Гьоте благоговее пред блестящия въздух над водната шир

Езерото Комо събира романтици и силни духом

Румен Михайлов Кореспондент на “Монитор”, Италия - петък, 08-07-2016 - 18:16

Пенчо Славейков го избира за последните си дни с Мара Белчева

Езерото Комо не е холивудско откритие, нищо че Джордж Клуни прикотка на брега му най-ярките звезди на кинаджийската Мека. Защото много години преди прожекторите на суетата отсам и оттатък Океана да се насочат към водната шир северно от Милано, тя е била любима дестинация на световния поетичен, артистичен пък и управленчески елит. Като се започне с основателя на римската империя Гай Юлий Цезар, който, очарован от неземната красота и стратегическата позиция на езерото, заселва южния му бряг с 5000 колони. После се премине през гения на Ренесанса Леонардо Да Винчи, през класиците на италианската и френската литература Алесандро Мандзони и Стендал, именитите композитори Джоакино Росини, Винченцо Белини и Гаетано Доницети, великия държавник и военачалник Наполеон Бонапарт. И се свършиш с вече споменатия Клуни, с неговите авери Брад Пит и Мат Даймън, с гиганта на италианската естрада Адриано Челентано и с планетарно прочутия политик, предприемач и любовник Силвио Берлускони.

 

Истинската мания

 

по изумителната природа на езерото Комо обаче започва през епохата на Романтизма, тоест някъде преди два века, но трае и до днес. Покритите с гъсти гори почти вертикални алпийски склонове, забиващи се в кристалните води и небето, което от ясно и слънчево най-неочаквано се забулва с носеща внезапни бури тъма, привличат най-чувствителните и драматични души на времето. Английският поет лорд Байрон е омаян от безмилостната в страстта си извечна прегръдка на небе, земя и вода, германският му събрат по перо Гьоте пък благоговее пред блестящия въздух над сребристото езерно огледало. Играта на слънчевите лъчи с нежно раздиплените вълни пък вдъхновява Ференц Лист, който й се радва от прозорците на къщата си в неземно красивото селце Беладжо и после композира някои от своите удивителни симфонични поеми. А италианският скулптор №1 на ХIХ век Антонио Канова вае някои от божествените си творби в две от най-разкошните вилите по бреговете на Комо. Тук прокуден от злобните политически страсти в Родината в края на годините на Романтизма идва и нашият поет

 

Пенчо Славейков, комуто съдбата отрежда да издъхне в селцето Брунате

 

над езерото. Казват, че бил дошъл да лекува с чистия тъдявашен въздух болежката в гърдите, но най-вероятно изстрадалата му душа е търсела и вдъхновение за нови изящни творби в мерен реч. Не успява да ги напише, но със сигурност е бил щастлив поне в последните си дни, прекарани в нежната прегръдка на любимата Мара Белчева…

Въобще, ако човек дойде на брега на езерото Комо дори и за ден, с малко повече въображение той може да бъде всеки един от изредените до тук гении на литературата и изобразителното изкуство. И не само, защото на страстната и безмилостна прегръдка на небе, земя и вода през миналия век се радват също така колоси на световната политика като Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, Джон Кенеди и много други. Но за да се преживее онова, което великите ни предшественици със сигурност са чувствали, за предпочитане е разходката по езерото да бъде по вода. Та било то и с едно от малките корабчета, които обслужват населението на селищата по брега и шетат от сутрин до вечер на равни интервали от време, най-често час. Което означава, че може да се спре за точно толкова време в 4–5 от най-впечатляващите старинни селца, да се видят забележителностите в тях и после да се продължи до следващата хубост. По принцип отправната точка за всяко плаване по езерото Комо е едноименният град на брега му, до който се стига с влак от Милано за 40-50 минути. От малкото пристанище тук тръгват корабчетата като може би е по-добре обиколката да започне със селищата по западния бряг, първото от което е Чернобио. Там се намират

 

прочутите с архитектурата си дворци–хотели

„Д’Есте“, „Ерба“ и „Пиццо“, в първия от които всяка пролет се събира за „сверяване на часовниците“ световният икономически елит.

Следващата спирка може да бъде селцето Лальо, но не защото там се намира вилата на Джордж Клуни, а защото е градено като бижу за украса на планинските пазви зад него. Същите са следващите селца Тромецо, Каденабия, Грианте, Граведона. А в най-отдалечената част на езерото се намира природният оазис Пиан ди Спаня, за чието качествено посещение обаче си е необходим цял ден. Тръгвайки обратно към Комо по източния бряг първата спирка би трябвало да бъде изящното селце Варена, което обаче при липса на време може да бъде спокойно подминато за сметка на Беладжо. За него прилагателните са излишни, след като Лист го е увековечил в безсмъртни ноти, а куп италиански и чуждоземни поети – в стихове. Дори ако човек от Чернобио се стовари директно в Беладжо – няма да сбърка, тъй като на едно нищо и никакво полуостровче са събрани красоти за поне стотина града от други географски ширини! По обратния маршрут към Комо може да се спре и все така очарователните селца Ледзено, Несо, Торно и Блевио, където маниаците на хубавата старинна архитектура със сигурност ще ахкат до безкрай.

