Сами се дърпаме в казана

Христо Мутафчиев: Мечтаем за нови хоризонти, а стоим на затопленото столче

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА - понеделник, 08-02-2016 - 19:27

Полудявам, когато чуя, че „Здравен фонд“ за артистите е изтъркана тема

- Г-н Мутафчиев, играхте представлението „Духът на поета“ в Брюксел и Люксембург. Как го възприеха сънародниците ни там?

- Хората там са петимни за хубав театър, защото образците, които гостуват, не винаги са доброто качество изкуство. Развяват се фолкпевици, халтура, но качествен спектакъл като „Духът на поета“ на Маргарита Младенова с добър текст, добра постановка и с добри актьори няма. Посланието, което Стефан Цанев много умело предава чрез образите на Захари Стоянов, Стефан Стамболов и адютанта му Гунчо, е такова, че накрая публиката е шокирана от удоволствие. За първи път ми се случва. Текстът на Стефан Цанев е толкова мощен. Хората се замислят над това, че мама му стара, имали сме държавници, а защо сега ги нямаме? Защо сега нашите държавници се наричат политици, а тогавашните политици са били държавници.

- Вие имате ли отговор на този въпрос?

- Едно време България е трябвало да бъде изградена от Нищото. Тогава е имало личности, които са се борили за каузи. Които са се били в Балкана, били са хъшове, същевременно са писали и поезия. Запазили са си романтиката, но са осъзнавали, че един ден, като мине хъшовството, ще дойде време, в което ще трябва да градят тухла по тухла държавата си. След като си се бил в Балкана за тая държава, не може след това да я оставиш в калищата. Сега България отново трябва да бъде изградена. Само че за разлика от тогава не се започва на чисто. В момента България е като разграден двор, в който сме оставили мърльовците да обират тухлите, керемидите и мертеците. Кога ще дойде някой, който ще започне да строи наново? Ще чакаме всичко да се изравни със земята ли? Затова мисля, че все още държавникът не е узрял да има призвание и да гради. Едно време Стамболов е построил 5343 км шосета, което е почти цялата пътна карта на България. А сега, когато един човек, който и да е той, решава, че трябва да строи пътища до най-отдалечените кътчета в България, за да може да има търговия, взаимоотношения, развитие на региона, култура, се явява един друг човек и казва: „Бедният не яде асфалт“. А какво яде бедният? Как ще стигне хлябът до него? Как ще стигне линейката до него? Ние сами се дърпаме в казана. Когато всички узреем, че трябва да избутваме от казана личностите си, за да могат те да дишат, да излязат и да раздадат шамари на дяволите, тогава държавата ще има посока на движение.

- В спектакъла на Маргарита Младенова вие сте Стефан Стамболов, какво е усещането да ви представят като Новия Стамболов в различни тв студиа?

- Не се възгордявам, не смятам, че съм такъв. В житейски план изповядвам неговата идеология, че трябва с твърда ръка да се управляват народът и държавата и доколкото е възможно, да не се допуска външно влияние отникъде. Това сравнение само настройва голяма част от колегите ми срещу мен, за съжаление. Не може да има Новия Стефан Стамболов, Новия Христо Мутафчиев, нито Нов Валентин Танев. Да се каже „Този е новият Калоянчев“ е глупаво. Или Новия Парцалев – как ще стане? След време можете да чуете за някого, че е Новия Мариус Куркински. Приемам подобни определения като начин медиите да предизвикат шумотевица около отделно интервю или тв събитие.

- От 2005-а сте председател на Съюза на артистите. С какви молби се обръщат членовете му към вас?

- Търсят ни най-вече за помощ, каквато и да е тя. Този го уволнили от работа, онзи нямал роли, друг е закъсал със здравето. Не винаги срещам разбиране от гилдията. Наскоро се обадиха колеги, които искаха да влязат безплатно на наградите „Икар“, като билетът е 10-12 лева. Казах: „Не може да влезете безплатно, защото средствата се събират за Здравния фонд“. От другата страна чух: „Това вече е изтъркана тема“. Това ме втрещи! Приел съм създаването на социален и здравен фонд за мисия. Знаете ли колко колеги не могат да си купят лекарства! Значи аз мога да организирам празник на цялото съсловие, но като му кажеш, че неговите 10 лева отиват, за да помогнат на друг човек, не го разбира. Полудявам! Не приемам коментари от типа „Тоя Съюз на артистите нищо не прави, дай да го закрием“ или пък „Това Министерство на културата нищо не прави, дай да го закрием“. Как така закриващ нещо, което не си създал ти? А когато останеш сам и незащитен, какво ще откриваш? Трябва да започнем повече да мислим, вместо да говорим глупости и да ползваме световния клюкарник Фейсбук за низши цели. Колегите ми се дразнят на жълтата преса, която непрекъснато ни навира в лайната с измислици. Възмущаваме се, а в същото време превръщаме собствените си страници в жълти вестници.

