Издаването на „Под игото“ на шльокавица е буря в чаша вода с различна рецепция

Доц. д-р Ана Кочева, Институт за български език при БАН: Езикът и историята ни сами опровергават спекулациите с тях

Яна Йорданова - неделя, 04-06-2017 - 20:00

През последните десетилетия в Скопие всичко е изфабрикувано – литература, паметници, идентичност

- Доц. Кочева, като езиковед как възприехте изказването на руския президент Владимир Путин, че славянската писменост идва от македонската земя? На какво се дължи според вас това или можем да го определим по-скоро като гаф?

- Изказването на руския президент от една страна е абсолютно неслучайно, а от друга то всъщност е неуязвимо. Неслучайно беше отправено към македонския президент Георге Иванов. Путин съзнателно артикулира фразата с „македонските земи“, за да „направи вятър“ на Иванов и компания и да им подскаже да разчитат на руска подкрепа при определени условия. Тази подкрепа обичайно се реализира по остта Москва-Белград-Скопие. А иначе „македонските земи“ са географско понятие. Тракийските и мизийските земи също са географско понятие, а трите, заедно с македонските, са части от българското историческо землище. И друг път е ставало дума, че българският език и особено диалектите му, поради причини от извънезиков характер, днес се откриват както във, така и извън държавните граници на България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Казвали сме още, че солунският говор, който е в основата на Кирило-Методиевия език, е най-архаичният югоизточнобългарски диалект. Географски той се намира в т. нар. от Путин „македонски земи“, в Егейска Македония. В 9 в. славяните от Солунско са говорели на диалекта, въз основа на който двамата изключителни ерудити Кирил и Методий създават глаголицата, правят първите преводи и пишат книги. Същата тази глаголица през 886 г. идва в България, донесена от учениците им, на нея се твори в книжовните средища Плиска, Преслав, Охрид, които са истински средновековни университети. Не друг, а гръцкият хронист Теофилакт, нарича Климент Охридски „пръв епископ на българския език“. На българския, не на някакъв друг! Така че каквито и опити да се правят за изопачаване на историческата истина, тя самата ги опровергава, при това с 12-вековна давност.

- В същото време македонски лингвист заяви, че България продължава да живее в заблуда и Путин заявил това, което мисли целият славистичен свят. Провокация ли е това?

- Имате предвид 92-годишния Трайко Стаматовски от Скопие, за когото с колеги незлобливо се шегуваме, че е по-възрастен от езика, който е преподавал. Защото т. нар. „македонски език“ е създаден с Коминтерновски декрет на точно определена дата – 2 август 1944 г., на точно определено място – манастира „Прохор Пчински“. Стаматовски няма как да излезе от тази измислена матрица, защото в Скопие през последните десетилетия всичко е изфабрикувано – език, литература, история, паметници, идентичност… Вижте, независимо от това, което говорят скопските лингвисти, те също са наясно с реалностите. За да създадат граматики и учебници на новоизлюпения „език“, те нямат друг избор освен да посегнат към първообразците, т.е. към българските граматики и учебници. И го правят непрестанно. А що се отнася до световната славистика, тук трябва съвсем сериозно да кажа, че Стаматовски или вече е забравил, или предпочита да премълчи факта, че много голяма част от чуждестранните й представители, а сред тях впрочем има и немалко руски учени, съвсем недвусмислено подчертават именно ролята на България и на българския език при определяне на народната основа на Кирило-Методиевия език. Обективните лингвисти независимо от разнообразното етикетиране на езика с неточни названия (старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски и пр.), за да могат да продължат да работят обективно (научно), влагаха практически едно и също семантично съдържание в термините, т. е. фактически отчитаха българския им езиков характер!

- Още преди няколко години написахте материал „Долу ръцете от кирилицата - тя е българска, не славянска“. Защо този дебат е актуален и днес?

