Иво Прокопиев: Похищаването на Темида (V глава от книгата "Хищникът от "Капитал")

Агенция „Монитор“ - сряда, 15-11-2017 - 07:00

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата, разказваща с доказателства как Иво Прокопиев и кръгът на Агнешките главички бръкнаха в джоба на всички ни, а сега се опитват и да лъжат цялото общество посредством Фабриката за фалшиви новини на Хищника от "Капитал". 

 

Март 2001 г. Прокуратурата вика на разпит народен представител и общинар. По същото време върви и данъчна проверка във фирмите на издателите на два вестника. Нормална практика по цял свят. Но не и според кръга „Капитал”. Олигархът Прокопиев и ортакът му Филип Харманджиев предприемат отчаяна PR кампания за спасяването на бизнеса си. Тезата, която те лансират, е, че проверката е заради публикация в първия брой на „Дневник”, свързана с брата на главния прокурор. Това не отговаря на истината – тази информация вече е била тиражирана от издание извън тази медийна група – седмичника КЕШ, но капиталци са гласовити и настояват на своето – отмъщават им, защото…

Прокопиев и Харманджиев свикват специална пресконференция, на която раздават на журналистите комплекти с материали. Обясняват, че са започнали над 30 данъчни проверки на фирми и физически лица, свързани с тях през последните 10 години. Къде е връзката между данъчните и Филчев? “По неофициален път” издателите разбрали, че срещу тях вече е назначена и прокурорска проверка. По това време те вече осъзнават необходимостта да яхнат Темида – кауза, на която ще посветят много време и енергия в годините.

На пресконференцията през 2001 г. Прокопиев и Харманджиев отричат, че изданията им ще обслужват предизборната кампания на СДС. Отричат и да има икономическа връзка между тях и Никола Николов. Затова пък Прокопиев признава, че възнамерява да участва в приватизацията на ИПК “Родина”, защото “ценностите в България трябва да си дойдат на местата”.

По същото време председателят на икономическата комисия в парламента тогава Никола Николов (чието име в неговите приятелски среди се спряга ту за финансов министър, ту за премиер) е ангажиран да прикрие причините, поради които е трябвало да се яви в прокуратурата. За целта той се съсредоточава в изявите си върху начина, по който са го привикали.

В агитката ще се включи също и пенсионираният прокурор Николай Колев, срещу когото според Специализираната следствена служба има образувани 5 следствени дела - за трафик на оръжие и наркотици, незаконно притежание на оръжие и взривни материали, неправомерно участие в приватизацията на голяма фирма, документно престъпление и съучастие в убийство. Призоваването му в следствието обаче било акция срещу “проговорилия”.

Не е учудващ фактът, че Колев решава да откровеничи пред електронно издание, известно със симпатиите си към правителството. Известна е връзката между “Медиапул” - новия всекидневник на „Агнешките главички“ по това време, и парите, които стоят зад тях.

Година по-късно ще стане ясно, че Колев е имал и други, много по-сериозни неуредени взаимоотношения. На 28 декември 2002 г. Колев е пресрещнат близо до дома си от наемен убиец, който изстрелва над 10 куршума по него, в това число и контролен в главата. Така тайните на бившия военен прокурор ще бъдат завинаги погребани.

Няколко години след тези събития група олигарси и подопечните им издания и грантаджии в тоги се опитват съвместно да обяздят третата власт, маскирайки истинските си цели с лозунги за съдебна реформа. Кръгът „Капитал“ полага неимоверни усилия да хвърля кал по съдебната власт в опитите си да я повали на земята, за да я яхне. „Агнешките главички“ си имат и поддръжници - група лумпени, които им вършат черната работа – било като пускат доноси, било като размахват плакати в зала „Тържествена“ на Съдебната палата. Провокаторите са отряд за бързо реагиране към нелегитимната организация „Протестна мрежа“, която компетентно се произнася по темата за съдебната реформа, но в същото време не желае да си направи дори съдебна регистрация, за да няма прозрачност около финансирането й.

Кръгова отбрана на няколко фланга – това представляват действията на кръга „Капитал“, свързани с отколешната мечта на „Агнешките главички“ – да похитят групово Темида. Трите стълба, на които се крепи фасадата на т.нар. съдебна реформа, за която пледира задкулисието, всъщност са с глинени крайници. Вероятно затова постройката от лъжи, псевдодоклади и отявлени компромати непрекъснато се сгромолясва и трябва да я кърпят и лепят наново.

