Всяка година 40-50 деца у нас се самоубиват

Иван Игов, психолог: Сами си създаваме в училище бъдещи престъпници

Яна Йорданова - сряда, 11-05-2016 - 19:07

Агресия има в 1/3 от българските семейства. Самочувствие не се гради със селфита и клипове еднодневки.

Визитка:

Роден е във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” в София

Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници

 

 

- Г-н Игов, само преди ден двама тийнейджъри се заядоха с 25-годишен мъж. Той пък извади пистолет. Как си обяснявате това, става ли неконтролируема агресията?

- Не мисля, че агресията е повече, отколкото преди няколко години. За съжаление се смени начинът, по който хората реагират. Повечето от случаите, за които говорим в последно време, са на млади хора, завършили училище преди година или са на училищна възраст. Тези млади хора израснаха като паралелно поколение покрай нас, възрастните. Ние самите не им създадохме обстановка, в която да овладеят умения и навици за справяне с трудности в състояние на фрустрация. Не може заради едно отнето паркомясто или предимство да биеш човек на улицата. Това означава липса на социални умения за справяне в криза. Причината е, че децата виждат това. 1/3 от българските семейства се държат агресивно и децата са израснали в такава среда. В училището пък, което по принцип трябва да тушира тези проблеми, агресивната среда е още по-голяма. И как няма да е така, след като в училища за 300 деца учат 2000, а почти във всяко училище има деца от 7 до 19-годишна възраст. Насилието в българските училища е на едно от най-високите нива според доклад на ЕС преди година и половина. На практика ти си роден и израснал в агресивна среда и това се възприема като начин за справяне и оцеляване. Затова когато попаднеш в обществото, започваш да се държиш по същия начин спрямо проблемите, които трябва да решаваш. Затова не смятам, че нараства толкова напрежението, а по-скоро се увеличават децата, израснали без липса на такива социални умения. С моите колеги предупреждавахме още преди години, че всъщност ще си създадем в училище бъдещи престъпници и това вече се случва. Така, че берем плодовете на собственото си безхаберие.

- Имаше и няколко случая на саморазправа на родители с учители, дори и с деца. Това част от проблема ли е, подражават ли подрастващите на такива прояви?

- Да, това е същото, за което говоря. Затова трябва да започнем да правим промени.

- Но как, има ли лек срещу агресията?

- Преди години бях ръководител на един проект, финансиран от УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите в България. Ние адаптирахме най-добрите системи за справяне с тормоза и агресията в училище. Но това не се въвежда сега. Само преди три години бяха изразходвани 9 милиона лева, уж точно заради борбата с агресията-за лекции, обучения, но няма как да се постигнат резултати с лекции. Необходима е училищна политика. Докато не бъде възстановена нормалната училищна среда, няма да излезем от този проблем. Няма как да влезем във всяко семейство и да го реформираме, но можем да реформираме системата на образованието, което да помогне на агресивните деца да се адаптират и да усвояват методи. Съвременните родители не разбират, че не може да възпитават с методи от миналото. Обучението в родителство е единственият начин да разбереш какво се случва с хлапето ти. Само 15% от възрастните знаят какво правят децата им, когато са пред компютъра. Това е страшно.

- Модерно ли е шамарите да са начин за саморазправа?

- Тук не става дума за мода. Когато човек е във фрустрация, има два начина-или става агресивен, или да потърси алтернатива. За да се случи второто, трябва да си научен да правиш избор и да вземаш решения. Когато това не е така, остава само елементарната агресия. Фитнес центровете са типичен пример-пълни са с едни момчета, приемащи анаболи, защото никой не ги е научил, че има друг начин за справяне с критична ситуация.

- Какво да направи всъщност един родител, когато детето му е агресивно?

- Всеки случай е различен. Затова един родител трябва да подскаже на детето си, че освен груба агресия, има и други начини. Грубата агресия носи дивиденти само в краткосрочен план. На това трябва да научим децата си.

