Проф. Христо Пимпирев, учен-геолог и антарктически изследовател:

До век климатът ни може да се доближи до африканския

Яна Йорданова - понеделник, 11-09-2017 - 19:00

С „Ирма“ природата за пореден път ни напомни, че е по-силна от нас * Случващото се във Флорида води до повишаване на температурата в умерените ширини, където живеем

- Проф. Пимпирев, опустошителен ураган в САЩ, милиони евакуирани. Как да разчитаме знаците на природата?

- С „Ирма“ природата ни напомни за пореден път, че е много по-силна от нас. Трудно можем да прогнозираме какви ще бъдат щетите от катаклизмите. Вече седмица се говори за урагана и опустошителните последствия от него. Свидетели сме на безпрецедентно евакуиране на 7 милиона души от Флорида, което е колкото населението на цяла България. Оказа се обаче, че бурята връхлетя на сушата с доста по-слаб интензитет. Смяташе се, че скоростта на вятъра ще е над 300 км/ч. За щастие скоростта не надвиши 200 км/ч. Успоредно с „Ирма“ имаше още един циклон в Мексико - „Катя“. Това са поредица от циклони, които показаха, че човекът е уязвим и това ни кара да се замислим, че трябва да пазим природата, която е по-силна от нас. Климатичните промени оказват влияние върху живота на цялото човечество. Те са определящи за добивите, миграцията на хора. Знаете, че на много места заради сушата не могат да виреят земеделски култури и хората емигрират в други райони. Така че климатът е изключително важен за живота на всички нас. Затова не бива да си казваме, че тези процеси не ни засягат. От друга страна, климатичната система е неразривно цяло. Всички елементи в нея са свързани и когато се случи нещо, това оказва влияние върху климата на цялата планета. Например циклоните са характерни само за тропическите области, но когато са силно изразени, повишават температурата и в умерените ширини и влияят на климата там. Например топенето на ледовете е неоспорим факт. Само преди месец едно огромно парче от ледника „Ларсен С“ се отцепи и се разтопи в океана. Това неминуемо води до повишаване на морското ниво. Смята се, че с този темп на затопляне до края на века морското ниво ще се повиши с 3-4 см. Това ще доведе до заливане на нискоразположени части от сушата, които са и най-плодородни.

- Много се дебатираше по въпроса мит или реалност е глобалното затопляне. Има ли вече категоричен отговор след случващото се?

- Няма как да е мит, защото изследванията категорично показват, че температурата в цял свят се покачва. Измерванията сочат, че всяка година е по-топла от предишната. И това затопляне става изключително бързо - само за 100 години. В миналото също са се случвали подобни промени, но за хиляди или милиони години. Това е обезпокоително и трябва да се замислим.

- Какво можем да направим?

- Трябва да се намали замърсяването на въздуха. Атмосферата е наситена с парникови газове - с около 60% се е увеличило съдържанието на въглероден диоксид през последните 50 години, на метана със 100%. Това води до затопляне на климата. Това са неоспорими факти, че глобалното затопляне не е никакъв мит.

- Можем ли да кажем, че сме свидетели на климатични аномалии?

- За много кратки периоди сме свидетели на катастрофални климатични явления. Например видяхме изключително силни циклони над Атлантическия океан- най-силните според някои за последните 100 години, според други за последните 20-30 години. Това не е случайно, защото идва от глобалната климатична система, която е нарушена. По този начин тя избива някъде с такива катастрофични явления. Само преди няколко седмици част от ледник в Швейцарските Алпи се откъсна. Това предизвиква свлачище и принуди хората в района да се евакуират. Ето още едно доказателство, че тези климатични промени са факт и че трябва да се съобразяваме с тях.

- Доколко обаче това ни засяга? Смятаме, че случващото се във Флорида е прекалено далече от нас и едва ли не може да ни се случи?

- Човекът е така устроен, че винаги смята, че лошото няма да се случи точно на него. Само че това, което се случва във Флорида, води до повишаване на температурата в умерените ширини, където живеем ние. Това води до засушавания, големи наводнения, така че ни касае пряко. Ние сме част от този свят, който е взаимосвързан. Нека не си заравяме главите в пясъка.

- Как може да се промени климатът у нас за следващите 50-100 години? Много дори се дискутираше дали можем да отглеждаме мандарини.

-Прогнозите са, че у нас климатът ще стане по-топъл и сух. Хубаво се говори да отглеждаме мандарини, но това ще повлияе на житните култури, които изхранват населението. Защото представете си, ако имаме полупустинен климат и няма жито, а в оазисите растат мандарини, няма как да се изхраним с това. Затоплянето на климата няма да е благоприятно, особено в нашите региони, където сме близо до пустинни области като Африка и пустинята Сахара. То ще е благоприятно само за северните региони, които няма да бъдат засегнати от засушавания.

- Това означава ли, че климатът ни може да се доближи до африканския?

- Има такива прогнози. Тук говорим за края на този век и началото на другия. Така че в следващите 100 години можем да очакваме и такива промени.

- Между другото заради „Ирма“ наблюдавахме нови явления. Например, бурята изсмука водата от океана. Да очакваме ли и други феномени?

- Нормално е. Такива циклони винаги е имало, разбира се, този е с много голям интензитет и сила. Но това е едно мощно силно завъртане на въздушните маси около център с много ниско атмосферно налягане. Както ние казваме, намираме се в окото на циклона, само че там няма никакъв вятър. Там е спокойно, а хората остават с впечатление, че е най-страшно. Така че този топъл въздух, който се върти със скорост от 200-300 км/ч, повлича със себе си водата и неминуемо въздейства и върху океана. Но след като отмине, намалява интензитета си и водата ще възстанови своето положение.

  • - Можем ли да очакваме и у нас такива нови явления? Ако не греша, вече наблюдаваме на някои места смерч, което е необичайно за нашия регион?

- Смерч има много рядко. Не е характерен за нас. Можем да очакваме големи наводнения и засушавания в определени области. Но смерчовете са рядкост и не могат да доведат до такива щети, каквито причиняват тропическите циклони.

  • - Можем ли да очакваме изчезване на някои земеделски култури и поява на нови?

- Разбира се. Промените засягат добивите. При нас няма мандарини, но в Гърция, съвсем близо от нас, се отглеждат такива плодове. Така че климатът влияе на агрокултурите и ако се промени, се променят и земеделските култури.

 

Визитка:

Проф. Христо Пимпирев е български учен-геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Получава магистърска степен по геология през 1978 г.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания

Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.

 

  •  
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.