Петър Харалампиев, председател на Държавната агенция за българите в чужбина:

Подават ни фалшиви документи, за да се доберат до БГ тапии

ВИКТОРИЯ БОЯДЖИЕВА - вторник, 13-06-2017 - 20:00

Работата по морето връща бесарабските българи у нас, Искам да направим българския език матуритетен в ЕС

- Г-н Харалампиев, как ще коментирате думите на Андон Дончев, председател на комисията по политиките за българи в чужбина, че има сигнали, че ДАБЧ злоупотребява и издава удостоверения за произход за някои за 2 дни, а за други - за година, при условие че срокът е 1 месец?

 

- Още с встъпването ми в длъжност разпоредих проверка по сигнали. Установени бяха нарушения в някои преписки с приложени фалшиви документи от украински граждани. Незабавно бяха изпратени на прокуратурата. Колкото до хората, за които се е действало по-бързо, издадени са удостоверения по ускорена процедура за бесарабски българин, който започва работа у нас и му е нужен спешно документът. Това е в унисон с политиките за демографско развитие на България и за връщане на бесарабските българи у нас. При някои случаи ускорената процедура се касае за студенти в България. Всички останали удостоверения се издават по надлежния ред. Физически е невъзможно да бъдат обработени десетки хиляди молби за месец или два. Агенцията е с много малък човешки ресурс. Това означава да не се правят никакви проверки. През последната една година се увеличава двойно и тройно желанието на българите от нашите общности за подаване на документи. Обмисляме да направим законодателни промени, които да облекчат тази процедура, за да спестим крайния срок за получаване на българските документи.

 

- Дончев заяви, че ще бъдат инициирани законови промени да се изземе функцията за издаване на удостоверения от ДАБЧ, защото е излишна. Какво е мнението ви?

 

- Ще направим работна среща с него, на която да го запозная с реалната ситуация. Той има право да предлага каквито пожелае законодателни промени, но те трябва да бъдат съобразени с националния интерес и сигурност. Издаването на официални удостоверения за български произход се прави от специално оторизиран в закон български държавен орган - ДАБЧ. Не може да се прави от институции на чужди страни. От органи на други държави може да се издават само документи, чиято истинност трябва надлежно да бъде проверена по реда на закона.

  •  

 

- В парламента бе поискана държавна позиция и по казуса с бесарабския българин в Украйна, който бе пребит от националисти. Как ще коментирате?

 

- Основната причина за нападението не касае българския произход, а политическата позиция, която е заел по време на гласуване. Извършителите са представители на най-крайните радикални течения в национализма в Украйна. Независимо от политическото му поведение не може в една европейска държава да се постъпва така с който и да е български гражданин или човек въобще. Това е варварски акт, който категорично осъждаме. Но опитите на някои кръгове да внушат, че има голямо етническо противопоставяне в Украйна, са опасни и неправилни. Там няма етническо напрежение. Там живеят над милион души с български произход. Те са миролюбиви, кротки, трудолюбиви и не се бъркат в политиката обикновено. Заставаме твърдо зад тях.

 

- Там пазят ли българско самосъзнание?

 

- Да. Някои много добре владеят диалектен български и ходят в български училища. За съжаление не е достатъчен броят на училищата в Украйна. Българската държава е длъжник. В последните 2 - 3 години, когато политическата и икономическата ситуация е нестабилна, все повече млади се обръщат към корените си, за да добият български паспорт и да намерят реализация в Европа. Има тенденция за възраждане на българщината в Украйна.

 

- Един от приоритетите на ДАБЧ е завръщането на бесарабските българи у нас. Какво се прави в тази насока?

 

- Контактуваме с техните организации и със сериозни бизнесмени в България. По Българското Черноморие все повече работодатели искат да наемат бесарабски българи, които знаят много добре руски, украински и български. Когато дойдат в България, създават контакти. Много от тях намират любовта или големи приятелства, кандидатстват за гражданство и остават. Освен в туризма много от тях идват като работници по споразумения в други браншове. На база на тази работа се заселват с целите си семейства. Това все пак са българи с наша плът и кръв и по този начин се подпомага преодоляването на демографската криза.

 

- Съхраняването на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница също е ваш приоритет? Какви мерки се предприемат?

 

- Все повече се отварят т.нар. неделни училища, за да се изучават български език, история и култура. Децата на българските имигранти се раждат в чужди страни и трябва да се погрижим да имат българско съзнание. По тези и по други въпроси работим с организациите на традиционните български общности в Македония, Западните покрайнини, с общностите на бесарабските българи в Молдова, Украйна и Русия, както и с тези в Румъния, Албания, Косово. Работим и с организации на нетрадиционните български общности в държави като Германия, Италия, Испания, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия. Това са т.нар. нови общности, образувани след 1989 г. Имигрантите са в продуктивна сила и биха могли да бъдат от голяма полза за България.

 

- В кои страни тегне най-голяма опасност от обезличаване на българската култура?

