Изпитна комисия в Шумен. В средата Сава Доброплодни, вторият отляво Илия Р. Блъсков.
Заради бити от родители даскали в средата на XIX век въвели бодигардовете

Възрожденците гонили агресията с пръчки

КРАСИМИР КРУМОВ - петък, 03-03-2017 - 19:00

Във "външното оценяване" участвали учители, попове и неграмотни граждани

Бой с пръчка, мацане със сажди и заплюване в лицето - това са били методите, с които отците на Възраждането в България са борили детската агресия в училище. Описал ги е в труда си "Материал по историята на нашето Възраждане град Шумен" един от тези отци, местният възрожденец Илия Р. Блъсков, който изминал възпитателната стълбица в цялата и височина - от ученик в килийно училище до уважаван даскал.

Първите помещения за ученици в Шумен били отворени в обикновени къщи и ги наричали с името, с което са известни в учебниците по история - килии. Строежът на специални сгради с предназначение за училища започнал през 1840 година, като в образователната система влизали нови форми на обучение.

Последното килийно училище затворило през 1848 година. Първоначално нямало никаква учебна обстановка, нито столове, нито маси. Децата си носели постилка от дома, сядал "плоском" върху нея, а за маса служело подгънатото дясно коляно. Даскалът също сядал "плоском" на земята, но върху меча или вълча кожа в единия от ъглите. "Отличните пособия, от които всеки ученик трепереше бяха сноп пръчки до учителя и фаланга, закачена зад вратата." - спомня си Блъсков.


 

Учителят е наричан даскал, учениците – даскалчета


 

Днес е останала само първата част от двойката наименования.

Табели, провесени на шията показвали прегрешенията на палавите ученици.

В Шумен обучението започвало на 12-годишна възраст, но само за тия, които можели да си плащат по 1 грош и 60 пари месечно на учителя. От таксите се формирала и цялата му заплата. На първо място пред думата наука в старото училище по важност било понятието дисциплина. За образец на възпитание и подчинение бил приет моделът на еснафските работилници. И там, като някой чирак се издънел пред майстора или калфата най-главното наказание било бой с фаланга докато се научи. Ако обаче един майстор имал 5-6 чирачета, даскалът в килийното училище отговарял за 50-60 даскалчета, а в новите взаимни училища за 250 глави. За поддържане на ред, тишина и послушание в училището били употребявани споменатите вече сопа, пръчка и фаланга. Най-жестоки били надзирателите, ученици, избрани измежду останалите за "нагледване" на класа. В отсъствие на учителя, а даскалите напускали часа за да си купят дърва, месо или по друга работа,


 

надзирателите пердашели всеки, който се помръдне


 

Две от най-често разпространените телесни наказания били коленичене с камъчета под коленете или заставането прав с отворена уста и клечка, държаща устата зинала. Първоначално никой не смеел да се оплаче нито на учител, нито на родител, защото за оплакване следвали нови възпитателни мерки.

Възрожденските просветители въвели целодневното обучение доста преди образователните реформи от началото на XXI век. Учебният ден продължавал три часа преди обяд и два следобед - сутрин час и половина писане и толкова четене, следобед един час самостоятелна подготовка на четмо и писмо и един час по смятане. Обядът е в самото училище - първоначално децата си носели манджа от домовете си, преди да започнат да ги изхранват на място. Имало и сиеста, сиреч обедна дрямка.

Тишина в стаята имало само по време на писането. По време на четенето наставала какофония. В тия случаи играела пръчката. "На небрежливия ученик учителят ще му пообтегне ухото или ще му лепне една хубава плесница, от което му светваха очите на четири" - спомня си Блъсков. "Ако някой ученик не гледа таблицата, пух! по главата с дебелия показалец."

Бележници със забележки нямало, но пък слагали табелки - "Иван Петков - безделник!", "Георги Стоянов - невнимателен!" Докъм 1860-1870 родителите не били разглезени и не се ядосвали като им възпитават с бой децата. Даже казвали: "На, даскале, давам ти сурово месо, да го изпечеш, от тебе искам само кожа и кокал, удряй, когато не слуша - от мен изин (позволение)" - казвали татковците. "Тъй, тъй, пръчката е излязла от Рай Божий, там дето удари тя, тръндафил цъфва" - благо отговарял учителят.
 

Най-жестокото възрожденско наказание било фалангата
 

а най-гнусното - "почернюване" на лицето на провинилия се с мастило или сажди и заплюване от съучениците му. На фалангата би могла да завиди светата инквизиция. В дебело дърво, прилично на кросно с два отвора завързвали краката на лошите момчета и после ги налагали с пръчка по ходилата. Ако в едно деяние били замесени двамата, то и двамата били събаряни на земята, вкарвали им във фалангата по единия крак а натътък процедурата била същата като с един извършител. Най-болезненото наказание било бой по дупето, но за него хитрите ученици имали решение - сутрин под гащите си слагали дебела кожа, която омекотявала ударите. В тия случай учениците буквално се гаврели с даскала - пръчката работи и бие по дирника, а ученикът отдолу се смее и се залива от смях. На даскалите им омалявали ръцете, а възпитателният ефект от това наказание се свеждал до нула.

