Лиляна Павлова, министър за председателството на Съвета на ЕС:

Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани

МАРИЯ НИНОВА - понеделник, 01-01-2018 - 20:00

Успехът на председателството зависи от ангажираността на цялото общество * Нормално е в една коалиция да има различни мнения, но правителството е стабилно

- Г-жо Павлова, през последните дни неведнъж призовавахте за консенсус, диалог и разбирателство. Единна и подготвена ли влиза България в това първо за нея председателство на Съвета на ЕС?

- В продължение на шест месеца България ще бъде двигател на задачите и дневния ред на съюза, ще съчетава функциите на честен посредник, политически лидер и координатор. Поемаме тази изключително важна задача отговорно, професионално подготвени и ангажирани с националната и европейската кауза – председателството на Съвета на ЕС. Ще съдействаме за провеждането на открит дебат по основните теми, свързани с новата многогодишна финансова рамка, като целта ни е подпомагане на по-бързия и ефективен преговорен процес. Кохезионната политика е неразривно свързана с бъдещето на съюза, тъй като с нея се преодолява разделението между стари и нови страни, бедни и богати, Изток и Запад. Затова е важно тя да бъде съхранена, като се намери точният баланс между финансовите инструменти и безвъзмездното финансиране. Само така ще успеем на практика да посрещнем нуждите на по-слабо развитите региони в ЕС. Осъзнаваме, че няма как да запазим същата кохезионна политика пред предизвикателствата на миграцията, тероризма, заплахите за сигурността и намаляващия с близо 15 милиарда евро годишно бюджет на ЕС заради Брекзит. Но ще се опитаме да търсим консенсуса и аргументите в оживените дискусии. Тя е катализатор за инвестиции, за растеж и работни места според наличното финансиране. В резултат на подкрепата, която е получила страната ни, българският БВП се увеличи от 41% от средната стойност за ЕС с 27 държави членки през 2007 г. на 48% към днешна дата. Кохезионната политика не се ограничава само до изравняване на регионалните различия в слабо развитите региони, а е стратегия за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивото развитие. Ще има няколко срещи по тази важна тема, включително съвет „Общи въпроси“ – кохезия, насрочен за 12 април, както и конференция на високо равнище на 8 юни.

- Оформиха се две основни тези около ролята ни като държава, председателстваща Съвета на ЕС. Едната е, че това ще ни даде шанс да изпъкнем и да редим дневния ред на съюза. От друга страна, политици, главно от извънпарламентарни партии, твърдят, че всъщност всичко е проформа и от нас няма да зависи едва ли не нищо. Къде е истината?

- Председателството е ангажимент на всички български институции, а успехът му зависи от ангажираността на цялото общество. Страната ни ще следва принципите на прозрачност и отчетност, ще се стреми към отворено към гражданите председателство.

Българските представители, които през първата половин година на 2018-а ще водят заседанията на Съвета на ЕС и на неговите подготвителни органи, при изпълнението на своите функции ще се движат от принципите на неутралност, безпристрастност и търсене на балансирани решения с цел запазване на единството между държавите - членки на ЕС, и отчитане на стратегическите приоритети на съюза. Говорейки от името на всички граждани на ЕС, нашето председателство на практика ще говори и от името на българите, защото ние сме неразривна част от Европа и достоен член на европейското семейство.

- Четири ще бъдат основните ни приоритети по време на председателството - Западните Балкани, младите хора, сигурността и икономическият растеж с фокус върху единния цифров пазар. Какви и колко отворени теми обаче наследяваме от Естония и стигат ли 6 месеца за затварянето на обемна тема като Западните Балкани например?

- Заложените приоритети в продължение на месеци бяха обсъждани на граждански дискусии из цялата страна, в които участие взеха представители на неправителствени организации, академичната общност, бизнеса, много активни граждани. Първия нарекохме „Бъдещето на Европа и младите хора“. Той е важен, защото младите хора не трябва да са губещите от пренасочването на средствата на европейския бюджет към новите предизвикателства на континента, така че трябва да имаме правилните инструменти за справяне с проблемите на младежката безработица, слабото увеличение на заплатите, инвестициите в образованието и равните възможности.

Вторият приоритет е „Сигурна и стабилна Европа“, като по тази тема голямото предизвикателство са преговорите за Дъблинския регламент, или системата за преразпределение на бежанци и мигранти. Тук се спираме още на сигурността, единния отбранителен съюз и ефективния контрол на външните граници, без да създаваме стени вътре между нас, както и теми, свързани със справедливо и ефективно правосъдие. Третият приоритет - и тук отговарям на въпроса ви, е „Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани“. Нашата цел е да бъде дадена ясна европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани – транспортна, комуникационна, енергийна, образователна и цифрова. Акцентът отново е върху младите хора. Искаме те да не са рисковата група и потенциалните емигранти заради нивата на безработица и условията в региона, а капитал, който да развиваме и който да задържим тук, на Балканите. Затова на общоевропейско ниво са нужни спешни мерки и реформи, с които да адаптираме образованието и да инвестираме в децата си и в продължаващото образование. Четвъртият ни приоритет е „Дигиталната икономика и умения, нужни за бъдещето”, трансформацията и единният цифров пазар.

