Снимка: Крум Стоев

Андрей Райчев, социолог: Варим се в собствения си сос, караме по логиката на малките ни драми

Яна Йорданова - сряда, 17-02-2016 - 20:16

Ние нямаме проблем с Турция, проблемът е Ердоган. Очевидно е, че партията на Местан е протурска. Радан Кънев залага политическата си съдба на карта.

Визитка:

Роден е на 5 август 1955 г. в София

Завършил е философия и социология в СУ

Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.

През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup

Автор е на десетки социологически студии

 

 

- Г-н Райчев, как ще коментирате внесения вот на недоверие към правителството? Каква е целта му, след като се знае, че е обречен?

- Истината е, че досега няма българско правителство, паднало от вот на недоверие. Има случай, при който това е ставало при вот на доверие. Това е просто политическа демонстрация на противниците на Бойко Борисов и насочване към най-слабия пункт в отбраната му, а това е здравната система. По никакъв начин обаче правителството няма да падне.

- Не можем да отречем обаче, че проблемите в здравната система са от години, така ли е?

- Така е. Но тук има едно голямо недоразумение. Българите очакват, че реформата в здравната система ще я направи по-добра. В случая тя ще стане по-евтина, а за много хора това е по-лошо. Нещо подобно като в образованието. В началото реформата там би трябвало да доведе до това, че броят на вузовете ще се съкрати, което ще засегне много интереси. Изобщо всяка реформа засяга интереси.

- Това означава ли, че самите ние като общество не знаем какво да очакваме от една реформа и превърна ли се този термин в клише?

- Той е клише. Реформата е болезнено нещо, тя е все едно да ти правят операция. Неизбежно е.

- За съвсем кратко време на политическия пейзаж се появиха няколко нови формации. По същество те са различни, но все пак очаквано ли беше това за вас като тенденция и до какво ще доведе за в бъдеще?

- Става дума наистина за три различни случая. Всеки има своето обяснение. Искам да ви върна два избора назад. Обикновено българинът е свикнал да казва, че няма за кого да гласува и че не се появяват нови формации. Това не е така, напротив. Непрекъснато има нови кандидати и партии. Това е процес от 20 години насам. Както виждате, левицата също се рои. Имаме АБВ на Георги Първанов, „Движение 21“ на Татяна Дончева, сега и Георги Кадиев обяви проекта си. Случаят с Местан е по-особен. Това не е традиционната отцепила се партия, тук става дума за война на принципна основа. Колкото до процесите при Радан Кънев, те са следните. Трябва да отчетем факта, че кабинетът „Борисов 2“ е различен. Това не е онзи Бойко Борисов, който наблюдавахме преди пет години. Няма го самохвалството, самоизтъкването, няма го високомерното отлъчване от останалите. Тук вече става дума за диалогичност. Борисов си взе главната поука от падането от власт. А това стана не защото имаше по-малко привърженици, а защото се скара с всички останали. Сега наблюдаваме нова политика, но то се дължи на факта, че ГЕРБ премина от дясна към центристка партия. Този път има своята политическа траектория и той се казва движение от дясно в центъра. Когато Борисов застана в центъра, той спечели много. Но има и една обратна страна на медала и тя се състои в това, че той освободи дясното политическо пространство. Това място го зае Радан Кънев, който смята да се яви на президентските избори не за да стане президент, а да демонстрира колко души има зад себе си. И така той залага политическата си съдба на карта. Въпросът е дали той ще може да излезе от рамката на 100 000-те избиратели на Костов или няма да може, това е въпросът.

- Предизвестен ли беше целият този процес в Реформаторския блок?

- Въпросът за съюзника е централният въпрос за всяка една партия. В Реформаторския блок го решават по различен начин. Този процес беше отдавна предизвестен, беше очевидно. А и трябва да добавя, че тези хора са различен тип - що се отнася до самооценка, самочувствие.

- А има ли бъдеще левицата?

- Във всяко общество има левица, въпросът е какво е бъдещето й. Но трябва да отчетем, че всички бивши комунистически партии в европейските страни са в изключително тежко положение. Особено ако направим сравнение с полската, унгарската или чешката. Бившата комунистическа партия загуби своята роля просто защото антикомунизмът умря. Според мен левицата ще преживее някаква мутация и в един момент може да тръгне нагоре. Само че не мога да кажа кога ще стане това.

- Кажете обаче какво най-силно ви прави впечатление в момента като тенденция?

