Простих си, а вие ще си простите ли?

Боян Димитров - неделя, 26-02-2017 - 19:05

Простих си. Вчера реших, че нямам грях пред обществото. Не съм убил. Поне досега. Не че не ми се е щяло. Но не убих. И никой, когото е трябвало да пазя, не е убил. Нито едно дете не е загинало заради мен. Да, имам неизплатени кредити, но нямам липсващи души на своя сметка. Аз си прощавам. А вие простихте ли си? Простихте ли си, че деца убиват деца? Не вашите, а нашите. Нашите деца убиват. Защото всички деца са общи. Те не са мои или твои. Те са на всички ни. Защото те са пътеводната ни светлина. Клише, но нашето клише. Зависим от това същото клише, което ще работи за пенсиите ни, ще ни лекува, ще защитава правата ни, ще избира политиците ни. А ние произвеждаме убийци. Няма точни данни колко професори сме произвели за година. Смятам обаче, че имаме произведени повече убийци, отколкото професори, писатели и лекари. И очакваме да сме добре? Ами как да сме добре? Ние сме свикнали да прощаваме на останалите, но не можем да простим на себе си. Не си признаваме и грешките. Така е по-лесно. По-лесно е учителката да е виновна за смъртта на 11-годишното момиче, защото е отишла да си върне кутията за храна. Взимала е храна от стола, защото заплатата й не стига, за да си напазарува дори манджа на промоция. Виним директора. Който предпочита да смени дограмата, за да остане нещо и за него. Предпочита и да обиколи студията, но не и да потърси отговорност. Прощаваме му и на него. Той е директор. И най-вероятно няма вина. Не може един пастир да отговаря за цялото стадо, въпреки че това му е работата. Той обаче не може да е пазач на всички. Той трябва да води диалог с МОН за финансиране, да привиква учителите и да се договаря с родителите. Децата не са приоритет. И не говорим за конкретния директор, а за повечето директори. Прощаваме и на него. Нямало лекар. Значи Министерството на здравеопазването е виновно. Линейката се забавила. Значи Спешна помощ е виновна. Лекаря в поликлиниката го нямало. Значи той е виновен. Родителите не са възпитали детето си. Значи те са виновни. Или, иначе казано, има много виновни. Ние прощаваме на всички. Било християнско, казват. А на себе си ще простим ли? Ще простят ли на себе си учителката, директорът, учителите, лекарите, държавните институции? Дано да успеят. Иначе това ще ги преследва. Те ще произвеждат по един убиец всеки ден, а не по един лекар. Всеки ден ще се появява по едно нещастно хлапе, което да избива комплексите си върху другите. Всеки ден някой ще загива. Дано това не е вашето дете. Защото можете да простите на всеки и всичко. Тогава обаче няма да можете да простите на себе си.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.