- Преди години в интервю казахте, че резултатите от театралната реформа ще се видят след 6-7 години. Какви резултати виждате сега?

- Виждам добри резултати по отношение на пътя. Навремето Тодор Живков самовластно и еднолично е решил: „Във всеки голям град ще има театър, във всяко по-малко населено място ще има читалище“. Впрочем читалищата ги е построил Стефан Стамболов, който казва така: „Облагородих всяко село, построих читалище, амбулатория и пощенска служба“. Та тези 52 театъра са съществували като огромни пространства за нуждите на Партията – не толкова за театър, колкото хората да се събират в огромната зала и да гласуват и членуват. Тогава тези огромни хамбари са се захранвали с нафта, която е струвала 23 стотинки. Никой не е мислил, че след време нафтата ще стане 2,23 лв. Освен това в тези големи градове навремето е имало и голямо училище, и голяма болница. Но е имало и по един завод или фабрика. Според тогавашния закон 3,5 процента от приходите му са влизали в общината на съответния град и тя ги е разпределяла за здравеопазване, образование и култура. В момента във всички тези градове има театър, болница, училище, някъде има и по два университета. Но няма завод. Какво правим тогава? Реформата беше абсолютно наложителна. Театърът беше стигнал до аморфност. Хора стоят, получават си заплатите и нищо не играят. Актьорите не се интересуваха ще има ли публика или не. Брояха зрителите в салона само за да разберат дали ще падне представлението. Знаете ли, че в театъра на Добрич в дъното на сцената има огромни хангари. Ако скрия там двуместен самолет „Чесна“, никога няма да го намериш! Не китен театър, в който да се случват културни събития, а огромен хамбар със 700 и кусур места. Как се храни едно такова животно? Давам Добрич като пример, нямам никакво по-специално отношение. Преди години е имало разпределение млади актьори да отидат там след завършването. Сега никой не иска да ходи. Нито в театрите на Монтана, Видин, Враца, Кърджали. Но сградите ги има. Какво правим? Трябва да се промени системата. Реформата даде възможност на всички театри да започнат при равен старт и който издържи на бягането, издържи. Който не издържи, търси му се друга форма на съществуване. Не може да мечтаем за нови хоризонти, а в същото време да гледаме да си седнем удобно на столчето, което задникът ни е затоплил. Без промени в държавата няма как да се успее.

- Чуват се коментари, че имате политически амбиции. Така ли е?

- Смятам, че политика може да се прави и от мястото, където съм. Не съм имал предпочитания политически и продължавам да нямам. Във всяка сфера на нашия живот са важни личностите, а не партиите или групичките хора, които клюкарстват и се опитват да променят това или онова, но не за народа, а за себе си. Всеки човек прави политика всеки ден, без да го съзнава. Когато започнем да правим разлика между политика и партийна политика, ще живеем по-добре. Сега като назрее някакъв обществен проблем, веднага се започва: „Мръснициии, простациии, смърт за вас!“, „Изхвърлете ги на боклука“, „Политика е мръсна дума!“ Не е така. Политиката е изкуство на водене на преговори, за да не се стигне до война. Казали са го древните китайци. И не политиците са мръсни, гадни и жалки, а лобитата на самите партии. Нека да правим разлика и да започнем да мислим, защото трябва и да се даде някакъв шанс на хора, които мислят за добруването на тоя нещастен народ, както го е казал поетът. Щото хубаво – ще махнем тези, а кои ще сложим? Има глад за нови лица, но хайде да си ги създадем, а не да ги обругаваме, преди да са подали глава. Това е моят съвет към целия български народ, ако въобще съм в позицията да давам съвети.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.