Думи на проф.Божидар Димитров за Райна Княгиня възмутиха кмета на Панагюрище

Диана Варникова - сряда, 11-10-2017 - 13:21

Градоначалникът поиска публично извинение към всички българи

Думи  на проф.Божидар Димитров за приноса на Райна Княгиня по време на Априлската епопея, изречени от историка в предаването“Тази неделя“ - „Какво толкова е направила Райна Попгеоргиева?! Ушила е знамето“, възмутиха кмета на Панагюрище Никола Белишки и той пусна на профила си в социалната мрежа пространен отговор до директора на Националния исторически музей. Панагюрският градоначалник призова Божидар Димитров да поoнесе извиненията си към всички българи заради опита да омаловажи делото на великата българка. С гневен коментар по повод думите на излизащия в пенсия музеен шеф се включи и синът на кмета-Иван, а двамата панагюрци получиха мощна подкрепа не само от съгражданите си, но и от хора от цялата страна. „Кмете, отговори му на този подобаващо!" „Никола, деликатен си“ и други подобни лайкове на спонтанното си писмо-отговор събра кметът на Панагюрище.

Ето и самото писмо: "Размисли по повод изказано от проф. Божидар Димитров мнение…

Какво ли е направила Райна, която народът нарече „Княгинята“?
Да, ушила е едно знаме. Главното знаме на IV-ти Революционен окръг по време на Априлското въстание. На този окръг който въстана. Въстана така, както трябваше да въстанат и другите четири окръга, но там дали смелчаците бяха малцина…
Ушила е това знаме, но преди това е целунала кръста и Евангелието и се е заклела със страшната клетва „Свобода или смърт“. И не само го е ушила, а го е и развяла, сама, по собствен избор. 
Хайде сега, представете си я: XIX-ти век. Тя – жена, девойка, 20-годишна. Възпитана в патриархално семейство в градче на Османската империя, баща – свещеник. На площада, яхнала кон, препасана със сабя и револвер. Развява знаме. В името на бунта, в името на свободата. Колко други го направиха? Историята на това въстание показва, че даже и мъжете са били твърде малко. 
Представете си я пак, месец след погрома на въстанието – бита, изнасилвана, развеждана гола по пловдивските улици, замеряна с камъни, умираща от глад, захвърлена в пазарджишкия затвор. И разпитите: „Ти ли си българската княгиня? Ти ли уши знамето?“. И отговорите: „Аз съм българска учителка. Аз уших знамето. Аз го носих. Защото народът искаше така“…20-годишна, жена, християнка, израснала в патриархалното семейство на свещеника от малкото градче в голямата изостанала Османска империя. 
Дори и от позицията на днешното време, от позицията на хора, живеещи в свобода, в демокрация, с равенство между половете – нейният морален избор и отговорността от него изглеждат трудни, нали?.....Ражда петима сина. Но това не я спира да осинови и още едно дете – сираче, момиче. Погребва съпруга си. Погребва единия си син – още дете. Другите си пет деца отглежда сама – в бедност, болна, но силна. И не просто ги научава да обичат родината си, научава ги, че трябва да бъдат готови да жертват живота си за България.Позорно е, ние днес, да се отнасяме към националните си герои като към участници в телевизионно риалити. Сити, скучаещи, потънали уютно в собствената си суета и в битовизмите си, да поглеждаме назад във времето и да гласуваме кой от тях е по-по-най, кой да отпадне, кой да остане.", написа Никола Белишки.


 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.