Снимка от 2003г., когато е бил тежко ранен при атаката на база „Индия”
Личен архив

Оцелелият при атентата в Кербала сержант Стефан Драганов: „От 27 декември 2003г. живея втори живот”

Ели Крумова - сряда, 11-01-2017 - 09:30

Изгубил едното си око, в гърлото му се врязала металната пластина с името и кръвната му група

„На 27 декември 2003г. заживях втория си живот. В същия ден, в който Левски е бил заловен. Аз съм един от най-тежко ранените български войници в най-новата история на Българската армия. Друг такъв случай като мен не знам още да има”. Думите са на сержант Стефан Драганов, който в момента е инструктор на командосите от Специалните сили в 68-ма бригада в Пловдив. По време на взрива преди 13 години Драганов е бил едва на около 7 до 11 метра от камиона бомба, врязал се в база „Индия” в иракския град Кербала.

В черния ден губят живота си майор Георги Качорин, ст.лейт. Николай Саръев и офицерските кандидати Свилен Киров, Иван Инджов и Антон Петров. Тежко ранени са над 20 техни колеги. При атентата един от най-тежко пострадалите военнослужещи е сержант Стефан Драганов.

Сержант Стефан Драганов е един от най-опитните инструктори в 68-ма бригада Специални сили в Пловдив

„При инцидента загубих едното си око. Гръклянът ми беше прерязан от сънна до сънна артерия. Табелката с името и кръвната ми група беше в хранопровода. Извадих я, за да продължа да дишам”, обяснява Стефан. Казва, че преди 13 години задачата му е била да бъде с колегите си ВИП охрана на командира на базата Петко Маринов. Атаката била в момент, когато той и останалите момчета сдавали дежурството си. Изпратили командира до база „Индия”, а те трябвали да се прибират в база „Кило”. Отчита факта, че охраната е била в едната база, а командирът в другата, като груба грешка на командването.

„Грубата грешка бе, че ние не сме денонощно при него, а само когато напуска базата. И противникът беше пресметнал, че в наше присъствие не може да навреди на този човек и явно реши да го направи вътре в базата, където той е най-уязвим. Това към днешна дата вече е поправено и вече имаме сили за специални операции, които не са вече под командването на Сухопътни войски. Аз заради това останах на служба”, признава Стефан Драганов.

В момента той е на 40 години, а е в специалните сили от 24-годишен. Само три години по-късно е в Ирак и е тежко ранен при атентата на база „Индия”. Казва, че само опитът и фактът, че не се е паникьосал, а е приложил знанията си за оцеляване на практика, са го спасили. Преди да влезе в силите за специални операции е бил служител на частни охранителни фирми.

„Атентатът беше няколко дни преди да свърши мисията. Точно тогава хората се отпускат и вече не са толкова наблюдателни, колкото преди. Първите дни проверявахме всеки боклукчийски кош дали има бомба. Накрая вече не го правихме. Но те решиха да вкарат камион бомба”, казва сержантът. В другите дни, когато оставяли командира в „Индия”, си тръгвали веднага. На 27 декември 2013г. обаче решили да поостанат още няколко минути, за да си вземат дискове с филми, които да гледат в свободното си време. „Командирът и мой най-добър приятел Ники Саръев отиде да вземе някакви филмчета. Това, че се забавихме, ни нарани. Ако си бяхме тръгнали обаче, командирът Петко Маринов щеше да е загинал”, смята Стефан Драганов. Според него атаката на камиона бомба е била именно с цел да убие Маринов.

„Това че се забавихме и останахме в базата по време на нападението не е било очаквано от врага. Защото обикновено го сваляхме и си тръгвахме, защото бързахме да се приберем да починем, тъй като после излизахме на нощен патрул или ще ни викнат другаде да отидем. Когато сме свободни от задачата за охрана на командира, бяхме група за бързо реагиране и потушавахме някъде някакви въздействия в тежка форма”, казва сержантът. По думите му благодарение на забавянето им командирът на базата Петко Маринов е оцелял.