Първите помещения за ученици били отворени в обикновени къщи

Ставали обаче и скандали. След няколко побоища на ученици родителите им отишли да се разправят с даскалите и

 

не един учител отнесъл пердах от яки татковци
 

От псувните и виковете на обидения груб родител ученици и учители се посплашвали. Имало случаи баща да набие учител пред учениците. Тогава бил въведен и във възрожденското школо институтът на бодигарда. Само дето още не знаели, че се казва така и го наричали "дверник". Дверникът бил въоръжен с една висока дебела тояга и щом се зададял външен посетител - гражданин, препречвал вратата със сопата и извиквал с висок глас "изволение има ли?". Ако учителят отвътре отговори "Волно!", следвало да се разбира като "Да влезе!". Свободно посещение на училището се позволявало само на училищните настоятели. Първите настоятели обаче нищичко не разбирали от службата си, много често самите те били неграмотни и ходели до училище само да покажат, че имат власт над даскала. "Ти даскале, еди кое си момче си го наслагал (набил), друг път не прекалявай толкова!" или "Даскале, тука стените са опръскани с кал, когато си без работа поостъргай ги!" - казвали училищните настоятели.

За ученици имало награди - кавалерии и мъзди. Кавалерията била проста похвала, докато мъздата е била конвертируема и е можело да бъде обърната в


 

изкупление на вина при прегрешение


 

Ако трябва да го накажат с 6 пръчки и стане да го млатят посред стаята, давал на даскала 6 мъзди и триумфално с насмешка се връщал на местото си. Има данни обаче, че главните даскали са раздавали мъзди по хатър или по... тайно възнаграждение. "Мъздите не намалиха пороците, а ги умножиха", смята Илия Р. Блъсков.

Корупционните по днешни разбирания практики на подкупване на учителя в началото са благи жестове. Подаръци получавали всички учители, при това два вида. Обикновен подарък и частен подарък. Първите били при постъпване на ученика в училище и при завършването на всеки учебник. Обикновеният рушвет, наричан принос, представлявал една пита от чисто брашно, отгоре й кокошка или пиле, пражени питички, едно шише с вино и най-отгоре купешка рута (кърпа) с вързано грошле на нея. Размерът на подаръка зависел от размера на изучаваните учебници. По-дебел учебник, по-голям подарък. Частните дарове включвали покана на даскала на обяд или вечеря в дома на ученика, където го нагостявали и го посрещали по-достойно от кръстник. Ученикът прислужва на масата, а близките му беседват с учителя за успеха и постиженията му. Ако учителят бил неженен или от друг град, родителите му изисквали прането да го операт, тогава ще го уравнят (изгладят) и ще му го върнат чисто. Системата на добрините и даровете свършила, когато учителите се покварили и започнали да нагласят оценките на децата според вида на даровете. "Даскале, донесох ти за едни чорапи вълна, хем да не биеш момчето ми" - ходатайствали майки.

Гледка отвътре на килийно училище

Празник за града, описан и от Вазов бил изпитът. За Всеобщото изпитание на Шумненското взаимно славяно-българско училище се събирал целият град. За първи път "външно оценяване" в Шумен имало през 1845 година, а в печатания в Смирна "Любословие" на Константин Фотинов е описан изпитът от 11 август в неделя през 1846 , когато край училище подредили 230 стола и един по-голям за негово преосвещенство владиката. Тия, които знаели били изпитвани публично, тия, дето по-малко знаели просто излизали да прочетат по някоя дума от светото писание. За неграмотните им роднини фактът, че хлапето чете от книгите, от които говорят и умните попове бил равен на чудо. Тия които не можели да четат, но пишели усърдно показвали тетрадките си, а от ръка на ръка роднини и непознати си предавали писаното по училищния двор.
 

По нужда - с "телеграфа"

Телеграф се наричало едно от най-важните пособия в класните стаи и с негова помощ се определял реда за излизане "по нужда". Става въпрос за дълга като телеграфен стълб пръчка с две написани букви - Д и О - дойде и отиде. Когато е обърната с Д - дойде - нужникът е свободен. На телеграфната върлина ставала опашка, а имало специален младши дверник, който следял възпитаниците да не се задържат дълго "по навънка". "Разбира се че при едно множество ученици тоя телеграх постоянно се въртеше и по няколко ученика, пресилени от нужда се държаха яката у тая върлина, за да не допуснат друг да ги предвари" - разказва още възрожденецът. Често младшият дверник влачел за гащите към класната стая някой ученик, който твърде дълго се бил заседял извън час.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.