Класически и вече водевилен е примерът с режисьора Роман Полански, обвинен в сексуално престъпление спрямо малолетна през 1977 година.

БИТКАТА С НОРМАЛНОТО

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 26-10-2017 - 15:47

Човечеството се сблъсква с тежки проблеми, които могат да сложат край на нашата твърде бързо развиваща се цивилизация. Политическа нестабилност и разпад на държави и съюзи, климатични промени (неизвестно от какво предизвикани), възход на радикални религиозни движения, неконтролирано разпространение на оръжия за масово поразяване (включително в ръцете на очевидни психопати), превръщане на земята в пустиня и на океаните в смърдящи бунища. Отделно със страшна сила виси въпросът какво правим, ако нещо от космически или земен произход порази тежко, или даже напълно унищожи, компютърните ни системи, включително комуникационните мрежи? Изчезваме, е краткият отговор. Откъдето и да се погледне, нещата не отиват на добре. Лъч надежда проблясва около факта, че все пак сме ги осъзнали тези проблеми, а някои даже се опитваме да ги решаваме. Безуспешно засега.

На този фон епични размери и форми приема битката с нормалността, която западната цивилизация с ентусиазъм води през последните години. Справедливостта изисква да се каже, че, макар и с известно закъснение, битката с нормалността започна да се води и на Изток, а не само на Запад. И с кого я водят тази битка целокупното човечество и западната цивилизация в частност? Ми ясно е с кого я водят, със себе си я водят, щото друго не остана. Битката с нормалността е цивилизационно автоимунно заболяване. Такива заболявания са почти винаги фатални, защото няма спасение за една крепост, когато нейните защитници решат да изтребят населението и после да се изколят взаимно.

 

 

Докато бушуваше Студената война

 

Западът се държеше що-годе нормално, бранеше си твърдо цивилизационните ценности, използваше подходяща стратегия и тактика и накрая избра правилното място и момента за финалната битка. Подведени да участват в нея, Съветският съюз и верните му сателити загубиха Студената война и после безславно се разпаднаха. Точно както препоръчва Сун-Дзъ, великият китайски военен стратег, чиито мисли и препоръки вече 25 века удивляват всеки, който се потруди да вникне в тях. В една от тях той ясно казва, че победител ще бъде този, който знае кога може да се сражава и кога не. Но това се отнася за битката с врага. Когато сам на себе си станеш враг, и Сун-Дзъ не може да ти помогне с мъдростта си, прескочила хилядолетията.

Един от победителите в Студената война, американският президент Джордж Буш-старши (1924-), днес е на почетната 93-годишна възраст. Син на сенатор и баща на друг президент, изкарал два мандата, Буш-старши е политически феномен. Освен сенатор, вицепрезидент и директор на ЦРУ в по-късните си години, на 19-годишна възраст той е най-младият летец във флота на САЩ и участва активно във Втората световна война. На два пъти самолетът му е свалян, а спасяването му и двата случая е по-драматично от холивудски филм. Днес президентът Буш-старши е в инвалидна количка и вероятно не е в най-добрата си ментална форма, което на тази възраст е даже нормално. Също днес някакви второкласни актриси го обвиняват в сексуално насилие. Което според тях се е случило не когато той е бил на върха на силите си, а някъде наскоро, преди няколко години, докато жена му го е бутала на количката. Човек почва да се чуди кой е всъщност сексуалното чудовище на великите Съединени Американски Щати: дали братята продуценти Уайнщайн, или пък Буш, престарелият герой на Америка?

Класически и вече водевилен е примерът с режисьора от полско-еврейски произход Роман Полански (1933-), обвинен в сексуално престъпление спрямо малолетна през 1977 година, доведена впрочем на среща с него от собствената си майка, за да става фотомодел и актриса. Което пък, както знаем, ставало по един определен начин и с благоволението на режисьора. Полански обяснява, че девойката му изглеждала голяма, а и те били яко надрусали и толкова пияни, че той не помнел какво са правили. Виновен, или не, той обаче бяга от процеса и вече 40 години е търсен от американското правосъдие. По-интересното е, че наскоро голям брой жени също обвиниха Полански в сексуално насилие, докато той бил в Америка. Някои от обвинителките тогава били на 10-годишна възраст. Дали Полански наистина ги е насилвал, или не, вече е невъзможно да се установи. Така че явно става въпрос за едни пари, които въпросните дами днес биха искали да получат. Макар че надали, щото човекът вече е на 84 години.

Жените, обвиняващи братята сексуални насилници Вайнщайн в различни непристойни деяния, вече са няколко десетки. Доколкото следя пресата, с обвинения в Холивуд вече всеки ден се сдобиват най-различни режисьори, продуценти, сценаристи и даже обикновени портиери. Телевизионни водещи, всякакви по-първи хора и даже президентът Доналд Тръмп също са залени с обвинения, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани, но пък е много възможно да бъдат осребрени. Аналогични циркове стартираха и в някои европейски структури, например в администрацията и даже сред депутатите в самия велик Европейски съюз. Там обаче се видя, че половете (или джендърите) са наистина равнопоставени, защото част от обвиненията са от страна на мъже, които били сексуално насилени от жени. Въпросът

 

е интересен технически и затова с интерес ще следим развитието му

 

Разбира се, тази ситуация ще се развие още в много посоки, защото отдавна е известно, че джендърите са много и най-разнообразни. Дано не ми е стара информацията, но доскоро имаше 52 (петдесет и два!) джендъра. В този поучителен списък все още има джендър „мъж” и джендър „жена”, поставени съответно на 18-то и 19-то място. Няма да се изненадам, ако в новия актуализиран списък те паднат още по-надолу, или даже, ако съвсем изчезнат. В тази връзка не е изненада предложението на Великобритания до ООН да се премахне понятието „бременна жена” и да се замени с „бременен човек”. Щото вече било имало два трансджендъра, които забременели. Всъщност, те си били жени по рождение (иначе няма как да стане тази работа), но не се имали за такива. Иначе, според радио Ереван, засега бременен мъж няма, но опитите продължавали в една съседна на Армения държава. Що се отнася до бременния човек, явно Великата Британия и премиерката Мей в частност всичко са втасали, на масрафа и на Брекзита са си надвили, и като така са тръгнали да оправят терминологията в областта на човешката репродукция. Интересно е също, че лидерите на големите европейски държави и на ЕС като цяло, нямат лично каквото и да е общо с тази репродукция. Което може да е чисто съвпадение, но може и да не е.

В човешките езици има думи като „норма” (от латинското norma) и „нормалност”. Нормално е например човек да има пулс от 60 до 80 удара в минута, и кръвно налягане от 80 до 120 милиметра живачен стълб, наречено съответно систолно и диастолно. Норми има и във всички други сфери на човешкото познание и на човешкото поведение. Затова няма как битката с нормалността да бъде спечелена. Тя може само да бъде загубена от всички, които решат да участват в нея.

За който не знае, съобщавам, че аз съм бял, хетеросексуален мъж, българин по произход и гражданство, от православната деноминация. Имам трима синове и внучка и всички си живеем тук, в България. Щото така е правилно и щото това е най-добрата страна за живеене. И вярвам, че битката с нормалността ще бъде загубена от тези, които с такава ярост, липса на инстинкт за самосъхранение и трогателна глупост са я повели. Да бяха поне прочели мъдрите слова на великия китаец!

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.