„Камионът се заби в гърба в неговата стая точно с идеята да го унищожи, защото той беше с най-голямата власт в района. Камионът не бе пратен с идеята да убие много българи, а да убие командира. От стаята му оцеля само една икона на Свети Георги, която му стоеше над бюрото. Видях с едното си око, което ми остана, стаята”, казва пловдивчанинът. Той си припомня, че навремето са имали информация за готвения атентат и са предупреждавали на няколко пъти командира си. „Имахме информация, знаехме, че скоро ще се случи нещо. Въпросът е, че никой не ни послуша да се вземат мерки, тъй като дотогава все още бяхме под командването на Сухопътните войски и нас не ни взимаха под внимание. Мислеха си, че сме прости командоси, които могат само да стрелят и бягат бързо. Не си даваха сметка, че ние сме и разузнавачи”, казва още Стефан Драганов.

Във фаталния ден преди 13 години той първо чул изстрели на картечаря. Нарича ги в ден днешен „нереалистични”. Картечарят стрелял на автоматични, все едно му бил „запекъл” пръстът. Стефан предположил, че момчето се е шокирало от нещо и е натиснал спусъка, опитвайки се да неутрализира всичко. „За мен това бе стартов сигнал да спасяваме командира на базата. По пътя, бягайки към неговата стая, срещнах моя командир Ники Саръев, който ни даде разпореждане в движение кой къде. Прегрупирахме се 6 човека към командира, а останалите той ги прати в позиции да наблюдават заплахата каква е, да оценят ситуацията и се действа според ситуацията. Защото ние бяхме вътре в сградата, а нападението е отвън и ние не знаехме какво е”, се връща назад в годините Стефан.

По думите му нападението над база „Индия” е било две в едно. „Те откриха огън по нашата база, но това никой не го забеляза. Всички виждаха камиона и стреляха по него и заглушени от собствените си изстрели, не чуваха изстрелите по тях. В съседна сграда имаше картечница”, казва още сержантът от 68-а бригада Специални сили. Когато вече имал видимост към камиона бомба, той видял и изстрелите, забиващи се в стената до него. „Имаше прикриващ огън. Когато със Саръев видяхме картечницата, открихме огън по нея, но тя до последно не спря да стреля. Явно стрелящите с нея се подменяха. Със Съръев стреляхме по боеприпасите до картечницата, тя спря, но точно в този момент наш колега старшина Симеон Иванов изкрещя „Гори”, визирайки камиона. За нас това бе автоматична команда да се прикрием”, казва оцелелият сержант.

В този момент Ники Саръев стрелял клекнал пред Стефан Драганов, а капитан Качорин ги побутнал, за да погледне отвън какво се случва. „Да погледне чисто по детски и в този момент взривната вълна го разцепи. Част от тялото му удари мен, аз изпуснах Ники, който остана пред ъгъла открит и той затова и загина. Аз бях наполовина зад ъгъла и затова всичките ми наранявания са от дясната ми страна, която остана открита за взривната вълна”, връща лентата назад сержантът.

Всичко станало за по-малко от миг. Взривната вълна повлякла Стефан Драганов на няколко метра назад, след което от вакуума го върнала обратно. От силата на вълната останал без оборудването си. За да спре силното кървене в гърлото си наврял дамска превръзка, а в огромната рана от липсващото око – тампон. Казва, че самообладанието да стори това спасило живота му. Преметнал дясната си ръка, част от която липсвала, зад врата си и въпреки че краката му били затрупани с отломки, се опитал да излезе навън. В областта на корема също имал тежка рана. С изкуствено око е в момента, а на дясната си ръка има планка.

След този кошмар помни винта на хеликоптера, с който е бил откаран в Багдад, а оттам – в болница в Германия. Събудил се от силните упойки на 31 декември в полунощ, когато чул фойерверките за посрещането на 2014г. Вътрешно вече знаел, че другарите му са мъртви.

В момента сержантът благодари на генерал Явор Матеев. Казва, че благодарение на него Силите за специални операции имат отделно командване, че не са част от Сухопътни войски, за да могат да са полезни за България и да изпълняват задачите, за които са предназначени. Сержант Стефан Драганов е доволен от службата си, тъй като е обучил превъзходно над 10 момчета, които според неговите думи, са по-добре подготвени и от самия него. 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.