Западно и Средноевропейският митрополит Антоний
Монитор
Западно и Средноевропейският митрополит Антоний:

Да не бързаме с решение за македонската църква, то ще е за векове

Силвия Николова - петък, 24-11-2017 - 08:00

По канон МПЦ следва да се обърне за вдигане на схизмата към синода в Белград, защото се е отцепила от сръбската църква

  • - Ваше Високопреосвещенство, на 9 ноември Македонската православна църква изпрати писмо до българската, като заяви, че е готова да я признае за „Църква майка“, ако помогне за вдигането на схизмата. Сръбската православна църква на свой ред в писмо до Скопие заяви, че е готова да възобнови диалога с МПЦ. Има ли шанс БПЦ да изпълни молбата на македонците, че синодът в Белград да бърза толкова много?

  • - Светият синод ще разгледа писмото на Македонската православна църква следващата седмица на някое от своите заседания, те започват на 27 ноември. Като се има предвид това, макар и да съм член на Светия синод, изказвам само лично мнение. Едва след това той ще излезе със свое становище по въпроса. В последните дни се получи истерия около въпроса на МПЦ, изказани бяха различни мнения. Не всякога обаче те са меродавни и основани върху правилната почва. За да има официална позиция БПЦ, тя трябва да се запознае подробно с този въпрос. Не бива да се дават прибързани заключения кое е добре и кое зле, защото това е въпрос, отнасящ се до каноничността в църквата.

  • - Какво лошо има в това българската църква да подаде ръка на македонската?

  • - Лошо няма, защото ние трябва да си помагане. Когато един член в църквата страда, страда и цялото тяло, още повече че БПЦ е минала по пътя на духовната изолация, на схизмата. Този проблем на МПЦ не е от вчера, а от 1967 г., но изведнъж започна да набира скорост. Изглежда, това е реакция от подписването на договора за междусъседство между българската и македонската държава, в който ние признаваме техния език. Нашата страна беше първата, която преди 20-ина години призна тяхната държава. След тези граждански актове на дневен ред съвсем закономерно идва и въпросът за признаването на църквата. Той е свързан изцяло с политиката, но политиката не бива да се намесва в делата на църквата, защото тя има краткосрочни виждания в рамките на един мандат. Стабилността на решенията на църквата са в това, че всяко едно от тях се взима в нея в дългосрочен и устойчив план. Затова тези политически действия, които водят до естествения въпрос за излизане от духовната изолация на МПЦ, трябва да бъдат добре проучени и обмислени.

  • - Казвате „добре проучени“. Нима съзирате някъде подводни камъни, някакви капани?

  • - Мен лично ме притеснява, че изведнъж, от един месец насам започва много да се бърза.

  • - Притеснява ви необичайната динамика на църквата?

  • - Именно. Ако говорим за административната страна в църквата, тя трябва да отговаря на темпото на времето. Но, когато трябва да се вземат важни решения, отнасящи се до излизането от духовната изолация, те не бива да се взимат индивидуално само от една поместна църква. Такъв въпрос трябва да бъде дискутиран и с останалите, защото признаването на една църква за автономна, да заживее тя отново евхаристиен живот с другите, трябва да се признае и от останалите църкви. Тук нещата имат не само каноническа, но и дипломатическа страна. Ние сме общото семейство на православието, затова и трябва всички църкви да обсъдят този въпрос.

  • - В семейството на православните църкви има и неразбирателства, преследване на собствените интереси, както в човешките семейства. Кой от това семейство има изгода и кой няма МПЦ да бъде призната отново?

  • - Това не мога да кажа. Тук не става въпрос за изгода, а да бъде решен проблем, който години наред е част от общата болка на православните църкви. Ние можем да съчувстваме, защото помним времето, когато БПЦ е била в изолация. Процесът трябва да бъде осъзнат и от македонските граждани. В последно време МПЦ е готова да припознае българската като църква майка, но сме виждали и отношението на македонския народ към българския, което не винаги е било добро, макар и първи да признахме тяхната държавност. Именно затова трябва да бъдем много внимателни и да помним заръката на свети апостол Павел: „Всичко изпитвайте и за доброто се дръжте“. Аз смятам, че този въпрос не бива да бъде разрешаван емоционално и претупван бързешком, защото всяко бързане и пресиране говорят за несигурност. Като се има предвид това, църквата не бива да взима краткосрочни решения, а те да бъдат изпитани във времето. Ние трябва да имаме твърда вяра и упование в Бога, защото тук става въпрос, отнасящ се до вярата на двата народа. Вярващият човек не бърза. Той се осланя на Божията воля и вярва твърдо в Неговата любов, милост и подкрепа.

  • - Колко време може да се чака и докато чакаме няма ли някоя друга православна църква да извлече дивиденти от проблема на македонската?

  • - Като вярващи хора знаем, че ако нещо е от Бога, то ще бъде, а ако не е от Него, ще отмине. Историята е показала, че много решения, макар и наглед правилни и належащи, не са били правилни и скоро след взимането им са отшумявали. В момента нямаме извънредна ситуация, за да бързаме. Нямаме причина да взимаме решения „на коляно“, без достатъчно да ги обмислим. Вдигането на схизмата от МПЦ трябва да бъде много добре обосновано както исторически, така и канонически, и съгласувано с останалите православни църкви. Освен това не бива да забравяме, че тя се е отделила от Сръбската православна църква през 1967 година.

  • - Намеквате, че за вдигане на схизмата, македонската църква трябва да се обърне към сръбската?

- По канон тя следва да се обърне към църквата, от която е излязла, т.е. към синода в Белград. Не бива да забравяме, че преди петнадесетина години Сръбската православна църква изпрати в Македония като свой архиепископ Йоан Вранишковски, който беше преследван като предател и затварян в македонските затвори. Между тези две църкви има тежнения, но това не означава, че има неща, които не могат да бъдат преодолени.

От една страна, македонската е излязла от лоното на Сръбската православна църква, а от друга – двете имат различен итендитет, който може да бъде преодолян с течение на времето. В същото време в по-старо време македонците имат много по-близки традиции и обичаи с българския народ. Ето защо въпросът за вдигане на схизмата трябва да бъде разгледан от всички православни църкви, включително и сръбската.

  • - На всеправославен събор ли трябва да стане това?

  • - Не, защото самата процедура за подготовката и свикването му е сложна. По-скоро трябва да има стиковане в резултат на срещи с предстоятелите на поместните православни църкви и техните синоди. Затова и БПЦ не бива да подхожда към този въпрос емоционално и по националистични подбуди. По принцип ние сме за нормализиране на отношенията с Македонската православна църква, за да можем да служим заедно, да се причастяваме заедно, да бъде тя приета в общото православна семейство. За разрешаването на този проблем Българската православна църква може да бъде медиатор.

Визитка:

Роден е на 17 януари 1978 г. в Стара Загора

Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий” и Богословския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Подстриган е за монах в Клисурския манастир

По искане на митрополит Николай от 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. По предложение на Пловдивския митрополит Николай на 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм „Св. Марина” и назначен за негов викарий, като е изпратен на служение в Смолян

От юни 2010 г. е назначен за викарий на Западно и Средноевропейския митрополит. На 27 октомври 2013 г. е избран за митрополит на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ и представител на БПЦ в Брюксел

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.