- Преди време дори от Агенцията за закрила на детето заявиха, че вече дори второкласници си качват порно в интернет. Оказват ли роля социалните мрежи върху възпитанието дори на по-малките деца?

- Тук по-скоро отново се връщаме към въпроса за безхаберието на възрастните. Когато родителите и учителите не знаят какво представлява светът на интернет, а средната възраст на преподавателите е 50 години, няма как тези хора да научат децата си на безопасно поведение в мрежата. Смятаме, че едва ли не когато детето ни е вкъщи пред компютъра, то е в безопасност, а не е точно така. Когато всичко е залято от порнография, например, за теб това норма. Така се включваш в един процес с желанието да се чувстваш като възрастен.

- Как си обяснявате тази мода със селфитата, която дори доведе до трагични инциденти?

- Това е нормален процес в юношеска възраст. Всеки иска да направи впечатление и ако преди това се постигаше с хубави дрехи или с особен тип поведение в класа, сега може да го направиш пред цял свят. Но тук има един проблем- че конкуренцията стана много голяма. Трябва да направиш нещо толкова различно, че да те забележат. Остава ти само да рискуваш, затова някой трябва да научи тези деца, че този вид известност не им носи нищо. Защото след твоя клип ще се появят десетки други и само след ден ти ще си забравен. Истинското самочувствие на човека се гради сред хората, които харесваш и които те харесват.

- Забравихме да живеем в реалния свят?

- Някои хора-да. Но в момента виждам една тенденция на отказване от социалните мрежи.

- Защо?

- Защото хората разбраха, че този тип комуникация е фалшив и им пречи. Има различни видове комуникация и когато някои има  проблем с общуването, той се затваряна нивото на анонимността. Това го прави по-сигурен.

- Правят ли ни нещастни социалните мрежи?

- Не бих казал, зависи от човека. По-скоро това е друг начин на общуване. За младото поколение Z, това е светът, който ги заобикаля.

- Като споменахте учителите, как гледате на целия дебат около преместване на произведения, заговори се за премахване на двусменното обучение след няколко години?

- Премахването на двусменното обучение е задължително. То беше въведено през 70-те години като временна мярка. Лично аз нямам никакво изискване към това какво ще се учи в училище. Важното е да се развива емоционалната и физическата зрялост на подрастващите Ако тези произведения не се коментират с децата, те са излишни, защото не ги разбират. Това няма да ги направи по-добри българи. Винаги давам за пример едно изречение от емблематичния разказ „Една българка“-“късно е чадо, мандалото хлопна“. Питам какво едно дете в 6-ти клас ще разбере от това изречение, освен до думите „късно е“.

  • - Какво тогава им липсва на децата в училище?

- Възможността да бъдат себе си. Училището ги ограничава от всякъде-като пространство, като средство за комуникация, широта на възгледите. Затова вече има деца, които още от първи клас не им се ходи на училище.

- Казахте за младите хора, но защо като цяло стана толкова агресивен българинът?

- Отново поради същата причина. Както казах, основният ни проблем е, че през последните години не се научихме на социални умения. Затова се справяме с проблемите по първосигнален начин. С много мои колеги заявихме още преди години, че България е на първо място по самоубийства в определени възрастови групи. Всяка година по 40-50 деца се самоубиват у нас. Това означава, че те бягат от едно общество, което не те разбира. Не е добър и начинът, по който подхождаме към децата. Тепърва ще берем плодовете от всичко това.

- Работите непрекъснато с млади хора. Кажете доколко са толерантни към различните, като имате предвид бежанския проблем?

- Продължавам да твърдя, че като народопсихология българинът един от най-толерантните. Само два народа са запазили евреите. Могат да се дадат много примери. Видяхте, че въпреки всички опити да се раздуха вълната на национализма, това не се случи. Всеки се страхува от неизвестното. Затова ние като родители и учители трябва да научим младите да разпознават различния.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.