Хората, на които кръгът „Капитал“ разчита да са му ракета носител, са тежко компрометирани. Като се почне от ексминистър Бойкикев, който след като се провали като шеф на правосъдното ведомство, наджапа в политиката, заобиколен от вресльовци и експерти по всичкология с нереализирани амбиции. Стенограмите „АРГО-гейт“, за които вече стана дума в книгата, показаха ясните намерения на тази група от хора.

Мафиотската олигархична групировка е завладяла и съдебната система. Тя си има частни съдилища, в лицето на Върховния касационен съд – оглавяван от Лозан Панов, и Софийския градски съд на неговия послушник Калоян Топалов. Активен техен помощник е и съдията Калин Калпакчиев, чийто мандат като член на Висшия съдебен съвет изтича и той възнамерява да се върне на бял кон в Софийския апелативен съд.

На 24 септември 2017 г. Калпакчиев за пореден път цъфна в едно телевизионно студио, за да лансира тезата, че парламентарната квота във ВСС трябва да бъде намалена, защото била „загубила конституционната си функция“. Той отбеляза, че било „силно деморализиращо“, когато партии номинират съдии и прокурори без никакви мотиви. Въпросът, който така и не му беше зададен, е: морализиращо или деморализиращо е, когато партията „Дай, България“, около която той и другарчетата му в системата гравитират, обсъжда името на Лозан Панов за кандидат-президент?

Удобно пропуснат е и въпросът, зададен на дневен ред от „АРГО-гейт“ - защо и с какво кандидатурата на Панов е компрометирана.

Калпакчиев избягва да коментира и снимка, на която е в компанията на съдийката Мирослава Тодорова, срещу която има дисциплинарно производство. През февруари 2017 г. Агенция Монитор публикува фотоси, циркулиращи в мрежата, на една от които Калпакчиев е в компанията на Тодорова и проваления правосъден министър Христо Иванов, а на друга се виждат Иванов, еврочиновникът със спорна репутация Юри Тавание, който се опита да ни омаскари пред Брюксел, шефът и секретарят на грантаджийския Съюз на съдиите в България Атанас Атанасов и Весислава Иванова.

„Няма да коментирам кой, къде и защо ме е снимал, с кого съм се срещал. Може би г-н Цацаров ще се поинтересува кой прави нерегламентирано снимане“, изклинчи от темата Калпакчиев.

Тези и други снимки, които показват публично известни зависимости, не са обект на коментар от страна на грантаджиите в тоги, нито на обслужващата ги медийна клика. Като член на ВСС Калпакчиев, който иначе словоохотливо отговаря на въпросите, които му изнасят, направи и груб опит за налагане на цензура над контактите медии с представители на съдебната власт. Конкретният повод за това бяха разкритията как съдийката от търговското отделение на СГС Мариана Георгиева - близка приятелка на жената на друг от грантаджийския кръг – шефа на съда Калоян Топалов и ексслужител на фирма на подсъдимия олигарх Огнян Донев, обслужва интересите на банкера беглец Цветан Василев. В наглостта си Калпакчиев стигна дотам, че поиска кадровиците на Темида да осъдят публикациите, за да защитят репутацията на Мариана Георгиева. Само за пример за двойствен морал – по същото време във флагмана на кръга „Капитал“ се появи материал срещу районния съд в Раднево. Калпакчиев обаче не бе никак загрижен за репутацията на тамошните съдии.

В края на ноември 2016 г. стана ясно, че Дисциплинарната комисия към съдийската колегия на Висшия съдебен съвет погва шефа на Софийския градски съд Калоян Топалов заради забавените с години дела. Това се случи, след като две седмици по-рано главният прокурор Сотир Цацаров сезира кадровиците, като им изпрати справка за забавени от Софийския градски и Софийския районен съд дела. Съдийското лоби около Топалов и личния му приятел Лозан Панов веднага се опитаха да отиграят ситуацията по оттренираната си схема – като предизвикаха нов скандал.

Представяни от кръга „Капитал“ за вода ненапита, Панов и другарят му Христо Иванов са доста поомазани със скандали. В началото на ноември 2016 г. стана ясно, че има сигнал до Висшия съдебен съвет за това, че през 2009 г. Панов, който тогава е шеф на административния съд в София, е помогнал за разрешаването на съдебен казус в полза на конкурентна компания. Към сигнала до ВСС са приложени и снимки, на които се вижда, че Панов гуляе с шефове на фирмата, на която е съдействал с влиянието си. Съдия номер 1 изненадващо не се появява на заседанието на Пленума на ВСС. По неофициална информация Панов бил предварително известен с есемес за постъпването на сигнала до кадровия орган на Темида и затова не се явил на заседанието.

