-те години у нас от екипа на проф. Таня Иванова от БАН. Летяла е на руската космическа станция „Мир“. Там има специален режим на осветление, на вентилация. В космоса няма тежест-водата в растенията трябва да се стимулира в почвата и т.н. Това е технология за отглеждане на растения в безтегловност и в момента се работи усилено да се отглежда храна в Космоса, за да не се разчита на снабдяване от Земята. Тя е много перспективна сфера, с приложение и на Земята- примерно отглеждане на храни за полярния кръг, в пустините и др.

- Сега има ли такива проекти, наши учени работят ли по това?

- Да, в Института по космически изследвания и технологии към БАН работят по това, но засега са в сферата на експериментални разработки. Преди години дори имаше новини, че бяха откъснати първите репички в Космоса. Така че тепърва предстои това да се развива като технология в индустриален мащаб, във връзка с колонизацията на Космоса от човечеството през 21 век.

- Вече сме асоцииран член на Европейската космическа агенция. Колко фирми кандидатстваха с проекти?

- Все още говорим за начален етап. Асоциираното членство в Европейската космическа агенция позволява да се стартира работа по проекти по стандартите на Европейската космическа агенция, които са доста високи. През октомври предстои вторият цикъл от търгове по проекти. Те не са научни, а индустриални проекти за разработка на конкретни бизнес  идеи. Участието в първия цикъл беше доста скромно, може би заради административни неуредици. Срокът беше много кратък, а фирмите не бяха запознати с изискванията. Надявам се, че постепенно това ще се разреши. Участието все пак е в рамките от 1 млн.евро годишно, което не е толкова голяма сума.

- До къде стигна проектът за БГ спътник, който да осигурява интернет на Антарктида? Има ли инвеститори?

- Има инвеститори и технология, но ситуацията беше чисто административно забавена. За съжаление този проект съвпадна с приключването на оперативна програма „Конкурентноспособност“ за предишния програмен период. Надяваме се сега да продължи работата по него. Има интерес от инвеститори,защото проектът не е изцяло научен. Това е бизнес проект, който предвижда голяма възвращаемост. Оптимисти сме.

- Кога обаче може да стане факт?

- Определено хоризонтът на такива космически проекти е около 4-5 години. Така че в рамките на 2020 година вече може да е факт. Просто космическите технологии са сложни, искат много степени на проверка, защото когато са изстреляни апарати в Космоса, няма как да се коригират възможни проблеми. България също е инициатор на мащабен проект за Европейски център космическо наблюдение и проследяване, ориентирано към т. нар. космически отломки. Това са парчета от спътници, някои са с размери от милиметри до метри, движещи се с огромни скорости- около 8 хил.км/с. Те обикалят около Земята като облак и представляват опасност при сблъсък с други спътници. Това е много голям проблем за всички държави в момента, защото човечеството постоянно изстрелва все повече апарати, а никой не ги прибира. В България започна такъв проект, който цели изграждането на информационна система, която се състои от спътник и наземна станция в РБ за оценка на движението на тези космически отломки, предсказването на тяхната траектория и информиране за избягване на сблъсък. Този проект е единствен по рода си в ЕС и скоро ще има допълнителна информация за него.

- Как ще се осъществи точно това наблюдение?

- Става със специализиран спътник, който лети в орбита на около 1400 км височина и има специални сензори. Те сканират пространството около Земята и идентифицират обектите в орбита. Информацията след това се препраща на Земята и се обработва от експерти.

- Може за в бъдеще да се разработи такъв спътник, който, например, да стига до Марс или друга планета за кратко време?

- Тази технология е въпрос на бъдеще. В момента обаче се говори за конструиране на миниатюрни спътници, с размерите на микрочип, които могат да достигнат най-близките звезди. Този проект е оценен на около стотина милиона долара.

- Къде се работи по този проект?

- Това е инициатива на известния физик Стивън Хокинг и руския милиардер Юрий Милнер, който инвестира в тази технология. Принципът е много прост. Технологиите са толкова напреднали, че може да се направи миниатюрна камера и предавател с размерите на човешки нокът или микрочип, който е много лек. Той обаче е закачен за космическо платно. В Космоса ролята на вятър служи излъчването на Слънцето или на мощен лазер на Земята. То предизвиква движението на целия апарат, със скорост около една четвърт от тази на светлината. И когато се стартира един такъв експеримент, след около 20 години ние можем да получим изображение на планети и звезди, които са на радиус от около 4-5 светлинни години от Земята.

- Преди няколко дни стана ясно, че българин е в част от екипа, открил новата планета с две слънца. Какво точно е необходимо за едно такова постижение?

- България има талантливи учени на световно ниво. В това няма съмнение. Много е важно обаче експертите ни да работят в международни екипи, да имат достъп до програмите, осигурено финансиране, за да правят самостоятелни изследвания, както е например обсерваторията в Рожен. Колкото и да е гениален един учен, сам по себе си няма как да постигне много. Затова българинът, участвал в това откритие, заслужава адмирации. Има много колеги, които работят в чужбина, и това не е нещо неочаквано. Просто трябва да се дават повече като пример, за да може младите хора да видят, че има смисъл в тази дейност. Такъв резултат не става с едногодишни усилия. Според изследване на Евробарометър българите са на първо място в ЕС по положително отношение към темата космос .

- Често се спори по въпроса дали има живот на Марс или на други планети, какво е вашето мнение като учен?

- 100% има. Според мен е въпрос на време да се открие неопровержимо доказателство. Вече има няколко планети, които са кандидати да бъдат определени като такива, на които има живот. Вече може да имаме информация за планети около други звезди в Млечния път, а само до преди десетилетия това беше невъзможно. Така че въпросът е не дали,а кога. Да се надяваме, че това ще стане в наше време, за да сравним нашата философия с някаква друга. Специално за Марс, може би там има остатъци от някакъв примитивен живот. Едва ли има марсианци, но може да се окаже, че има някакви примитивни организми, останали от миналото. Но пък това ще е едно ново предизвикателство, да бъде заселен отново като планета от Земята. Така че ако няма живот на Марс, то той ще бъде пренесен от Земята. Това е стратегическа цел на човечеството. Трябва да имаме втори и трети дом като човечество, защото е твърде рисковано да разчитаме само на Земята. Надявам се да се реализира идеята за създаване на колония на Марс, където хората да живеят с поколения. Вече има проекти с пренасяне на специални организми на Марс, които да живеят при тези условия, да създадат годна за човека атмосфера, жива природа и т.н.

- Само преди няколко дни отново се появи информация на учени за отвличания от извънземни. Доколко е реалистично това?

Може би това е по-скоро интерес за човешкото въображение. Но би било странно да смятаме, че сме уникални. Все пак вероятността да има други форми на живот, не е нулева, а това означава, че е възможно неговото съществуване.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.