Проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания:

Антибиотиците създават сериозни екологични проблеми

Силвия Николова - понеделник, 13-11-2017 - 08:00

Лекарите не правят антибиограма преди изписването на лекарството, защото НЗОК плаща нищожно малко; Клиники тъпчат пациентите си излишно с хапчета, за да не пипнат вътрешноболнични инфекции

- Проф. Кантарджиев, в началото на световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотиците (13 - 19 ноември), каква е картината в България? Намалява или се увеличава изписването на тези лекарства?

- В нашата страна употребата на антибиотици в болниците и продажбите им в аптеките са сравними с количествата, изразходвани в средноразвитите европейски държави. Най-слабата им консумация в Европейския съюз е в северните страни, а най-голямата – в съседните ни страни - членки на ЕС, Румъния и Гърция. Ние сме на средно ниво, като Германия, Белгия и донякъде Унгария. Това е ориентиращият белег.

- Добър ли е този ориентиращ белег за нашата страна?

- Да, защото в последните десет-петнадесет години лекарите от доболничната помощ се научиха да не изписват веднага антибиотици. Това се постигна с повишаване на квалификацията на общопрактикуващите лекари. Вече имаме и промяна във вида на най-масово изписвания донеотдавна в нашата страна. Нещата се подобриха решително като количество изписани антибиотици, като разлика на изписаните през лятото и зимата. Когато то е високо в есенно-зимния сезон, говори за недобра свръхупотреба на тези лекарства. Общопрактикуващите лекари увеличиха своята квалификация и на първо място постигнаха практиката да не лекуват сезонните вирусни заболявания с антибиотици. Важно е да се знае, че с тях вируси не се лекуват, както не се лекува и сухата кашлица, когато тя не е свързана с пневмония, а е в резултат на неоспорима вирусна инфекция. С антибиотици се лекуват бактериалните инфекции. Западноевропейски здравни чиновници ни съветват дори да не ги ползваме при бактериално възпаление на ухото при децата, защото в 70% то отшумявало от само себе си. Аз не споделям това крайно мнение, защото да ти пищи детето, да знаеш какъв е микробът в ухото му и да не му дадеш антибиотик, е жестоко.

- Независимо че общопрактикуващите лекари вече са наясно и с негативните страни от свръхупотребата на антибиотици, те все още не правят антибиограма, преди да изпишат един или друг препарат на пациентите. Защо?

- От една страна, това е поради тоталното неразбиране на Националната здравно-осигурителна каса, тя финансира микробиологичните изследвания десет-двадесет пъти по-малко от тези в останалите страни. Наистина и заплатите на лекарите микробиолози са десет пъти по-малки, но цената на хранителните среди, които се използват за изследванията. НЗОК все още си позволява да не заплаща изследванията на често срещани инфекции, като лаймската болест. Това заболяване може да доведе до инвалидизация в резултат на парализи. Като се има предвид това, е ясно защо лекарите не правят антибиограми и направо изписват антибиотиците. Пак по същите причини масово не се изследват и уроинфекциите. Аз не съм чул за пациент – мъж, изписан от урологична клиника, да няма някаква уроинфекция. За излекуването й е необходима голяма квалификация, доста изследвания с перфектно направени антибиограми и тяхното интерпретиране, защото голяма част от микробите вече са станали толкова нечувствителни към масовите антибиотици, че трябва да се търсят специално такива лекарства, и то след антибиограма.

- Какъв е резултатът от лечение без антибиограма?

- Докторът лекува с един антибиотик и когато той не помогне, оставя малка пауза, а после изписва друг. Правилният подход е: прави се микробиологично изследване. Ако състоянието на пациента позволява, се започва с широкоспектърна антибиотична терапия. Целта е да се покрият всички възможни бактерии, които могат да причинят тази инфекция. След излизане на резултатите антибиотичното лечение трябва да премине от широкоспектърно към тясноспектърно, което ще действа само на микроба, причинител на инфекцията, без да унищожава нормалната флора у човека, която се състои от няколко килограма полезни бактерии в тялото му.

- Лечението със силни антибиотици от самото начало как се отразява на пациента?

- Най-напред удря финансовото му здраве, тъй като НЗОК не реимбурсира антибиотиците. Ако го прави в някои случаи, то процентът е толкова нищожен, че не си струва. В развитите европейски държави подходът е напълно противоположен.

- Как здравноосигурителните фондове действат там?

- Здравноосигурителните фондове там реимбурсират антибиотиците, за да има държавна и обществена регулация на тяхната консумация. Това в нашата страна не може да стане.

- Защо?