- Не бих могъл да говоря за нещо интересно, по-скоро мога да кажа кое е най-тревожното. И то е, че България се вари в собствения си сос и си караме по нашата вътрешна логика на малките ни драми. В същото време не виждаме, че започва една много голяма драма до нас. И България изобщо не е готова за това геополитическо изпитание, което може би ни предстои. И ако наистина предстои такова нещо, то изисква от нашите политици съвсем друг подход - да забравят различията си, да започнат да мислят за цялото, за категории като национална сигурност.

- Всъщност една от тревожните теми е тази за бежанците.

- Точно така, както и възможността от руско-турска война, кризата, в която изпадна Европа. Тук трябва да обясним и нещо много внимателно, защото обществото като че ли не го разбра. Ние нямаме проблем с Турция, винаги сме били в прекрасни отношения със съседката ни. Проблемът е Ердоган. Това са две различни неща. Около 1/3 от турците го ненавиждат, бунтуват се срещу него. Той се оплете в турския въпрос, оплете се с Америка, Русия, Иран и понеже е силов играч и има уникално самочувствие, трябва да сме много внимателни. Затова казвам, че тук става дума за различни неща.

- В този ред на мисли, смятате ли, че формацията на Лютви Местан е протурска, както се твърди?

- Съгласен съм с това твърдение. То е повече от очевидно. Самият факт, че Местан се укрива в турското посолство, говори за това. Знаете, че се говори и че турски дипломати са оказвали натиск на ръководни кадри на ДПС, за да застанат на страната на Местан, което също показва това. Имаме очевидна намеса във вътрешните работи.

- Какви ще бъдат последствията от всичко това, очаквате ли проблеми, след като казвате, че формацията на Местан е протурска?

- Вече ги имаме тези проблеми. Тук трябва да отбележим и нещо друго във връзка със забраната на някои лица да влизат в Турция. Удивен съм от неспособността на българския народ да разшифрова елементарно политическо послание. Всички казаха, че това едва ли не се прави за изгонването на Ахмед Доган. Недопустимо е да мислиш подобно нещо. Това се прави с цел и е послание към българските турци. По този начин им казват „Доган не е турчин“. Целта е да ги накарат да не му вярват. Между другото става дума за много силно послание и ако Доган се справи с него, би било чудесно. Това ще е изгодно за него, но и за България. И ако хората не разбират това и продължават да говорят елементаризми за Ахмед Доган и Делян Пеевски, показва глупостта ни.

- Заговорихте и за геополитика, кажете към какво трябва да са насочени усилията ни? От една страна, имаме бежанския проблем, от друга - проблемите по българо-гръцката граница.

- Много се усложни картината, важното е да не се оказваме фактор за разпад на Европа и да се опитаме с всички сили да спираме тези фактори за разпад.

- Ще се справи ли Европа с бежанската криза обаче?

- Зависи от размера, въпросът е колко е голяма. Ако се сбъднат песимистичните варианти, не виждам как. Германското разузнаване говори за 30 милиона души, с това няма как да се справим без промяна в политиката.

- Наблюдаваме ли наистина велико преселение на народите, или е пресилено това твърдение?

- Да, това е нещо подобно, но не е класическото преселение, защото навремето са се движели цели народи. Това е огромно изпитание. Погледнете реакциите на българите. Ние сме сред най-големите противници в Европа на мигрантите. Мога да ви дам един пример. Преди сто години у нас са дошли арменците. Тогава България е била много по-бедна, по-нещастна, но не е имало никакъв проблем да приемем тези хора и те да се интегрират. Напротив, хората са им помагали. После са дошли руснаците, отново не е имало конфликт. Вижте как реагират нашенците дори при идеята у нас да дойдат 10 000 сирийци. В Западна Европа казват, че ще ги интегрират някак си. Но тези хора не са арменци, нито руснаци. Ние реагираме така, защото знаем, че интеграционният процес е изключително труден, ако изобщо е възможен. Тук имаме проява не на расизъм, а на народна мъдрост. Трябва да минат десетилетия, ако изобщо може да се случи интеграция. Най-трудни за интегриране в света са китайците. Ако отидете във всеки голям европейски град, ще видите навсякъде китайски квартал. Те си живеят по техния си начин.

- Кажете обаче какво се случва в обществото ни, след като всеки ден ставаме свидетели на прояви на агресия? Майки се саморазправят с учители, баща напада ученик...

- Агресия наистина има. Но това не означава, че преди е нямало такава. Някои говорят за културна деградация на нацията. Аз ще го кажа по друг начин - има разпад на авторитети. Учителят и лекарят донякъде олицетворяват властта и българинът затова не ги признава като авторитети. За съжаление това се лекува с диктатура. Разбира се, командващият чичо е някакъв изход от ситуацията, но е много лош изход. И въпреки че българинът обича да казва, че у нас няма демокрация, напротив, има такава през последните 25 години.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.