Фаталната неизбежност на срещата между два Ursus-а

Стоян Сираков - петък, 24-02-2017 - 19:00

В българския език има една поостаряла дума - „урсуз“. Използва се за проклет, опак и инатлив човек. Любопитното е, че латинското наименование за мечка също е Ursus. С каквито и букви да го напишем, е едно и също. В езикознанието съществува терминът езиково табу. Имало е време, когато племената са се мъкнели по европейските гори и степи, говорели са на общ индоевропейски праезик и са се тресели от страх от всичко – от мълниите, до опасните животни. За тези древни хора думата е имала огромно значение, която може да събуди духа на злото и изобщо на всякакви лоши неща. В своята примитивност те не са правели разлика между езика и действителността. Това е проучено от науката и няма нищо общо с Конан Варварина например.

Още по тези времена мечките и хората са съжителствали в боязън и не дотам мирно и от двете страни. Затова се е появило и нарицателното на кофти човек - урсуз.

Освен това, каквито и умиления да имаме, човекът има насреща си доста свиреп звяр и ще е наистина погрешно, ако представата ни за него е единствено от прелестното филмче „Маша и Мечока“. Румен Буков от родопското с. Беден на практика разбра каква е разликата с анимацията и защо на проклет човек се казва урсуз. Коравият мъж се изправи очи в очи с мечка, посбори се с нея и получи рани и психически страдания. Заради това Смолянският окръжен съд постанови Министерството на околната среда и водите да му плати 15 000 лв. за претърпените несгоди. Особено важно е определението на магистратите – правото на живот и обществено здраве на гражданите и опазването на защитените видове следва да са в равновесие, а държавата трябва да гарантира и двете. Абсолютно вярно. Погледнато без емоционални залитания, пострадалите от мечки хора са доста повече от пострадалите от хора мечки. Дума да няма, мечките са национално богатство и не трябва да бъдат пипани с пръст. Но за да не връщаме към Дарвиновата теория за еволюцията и борбата на видовете, държавата трябва да се намеси. Всеки, който е ходил в Родопите, знае, че местните хора се движат между селата с газови пистолети и лютиви спрейове, които са нефелна работа при среща с мечка, честно казано. При такава неприятна ситуация е факт, че човекът изцяло зависи от добрата воля на животното. Тогава ситуацията става фатално неизбежна.

Случаят с Румен от родопското село може да се превърне в обичайна съдебна практика, ако не бъдат взети адекватни мерки и то без да са варварски и да има ощетени и от двете страни. Като се започне от информационната кампания в районите с мечки, премине се през чипиране на животните и защо не - определяне на резерватни територии, които да са слабо населени и срещите с мечки да бъдат избегнати. Умение и мъдрост е един проблем да бъде решен, преди да изригне като вулкан. Защото досега животът, а не науката, е родил поговорката „Бай, бабо, да не те среща мечка“. И единствено човекът е този, който с желание може положително да влияе на природата. А ако не го направи, Гьоте казва, че природата никога не спира своето движение и наказва всяко бездействие.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.