Градски вариации за велосипеди

Стоян Сираков - понеделник, 30-10-2017 - 19:00

Държа да подчертая, че съм пешеходец. Така се случи, но не съжалявам. Забелязвам, че доста от жителите на набъбващата София се насочват към този избор, кой по-лесно или по-трудно. Търсим алтернативи на урбанистично оцеляване, което е нормално в неврастенията на XXI век. Сега идва големият въпрос – като търсим алтернативи, първо трябва да намерим отговор на дилемата: Кой ще бъде първи на тандема? Тандемът е велосипед за двама, твърде популярен през XIX в. в Германия и Великобритания. А перипетиите, които създава, са ненадминато описани от Джером К. Джером в новелата му „Трима на бумел“. “За тоя тандем винаги стават разправии. Според теорията на оня, който е отпред, задният не прави нищо, но задният също поддържа теорията, че той е единствената двигателна сила, а предният само се вози. Загадката така и ще си остане неразгадана. Досадно е, когато благоразумието ти шепне в едното ухо да не се пресилваш, за да не си повредиш сърцето, а справедливостта подсказва в другото: „Защо трябва само ти да се мъчиш? Това не е файтон. Той да не ти е пътник“, а в това време го чуваш да сумти: „Какво става? Да не си изтървал педалите?“

Така е – след повече от 100 години велосипедите, без да са тандеми, станаха причина за една безкрайна разправия. Далеч от Великобритания, а в София.

Трябва да напомним, че колоездачите са хора като всички, макар че при някои от тях се наблюдават леки месиански уклони. Поне що се отнася до участието им в уличното движение и тяхното разбиране за него. Велосипедистите и другите пърпорещи из улиците на София са на тандема и няма място за спор кой върти или кой не върти педалите – предният или задният. Просто трябва да спазват правилата. Извънредно добро е решението на столичните власти, полицията и АПИ да се заемат с контрола и санкционирането на велосипедистите. Те трябва да проумеят, че не са някакви транспортни вегани, а участници в уличното движение. Ако разгледаме въпроса обективно, колоезденето безспорно има добра страна – не замърсява въздуха и е полезно за практикуващите го. Лошата страна е, че колоездачите се държат като лястовички. Те са трудно забележими, не се чуват и карат по тротоарите. Това създава опасност за всички на улицата, дори и за пешеходците, които могат да бъдат блъснати изневиделица от просвистяващ велосипедист. Въпросният субект се ползва с предимства само когато бута велосипеда. Когато е на него, търпи всички рискове на градския трафик, включително и на пешеходна пътека. Като го е страх от движението по платното, просто прибира колелото в мазето. Това е! И шофьорите, и пешеходците не са длъжни да се съобразяват с него, защото по никакъв начин не заема пиедестал в градското движение. И никой не е длъжен да носи отговорност за неразумното им и понякога до сладострастие самовлюбено поведение. Всичките участници в понякога налудното столично движение са на тандема и споровете за това кой повече върти педалите, се решават единствено чрез безпрекословно подчинение на правилата. Без това да става тъжна велосипедна сага на градския живот.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.