Цветовете на нашите традиции

БОЯН ДИМИТРОВ - сряда, 01-03-2017 - 18:49

 

Нашите традиции са бели, червени, сиви и черни. Нюансите са много. Минават през аленото, отиват към тъмното и стават все по-тъмни. Дори към черно. Черно, защото ги погребваме. Черни са, защото една жена може да си татуира китайски йероглиф на задника, но няма да си сложи мартеница, защото била езическа. Черно, защото по време на пости можем да колим и да ядем свинско, но няма да си закичим мартеничка. Тя не е от нашата религия. Не е, защото така стана модерно. Модерно е да се отричаме. Не признаваме корените си. Нито традициите си. А искаме да имаме бъдеще. Няма как да стане. Категорично. Ние изместваме центъра на празника. За нас първи март е комерсиален. Нима е комерсиално едно дете да седи цял ден на студа, за да продаде мартенички за 50 лева? 50 лева, с които ще дари усмивка на семейството си, а ние като клиенти ще дарим усмивки на приятелите си. Свикнахме да наричаме всичко с думата комерсиално. Така е по-лесно да го преглътнем. По-лесно ни е да отхвърлим нещо, от което някой печели. Дори да е пренебрежимо малко. Не е комерсиално обаче да ходим на работа? Комерсиално е да спазваме традициите си. Ами нека си спомним кой е Дядо Коледа. Измислен персонаж от голяма фирма за газирани напитки. Там обаче не е комерсиално. Защото не е езическо. Ами тогава да спрем да празнуваме и Великден. Комерсиално е да се купуват яйца и бои. Осми март, който наближава, също е комерсиален. Че дори и комунистически. Но това е денят на майката. Едва ли има жена, която не се е зарадвала на криво залепената картичка от детето си, с която то я поздравява за деня на мама. Ако има, да се обади. Едва ли ще има! Станали сме толкова сиви, че не признаваме топлите нюанси на празниците. Предпочитаме да плюем и отричаме, вместо да празнуваме. По-лесно е да обидим, вместо да подарим усмивка. По-лесно е да нараним, вместо да дадем радост. Свети Валентин също бил католически, другоземски обичай. Ами нали сме в Европа. В Европа празнува ли се? Май се празнува. Лошо ли е да виждаме 15-годишни момичета, ходещи по облаци от щастие, защото момчето на сърцето им е подарило балон във формата на сърце за 2 лева? По-добре ли е да виждаме същото това момиче плачещо или пушещо с бутилка бира в ръка? Ако не престанем да не виждаме цветовете на нашите празници, то ние ще ги почерним. Ще празнуваме само Задушница, ще гладуваме преди Коледа, ще чакаме Великден, за да ядем агнешко. Ще огладнеем от към емоции, ще се озлобим, ще посивеем, ще станем черни. Няма да си подаряваме усмивки, а ще раздаваме печал. Цветовете на нашите традиции са топли. Да не ги превръщаме в студени. Да не позволяваме мартеницата да стане сиво-черна, Осми март да е ден на комунистическия работник, а Свети Валентин да е ден на католицизма. На първо място всички сме хора, а всеки човек обича цветното, обича багрите на традициите си и ги обагря още повече с всяка изминала година.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.