Това е вторият подобен сигнал срещу него. Първият бе година по-рано, когато се появиха негови снимки в близост до кантората на известен столичен адвокат. Тогава се заговори, че двамата са си пращали коледни честитки чрез електронни съобщения, но те отрекоха да се познават и да са се срещали.

През ноември 2016 г. се появи и едно интервю, което докара ексминистъра Христо Иванов и промоутърите му от кръга „Агнешки главички“ до истерия. „Ченалова ми каза, че е говорила с определени хора, спомена Христо Иванов и близки до Прокопиев, че ако им даде нещо интересно срещу Борисов, Цацаров и други, то тези хора щели да й помогнат по някакъв начин”, заяви пред в. „Труд” адвокат Момчил Мондешки, разкривайки, че заедно с бившата председателка на СГС и гнилата ябълка Румяна Ченалова са фабрикували прословутите записи, които цяла година Иванов и близки до Прокопиев лица ползват, за да шантажират както обществото, така и върховете на съдебната и изпълнителната власт.

През юни 2017 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се срещна с държавния глава Румен Радев, за да обсъди с него т.нар. скандал „ЦУМ-гейт”. Проведе и двучасова среща с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Екатерина Захариева и правосъдния министър Цецка Цачева. В експозето си пред журналистите Панов за пореден път влезе в ролята на политик. „За мен очевидно е, че темата за конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена и да кажем, че без реформа в прокуратурата такава в дълбочина реформа не може да се случи“, атакува Панов.

„Дадох примери за КТБ, „ЦУМ-гейт“, които сочат, че всеки трябва да носи отговорност. Всякакви интерпретации за личен конфликт между мен и главния прокурор намирам за неоснователни, както и за политически връзки. Определено реформата трябва да бъде в дълбочина, такава не се случи. Ето защо, запознавайки премиера с това, настоявах, че тя трябва да влезе в парламента. Не бива да се политизира или да се представя въпросът като личен проблем и не бива да има мимикрия на реформа, както беше досега", коментира Панов, сам влизайки в обувките на политик.

„Изменения в конституцията се правят със 160 депутати. Мимикрия на реформа няма“, контрира го моментално бившият правосъден министър Екатерина Захариева, в чийто ресор като вицепремиер влиза правосъдието.

„Не бива да поставяме под съмнение всичко. Сами се слагаме назад. Спешните закони, които ние можем да приемем, антикорупционното законодателство, измененията в ГПК... Мога да гарантирам, че ние няма да симулираме реформи и мимикрия, това никога не е било наша цел. Нашият призив към съдебната система и ВСС е да помогнат по 70-те мерки на доклада“, каза още Захариева.

„По отношение на продължението на реформите за съдебната власт - този разговор сме го водили с г-н Панов. Днес аз апелирах за конкретика и за това, от което г-н Панов разбира, да се работи в дълбочина за съдебната реформа", коментира и правосъдният министър Цецка Цачева.

Инициативите на Панов всъщност никога не са самоцелни. Всяка от тях потвърждава логиката на зависимостите и опорните точки в „АРГО-гейт“. Сякаш за да потвърдят истинността на стенограмата и да не оставят никакви съмнения в мотивите и действията си, Лозан Панов и шефът на Софийския градски съд Калоян Топалов проведоха организирана кампания. Този път на мушката им бе не само главният прокурор Сотир Цацаров, а също и последният от т.нар. трима големи в съдебната власт – председателят на Върховния административен съд Георги Колев. Като остриета в офанзивата се включиха Калин Калпакчиев и Калоян Топалов, които почти едновременно пожелаха Цацаров и Колев „да понесат отговорност”, задето не играят по свирката на олигархията. Шефът на СГС направи това чрез отворено писмо, което разпрати до медиите, а Калпакчиев директно внесе допълнителна точка в дневния ред на заседанието на съдийската колегия на ВСС.

На двойствения стандарт и морал на всички онези магистрати и неправителствени организации, които обслужват задкулисието и играят в отбора на грантаджиите в тоги, съответства и отразяването им от страна на медиите на същата клика. Целта е една – да се размива персоналната отговорност и вина на олигарсите и на подставените им лица.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.