 

- Най-податливи на асимилация са българите, останали зад граница в Гърция, Македония, дори Сърбия. В миналото там е имало тежък асимилационен процес. Така е и в Турция. Много българи мюсюлмани след 85-а година напуснаха България и се преселиха в южната ни съседка. Там вече до голяма степен изгубват своето самосъзнание. В държави като САЩ, Канада, Австралия, които са доста далеч от нас, вече второ поколение деца са изложени на опасност. Основните проблеми на българите зад граница са свързани с това, че са потискани заради произхода им. Търпят негативно отношение, нямат български училища. Затова искаме да отворим повече училища например в Украйна, където има належаща нужда, може би и в Македония. С Министерството на образованието и външно министерство мислим да разширим програмата „Роден край”, която е за обучение на български език в чужбина. Подпомагаме и с допълнителна литература. За да може чрез словото да запазим българщината жива.

 

- Във финансов план трудно осъществимо ли е това?

 

- Да. Ресурсите на агенцията са много малки. Все повече се насочваме към бизнесмени в България и чужбина. Страната ни до момента не е отделяла сериозен ресурс за сънародниците ни в чужбина за разлика от държави като Унгария, Полша, Ирландия, които постигат огромни резултати. Сигурно вече повече българи живеят извън България, отколкото в нея. Те произвеждат огромен продукт и са страхотна сила. Затова трябва да задържим връзката с тях. Да се върнат и да подпомогнат израстването и на българската държава.

 

- Вярно ли е според вас, че страната ни напускат предимно най-интелигентните хора, както се изтъква обикновено?

 

- Не съм съвсем съгласен, но е вярно, че огромна част от потенциала на нацията изтича. Всички с по-разчупено мислене заминават да учат в чужбина. Заплахата е дали ще се върнат да се реализират у нас. Трябва да работим с академичната общност там. Да се опитаме да ги привлечем обратно като асистенти, като учени. Много тежка задача, но смятам, че това правителство ще отделя повече внимание на българите в чужбина.

 

- Имате ли конкретна идея как?

 

- Тези, които са разочаровани от държавата, са по-трудни. На тях трябва да се опитаме да покажем, че може да се управлява и да се живее по-добре. Още преди да е заминал от България, трябва да се започне да се работи с този млад човек. Първо в семейството, след това църквата и училището. Църквата е съхранила българщината през вековете и макар и трудно, все повече се отваря към младите хора. Когато се набляга на патриотичното възпитание на децата, ако са закърмени с любовта, ще се завърнат след образование на Запад. Именно чрез вярата и словото нашият народ е оцелял през вековете.

 

- Коя е държавата с най-много училища, в които се преподава българското слово?

 

- Украйна и след това Молдова. Това са стари български общности. Като цяло броят на училищата зад граница се увеличава в последните години – гонят 1000 по цял свят. Някои работят с 5-10 ученици. Съгласете се, че е тежко за родителите децата им да не могат да четат на български. А и за тях е трудно да намират време да ги обучават. В Македония ситуацията е различна по отношение на изучаване на българския език поради политически причини. Но амбицията ни е и там да работим, въпреки че е трудно. Там все още е опасно да кажеш публично, че си българин.

 

- Статистиката сочи, че всяка година хиляди македонци придобиват българско гражданство, но в същото време там изпитват неприязън към българите. Как се обяснява противоречието?

 

- Това, че в училищата им изтъкват, че българите са окупатори, остава в съзнанието. Все пак натискът е намалял през последните години и предимно младите хора проявяват храброст и се опитват да получат българско гражданство. Така дават пример и на своите родители и се осмеляват да вземат гражданство. Виждат колко лоша е и икономическата, политическата и социалната ситуация там.

 

- Според вас при тях надделява патриотичното чувство, или имат чисто икономически мотиви да поискат гражданство?

 

- Смесени са. Когато кандидатстват за гражданство, попълват декларации, че имат български произход. Започват да ровят в миналото, търсят документи на предците и виждат, че следата води към българското. Не сме против македонската държава, но държим да се спазват правата на хората с българско съзнание там, да не ги притесняват.

 

- Каква е вашата лична кауза като новоназначен председател на ДАБЧ?

 

- Мечтата ми е да направим българския език матуритетен първо в ЕС, после и в други държави. Това означава например в Полша българин да може да държи матура на български език и тя да се признае. Полският език в България е признат, макар че тук живеят много малко поляци, но са се преборили. Ако реши един поляк, може да държи матура на полски. ДАБЧ ще се бори заедно с МОН и МВнР. Това е наш дълг към българските общности. Българската държава не е осъзнала тяхното значение. Но в последните години нещата се променят към добро. Една нация е силна тогава, когато използва целия си потенциал.

 

Визитка:

 

  • Петър Харалампиев е магистър по право от СУ „Свети Климент Охридски“

  • Бил е изпълнителен директор и член на управителния съвет на фондация „Българе“

  • Лидер е на национално движение „БГ патриот“, което е част от неофициалния състав на коалицията „Патриотичен фронт”

  • От декември 2014 г. до май тази година е заместник областен управител на област София

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.