От самото начало работим в тясно сътрудничество с Естония и Австрия, с които сме в трио, защото подхождаме изключително отговорно към изпълнението на приоритетите от стратегическия дневен ред на ЕС.

Председателството ще работи усърдно за постигане на напредък по приемането на ключови законодателни актове. Ще наследим известен брой досиета от Естония, но има и други, които ще бъдат отворени и/или предложени в първото полугодие на 2018 г.

Що се отнася до Западните Балкани - никой по-добре от нас не познава региона. Искаме да дадем ясен план за всяка една от шестте държави, без да създаваме фалшиви очаквания. Още преди да поемем ротационното председателство, ние вече постигнахме първия успех за съседите ни – сложихме темата в дневния ред на ЕС. На 17 май 2018 г. ще посрещнем лидерите от ЕС и Западните Балкани в София по време на срещата на върха. Очаква се комисията да представи стратегия за Западните Балкани през февруари 2018 г., а редовния си пакет „Разширяване“ - през април, което ще доведе до приемане на заключения на съвета през юни.

- Имаше очаквания, че ще бъде използван случаят, за да се поставят въпросите за Шенген и отпадането на мониторинга над страната ни и Румъния. Защо не ги виждаме в списъка?

- Искаме да участваме в преговорите за нова правна рамка за шенгенското пространство, независимо че не сме негови членове. Но сме външна граница на ЕС и я пазим по-успешно от някои шенгенски страни. Ще цитирам председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, които в годишната си реч пред Европейския парламент за състоянието на Европейския съюз каза, че разчита „България и Румъния бързо да бъдат приети в шенгенското пространство“. Това, че още не сме приети, е една несправедливост, която се надявам скоро да бъде поправена, тъй като България отдавна е изпълнила всички технически изисквания. Надежда за промяна дават и други изказвания на европейски лидери на най-високо ниво, както и наскоро провелите се дебати в Европейския парламент.

- Евродепутати заявиха, че България ще е ракетата носител на Европейския съюз в тежки времена с много изпитания. Предстоят решения по въпроси като Брекзит, преговори за следващата финансова рамка. Подготвени ли сме за това?

- На 19 декември имах възможност да поздравя с края на първия етап на преговорите между ЕС и Великобритания главния преговарящ на Европейския съюз Мишел Барние, който бе на посещение в София в навечерието на българското председателство. Уверих комисар Барние, че българското председателство ще окаже необходимата подкрепа на преговорния екип и ще положи усилия, за да запази единството на 27-те държави членки. Защото само обединени можем да останем силни, какъвто е и девизът ни. От своя страна Мишел Барние подчерта, че българското председателство ще бъде изключително важно за преговорите по Брекзит, а те трябва да се проведат в условията на доверие, диалог и прозрачност.

- От опозицията вече дадоха заявка, че няма да се откажат от готвения вот на недоверие и е възможно да го внесат още през януари. Притеснявате ли се от това?

- Живеем в демократична държава и всеки гражданин има право да изрази волята или протеста си. Историята помни председателства, в които опозицията провокира антагонизъм между партиите, политическа нестабилност, избори по време на председателство, но това не са успешните примери за страните, председателстващи Съвета на Европейския съюз. Трябва да се обединим около председателството като обща кауза и да продължим напред. Да затворим политическите противоречия и да се обединим в името на националния интерес.

- И стабилна ли посреща 2018 г. управленската коалиция?

- Нормално е в коалиционно правителство да има различни мнения, но правителството е стабилно, мнозинството е сплотено и работи по разписаната програма за управление.

- Очаквате ли опити за създаване на напрежение? От партии, които останаха извън парламента, вече няколко пъти призоваха за протести.

- Възползването от това, че България е в светлината на прожекторите, е опит за тенденциозно създаване на напрежение и политическа нестабилност. Подобна ситуация би излъчила недобър сигнал за България.

- Ще успеем ли да се справим със сигурността на гостите и в същото време да не се притесняват столичани със затворени улици и полицейски блокади?

- МВР и службите за сигурност трябва да вземат всички необходими мерки за сигурността на всички нас. Затова призовавам гражданите и гостите на София за разбиране. Ограничения при преминаването на делегациите ще има. За района около НДК, основното място за провеждане на събитията от календара на българското председателство, се предвиждат различни зони за сигурност. Мерките, които органите по сигурността ще предприемат, ще бъдат оповестявани предварително.

- Освен в София в кои други градове ще се провеждат заседания?

- Също в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Козлодуй, Боровец, Димитровград.

 

 

Визитка:

 

Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 година

Завършва бакалавърска степен „Международни икономически отношения" в УНСС и получава степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция" от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър"

Доктор е по икономика. Има следдипломна квалификация "Право" от ИСК при УНСС от 2002 година

Mинистър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто правителство на Бойко Борисов

От м. май е министър за българското председателство на Съвета на ЕС

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.