Мъск праща милион колонизатори на Марс

Агенция Монитор - понеделник, 19-06-2017 - 13:26

Илон Мъск има нов план и той е доста амбициозен. Една от най-големите му цели е колонизирането на Марс, като за целта са необходими поне 1 млн. души, казва самият той. Наскоро Мъск публикува в научното списание New Space повече подробности за своя план.

В момента пращането на 1 човек до Марс струва около 10 млрд. долара. Това прави идеята за колонизиране на Червената планета практически неосъществима. Мъск обаче смята, че може да намали цената до 200 хил. долара, което ще отвори вратите за космическата колония.

"Нямам нищо против да отидем на Луната, но мисля, че там ще ни е по-трудно. Тя е много по-малка от планета. Няма никаква атмосфера. Не е толкова богата на ресурси колкото Марс. Един неин ден е 28 земни дни, докато марсианският ден е 24.5 часа. Луните на Сатурн или Юпитер са твърде далеч. Накратко, Марс е много по-подходяща са основаването на самоиздържаща се цивилизация", пише Мъск.

"Марс получава прилично количество слънчева светлина. Малко е студена, но можем да я затоплим. Има атмосфера, която съдържа предимно въглероден диоксид с малко азот и аргон и други елементи, което означава, че можем да отглеждаме растения на Марс като компресираме атмосферата", пише Мъск.

"Не всички ще искат да отидат. Всъщност, вероятно много малък брой хора от Земята биха се съгласили, но достатъчно от тях ще могат да си го позволят. Други ще намерят спонсори. Ако това е целта на един човек, то тя ще е напълно възможна. Освен това на Марс дълго време ще има силен недостиг на работна ръка и ще има възможности за развитие", пише още Мъск.

За да може всичко това да се случи, първо пътуването до Марс трябва да е рентабилно и сигурно. Това изисква сериозно развитие на наличните технологии, създаване на много нови неща и същевременно оптимизирането на разходите по транспорт на 1 тон товар до Марс с 5 милиона процента. Според Мъск това може да се случи първо със създаването на космически кораби, които могат да се използват многократно. Нещо, по което компанията му SpaceX вече работи.

Следващата стъпка е създаване на система за презареждане на космическите кораби в орбита. Това ще увеличи и тяхната товароносимост и ще спести много разходи, ако всеки от тях тръгва напълно натоварен и зареден от Земята. Според Мъск липсата на презареждане в орбита увеличава цената на един билет до Марс с 500%.

Това позволява и производството на по-малки кораби, което е по-евтино. Но дори и думата "по-малки" е относителна, защото тези космически кораби при всяко положение ще бъдат по-големи от всички досега и основната част от тях ще е резервоар за гориво. Накратко, Мъск предвижда цялостното оптимизиране на всеки един детайл, което ще доведе и до понижаването на цената.

Това включва и избирането на правилното гориво така, че то да може да се произвежда и на Марс за обратните пътувания. Според Мъск това е метанът и той е избран след анализ на всички останали горива, като първоначалният избор е бил за водорода, но той е твърде скъп и нестабилен.

Мъск изчислява, че ще са необходими около 1000 космически кораба, за да могат да се изпратят всички 1 млн. души до Марс. Той предвижда да има поне 100 души на борда на един кораб, но се изчисляват и възможностите за по-голяма пътническа част за 200 души. Големият брой кораби означава по-малко пътувания, което също понижава цената. Според Мъск изпращането на общо 1 млн. души до Марс ще отнеме между 40 г. и 100 г.

Мъск очаква, че първият тестов космически кораб за пътуване до Марс ще бъде готов след 4 години и ще се използва за тестови суборбитални полети. Той предвижда да пробва кораба и като система за бързи доставки на товари и пътувания, която ще може да стигне от Ню Йорк до Токио за 25 минути, но "не разчитаме на това" като основно бъдеще на кораба. "Ако всичко мине супер добре, може би всичко ще е готово за полет до Марс в рамките на 10 години, но не искам да кажа, че точно тогава ще се случи. Има огромен риск и ще струва много. Има голяма вероятност да не успеем, но ще направим всичко по силите си да постигнем възможно най-много", коментира Мъск.

И въпреки това, Мъск не се спира да мисли и за още по-далечното бъдеще. Ако транспортната система за Марс с орбитално презареждане отговори на очакванията, ще може да се направят подобни точки за презареждане на различни места из Слънчевата система. А това ще я направи достъпна за пътувания и човек ще може да посети почти всяка нейна точка.

НАСА се цели в Уран и Нептун

Изследователска група към НАСА оповести за възможни мисии до Уран и Нептун, които ще бъдат насочени към събиране на данни за техния състав, съобщава New scientist. "Предпочитаната мисия е спътник или атмосферна сонда до Уран или до Нептун - това осигурява най-високата научна стойност и позволява проучване в дълбочина на всички аспекти на системите на една от двете планети - пръстени, спътници, атмосфера, магнитосфера", обяснява Ейми Саймън, съпредседател на изследователската група Ice Giants Pre-Decadal.

Разглеждат се четири евентуални мисии - три със спътник и една с прелитане край Уран, в която ще има тясноъгълна камера за заснемане на подробностите върху гигантските ледени луни. Обмисля се и атмосферна сонда, която да се гмурне в атмосферата на Уран, за да измери нивата на газ и тежки метали там.

Има обаче няколко препятствия пред подобна мисия. Пътешествието би продължило най-малко 14 години и ще трябва да бъде използвана ядрена енергия, защото слънчевата би била неефикасна толкова далече от Слънцето. Използваните от НАСА атомни батерии, захранвани с плутоний-238, са в недостиг, защото международните договори забраняват обогатяването на плутоний от дълги години. От 2013 г. вече е позволено отново обогатяването на малки количества плутоний.

С повече късмет мисия до Уран би могла да стартира през 2034 г., но ако НАСА пропусне точното време за изстрелването, то тази възможност ще бъде отложена за неопределено време. "За Уран, въпреки че след 2034 г. честотата на подходящи дати за изстрелване намаляват, все още ще има подходящи възможности до около 2041 г. Що се отнася до Нептун обаче, след 2030 г. ще липсва вече гравитационната помощ от Юпитер и ще трябва да се изчака още 12 години до 2041 г.", обяснява Марк Хофстадър от НАСА.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.