- Защото антибиотиците са масови лекарства и НЗОК пет пари не дава дали хората ще плащат и какви антибиотици.

- До какви последици за здравето може да доведе един силен антибиотик при по-продължителен курс на лечение?

- Това са единствените лекарства, които предизвикват трайни екологични последици. Освен че той унищожава нормалната бактериална флора в човешкото тяло, отделен от организма на пациента, той действа и на околната среда.

- Как точно действа?

- Остатъчните количества антибиотик в отделените от човека екскременти убиват микробите наоколо, дори полезните. Оцеляват само резистентните, т.е. тези, които не са чувствителни към него. Екологичните последици от антибиотиците са големи. Затова и те са единствената група лекарства в развитите страни, които са обект на политически решения, на резолюции на ООН и на Европейския съюз, за да не се достигнат високи нива на резистентност и човечеството да може да ги ползва още много години.

- Вярно ли е, че в пилешкото месо има високи нива на остатъчни антибиотици?

- Неотдавна беше цитиран доклад на Европейската агенция за лекарствата, в който се третират данни от 2015 г. За целта се вижда от европейската статистика колко тона месо е произвело селското стопанство на една или друга страна. В Европейския статистически институт се проверява какви количества антибиотици са продадени от ветеринарните аптеки. Когато килограмите на тези лекарства се разделят на произведените тонове месо, се изчислява колко антибиотици са използвани за 1 кг месо. Това обаче съвсем не означава, че те са в месото на пазара. В действителност става въпрос за антибиотиците, с които са лекувани бактериални инфекции при животните.

- Не са ли останали те в животните и така да са достигнали до пазара?

- Не, защото поне месец преди животното да бъде заклано не му се дават антибиотици. Това изискване се спазва много строго в България. Фактите показват, че през 2016 г. от изследвани над 600 проби месо антибиотици са открити само при три случая в пуешко месо, а през 2015 г. е открит само сулфонамид в пчелен мед. Към момента няма открити в месото. Има обаче една друга опасност.

- Коя е тя?

- Възможно е в някои животни, третирани дори преди месеци с антибиотик, в месото да останат резистентни микроорганизми. Така в него няма остатък от лекарствени препарати, но с екскрементите си то насища околната среда с тези резистентни микроорганизми.

- Всъщност каква е търговската полза от антибиотиците в животновъдството?

- Това е практика от 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава по-богатите държави – западноевропейските и САЩ, даваха на животните антибиотици. Те унищожават нормалната микробна флора в червата на преживния добитък. По този начин хранителните вещества от фуража не биват изяждани от нормалната микробна флора, тъй като тя е загинала. Така хранителните вещества се усвояват напълно от организма и добитъкът трупа биомаса. През 80-те години страните се отказаха от този метод, а сега Европейският съюз следи строго в месото за храна да не попаднат антибиотици.

- Има ли свръхупотреба на антибиотици в лечебните заведения, за да се потушат евентуални вътрешноболнични инфекции?

- Някои лечебни заведения компенсират някои неблагополучия, като вътрешно болничните инфекции, като дават антибиотици на пациентите. Те се прилагат на не по-малко от 60% от хоспитализираните от първия до последния ден на клиничната пътека. Това означава неправилна свръхупотреба. Освен това в последните три години цефалоспорините – антибиотици от трета генерация, поевтиняха много, затова се и употребяват дори в случаите, когато трябва да се ползват такива от първа генерация. Пак в последните години в болниците се появиха много щамове, които не са чувствителни, тъй като в хирургиите започна да се прави профилактика точно с цефалоспорините, които са от трета генерация. Вътрешноболничните инфекции в нашата страна се проявяват обикновено след изписването на пациента, защото клиничните пътеки са кратки и човек, като се прибере вкъщи, развива вътрешноболничната инфекция. Трябва да се знае, че всяка пневмония 15 дни след изписването е в действителност вътрешноболнична пневмония. Всяка уроинфекция 30 дни след изписването също е вътрешноболнична инфекция. Всяка хирургична инфекция два месеца след изписването е вътрешноболнична. При имплантираната става тя може да се прояви дори в рамките на една година.

 

ВИЗИТКА:

Роден е на 24 декември 1955 г. в София
Завършва медицина в столицата
Има специалност по микробиология, по имунология и по епидемиология на инфекциозните 
болести
Защитил е магистратура по здравен мениджмънт
Национален консултант е по микробиология
Председател е на Българската асоциация на микробиолозите и директор на Националния 
център по заразни и паразитни болести
Член е на редица авторитетни чуждестранни медицински дружества
Специализирал е в Германия и Великобритания

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.