Но освен да се радва на красоти, по бреговете на езерото Комо човек може и да хапне добре. Особено добре приготвени езерни риби като костур, пъстърва и змиорка, които приготвят най-добре в ресторантчето „Мела“ в Беладжо. Още повече, че риболовец е самият собственик на кръчмата, който при желание на клиентите може да ги поведе из водите сами да си закачат някое едро парче. В Комо

 

по-известни заведения

 

в които се хапват типичните за областта Ломбардия блюда като тортелини с пълнеж от тиква и пармезан, или пък от извара и спанак, са „Фийл“ и „Остерия дел Гало“. Прочут е с добрата си кухня и най-вече с печеното в нея през пролетните месеци козленце е ресторантът „Блведере“ на хотела, в който е живял Пенчо Славейков. Реномирана е и гостилницата „Тратория дел Гличине“ в Чернобио, където освен езерни риби, могат да се вкусят телешки джолан по милански, телешки котлет, запечен на фурна с фино нарязани върху него картофи и други местни специалитети. В изредените до тук заведения гощавката с чаша – две вино може да струва 30-40 евро. Много изискани и с щедри менюта са ресторантите на петзвездните дворци-хотели “Д’Есте“ и „Ерба“ в Чернобио, „Сербелони“ в Беладжо, „Гран Отел“ в Тремецо, но там удоволствието за небцето и душата се закръгля на към стотина евро.

Все пак ако човек желае истински да се наслади на хубостите на езерото Комо, то той може спокойно да остане там седмица, че и повече.

Нощувки има за всеки джоб

 

тоест цените им са от направо ниски в апартаментите под наем, които могат да се издирят на сайта www.booking.com – 40-60 евро за четири легла. Двойната стая в три звездни хотели върви по 70-80 евро, а яките 400-500 евро струва луксозната в споменатите по-горе дворци – хотели. Трябва да се знае също така, че през зимата хотелите особено в по-малките селища по брега на езерото Комо са затворени. Няма начин, след като през този сезон страстната прегръдка на небе, земя и вода е почти винаги забулена в гъста мъгла и никой не може да й се радва.

 

КАРЕ

 

Каста Дива“ – лукс гнездото на любовта и доброто здраве

Ако се вярва на почитателите на изисканата, макар и кратка ваканция, най – шикозното местенце за почивка и здравен „рестарт“ на езерото е комплексът „Каста Дива“. Намира се на 5 км от Комо, в селцето Блевио и се състои от хотелска част, две самостоятелни вили, басейн във водите на езерото, свръх-модерен СПА-център за възстановяване и просторен парк. В двата му ресторанта – традиционен италиански и гурме - върти черпак неаполитанският готвач Дженаро Еспозито, когото гидът „Мишлен“ е окичил с цели три звезди. Въобще „Каста дива“ днес е идеалното място за презареждане на батериите в спокойна и изискана обстановка, стига да си си надвил на харчовете.

Интересното е обаче, че историята отрежда на райското местенце и ролята на най-очарователното любовно гнездо по бреговете на езерото Комо. Вилата „Рокабруна“, в която сега се помещава основната хотелска част на „Каста Дива“, е построена от парижанката мадам Рибие в началото на ХIХ в., когато Италия е окупирана от войските на Наполеон. Била абсолютно разкрепостена дама, кръстила вилата си „Казино Рибие“ и с няколко безгрижни парижанки заформили сериозна дружинка за веселба на френския генералитет и аристократите на Ломбардия. По време на шестмесечния си престой в Милано чест гост тъдява бил дори самият император Наполеон Бонапарт, който според мълвата даже изкарал кратък сърдечен роман с мадам Рибие.

 Парижанката, така да се каже, повлякла крак и вилата продължила да си бъде огнище на страсти след като през 1827 г. я купува и реконструира най-великата оперна певица на времето Джудита Паста. Хубавица била, нарочно за нея пишели оперите си Джоакино Росини и Винченцо Белини, с които примата на миланския оперен театър „Ла Скала“ заформила бурен любовен триъгълник. Единият композирал и въздишал по Джудита в къща на отсрещния бряг, другият правел същото в съседно село, но певицата била оправна и според легендата никога не позволила двамата да се сблъскат в леглото й. Макар че ги прекарвала през него на смени и най-редовно, чакайки ги лично на малкия пристан, където те пристигали винаги сами и с лодка с гребла...

Сега влюбените идват в „Каста Дива“ с мощни мотоциклети, ферарита и поршета, като завихрят мощни и скъпи купони покрай басейна или по добре окосената ливада на парка.

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.