- Както казах, обективните учени по света отчитат българския езиков характер на разнообразните термини за старобългарския език и отклоненията от това положение дълги години бяха редки. В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език. Вижте какво казват самите те: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което (…) се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус”. Огорчени са руските учени… Явно историческите факти се преглъщат трудно, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие.

- Има ли бъдеще кирилицата? Ето че темата отново се повдигна в публичното пространство.

- Без съмнение! Но ще ви отговоря с цитат от изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: „България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано.” Това слово е кирилско, милиони по света пишат на него.

- Това ли всъщност налага учени от БАН да изследват езика в чата и кои норми се пренебрегват?

- Езиковото поведение винаги е било и ще бъде обект на научни изследвания. Разговорната реч обаче има различни правила, това е специфична езикова стихия. Езикът в социалните мрежи, в чатовете доста се доближава тъкмо до разговорната реч и нейните особености. Това е неформална комуникация, в която редица норми се пренебрегват, но не смятам, че ще доведе до промяна в кодификацията. Книжовният език е система от правила и те трябва да се спазват.

- Лично вие какви тенденции забелязвате при младите хора, какви грешки допускат?

- Тук думата имат колегите специалисти по съвременен български език. На мен лично ми правят впечатление масовите грешки при глаголи, които започват с О и У, вероятно защото при тях няма универсално правило. Но пък има лек – просто трябва да се четат книги, зрителната памет в подобни случаи е много важна. Неприятна и елементарна грешка е изписването на частицата не слято с глагола. Вместо не мога, не искам, не знам се пише немога, неискам, незнам. А в областта на стилистиката силно дразнещи са вулгаризмите в интернет. И поради факта, че мрежата се възприема като свободно пространство, и защото човек е анонимен, ниската лексика навлиза безпрепятствено.

- Приемате ли издаването на романа „Под игото“ на шльокавица? Просто експеримент ли е това? Някои нарекоха това „опит творбата да се потопи в разтвора на невежеството“.

- Буря в чаша вода с различна рецепция. Тиражът е пренебрежимо малък, за да правим големи обобщения. Ако нямаш отношение към книгата, и като комикс да ти я поднесат, едва ли ще проявиш интерес. Личното ми мнение е, че става дума по-скоро за рекламен трик. „Под игото“ е непреходен роман в нашата литература и от учители и родители зависи интересът към него да бъде провокиран в точната възраст. Тези дни попаднах в интернет на друг експеримент с герои от „Под игото“, в който четем: „Чорбаджи Марко изключва рутера - иначе никой не идва на вечеря. Доктор Соколов отдавна е имигрирал…Райна не знае кой е написал нашето А, Бе, Ве, но пък знае кои са Райна и Константин... Топчето няма да пукне. Ще пукнем ние.
А Мунчо нека си попържа в Интернет.
“ С една дума, непрестанно се епигонства върху гърба на класиката.

- Върху какво работите в момента? Продължавате ли да проучвате езика ни в отделните региони?

- Току-що приключих работата си по новата ми книга, която е озаглавена „Смесеният език на виенските българи“. След картата, която посочва разпространението на българския език по света, беше време да излезе и цялостно описание на смесен език на български имигранти в чужбина. Днес българската общност във Виена вече надхвърля 50 000 по самопреценка на сънародниците ни. Тази общност е основно двуезична - с различна степен на владеене на немския език. Истината обаче е, че ситуацията с българския е доста сложна. Българската имигрантска реч е под влиянието на много езикови стихии: търпи тенденциите, които текат както в българската, така и в немската разговорна реч. От друга страна чрез медиите тя изпитва влиянието на книжовния немски език и контравлиянието на книжовния български език чрез поддържащите книжовния език институции (училище, преса и др.) Изследването се основава върху лично събран теренен материал и се надявам, че то ще провокира следващи подобни проучвания сред българите по света.

  •  

Визитка:

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН

Занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание

Участвала е в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и РМакедония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”

Автор е на две монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.