Обичам стила на живот на рокаджиите – доста е по-интересен от обикновения

Актьорът Филип Аврамов: Театрите трябва да станат повече

Ирина Гигова - петък, 31-03-2017 - 17:28

В спектакъла „Ничия земя“ играем с истински калашници, защото войната не е измислица

Преди десетина години, когато получи „Аскеер“ за поддържаща роля за изпълнението си в „Дон Жуан“, актрисата Рени Врангова каза, че и Филип Аврамов – неин партньор в спектакъла, има заслуги и е крайно време да се създаде награда и за театрален тандем. Нещо подобно се случи сега на икарите, макар и без специално учредяване на нова категория – Фицата (Аврамов) беше отличен за водеща мъжка роля в комплект с колегата му Валери Йорданов. Двамата актьори защитават на живот и смърт героите си в спектакъла „Ничия земя“ в Народния театър – постановка на режисьора Стоян Радев по сценария на едноименния филм на Данис Танович. Там Филип Аврамов е босненският мюсюлманин Чики, който се оказва под обстрел в един окоп със сърбина Нино по време на въоръжения конфликт в бивша Югославия през 90-те години.

 

- Г-н Аврамов, приемайки общата награда „Икар“ за водеща мъжка роля, двамата с Валери Йорданов се пошегувахте, че ще се редувате: една седмица статуетката ще стои у вас и една седмица – у тях. Къде е в момента?

 

- В момента статуетката е при мен. Държа я на шкафче в една стая, в която много-много не влизам засега. Имам „Аскеер“, вече и „Икар“ – да си играят децата с тях...

 

- Какво е усещането да делиш отличие, сцена и екран с изпитан партньор?

 

- С Валери отдавна се познаваме добре – още от 1992 - 1993 г. Той е чудесен партньор и с него можем да си позволим лукса да направим това, което сме заложили в даден проект по принцип. Във филма му „Кецове“ например е показан нашият начин на живот, сценарият до голяма степен е писан въз основа на летата, които изкарахме заедно на море – всички тези истории са истински. В „Раци“ на Иван Черкелов също сме заедно, така че имаме голям опит с него. Освен всичко аз съм му кръстник и кум, така че връзката вече стана и роднинска. Но специално в представлението по „Ничия земя“ го няма обичайното театрално общуване, то не се води по театралните закони „Аз на теб ще ти подам реплика, после – ти на мене“, няма такова нещо. Напротив, ние трябваше да внесем усещането, че няма комуникация между нас – героите ни се мразят до смърт.

 

- Чувствахте ли се малко като на война при подготовката на спектакъла и по време на представленията?

 

- Самата сложност на спектакъла беше, докато го измислим. Всичко е търсено. Искахме да създадем у публиката усещането за това, че и тя е в окопа. Тези хора – Чики и Нино, пак казвам, не са с ординерния си начин на общуване. Всичко е като на война, още повече когато дойдоха истинските калашници, защото ние играем с истински калашници. Самото усещане за оръжието води към нещо, което няма как да пренебрегнеш – войната не е измислица, тя е страшна, в нея се умира, не се занимаваш с други, странични работи, със суетата на живота...

 

- Покрай „Ничия земя“ научихте ли нещо за днешния свят, на което досега не сте обръщали внимание?

 

- Научих, че в такава ситуация няма „наши“, няма „ваши“ – всички стрелят на месо. Тази реплика не е по пиеса, но – това е положението. В момента, в който се стигне дотам, вече няма на кого да разчиташ освен на себе си, няма никакъв хумор, никакъв шанс за оцеляване. Защото си повлечен от многото смърт около себе си – на война смъртта е главно действащо лице.

 

- Конфликтът в бивша Югославия вече е в миналото, но Европа пак не е особено спокойно и сигурно място...

 

- Не се лъжете, всеки момент нещо подобно може да започне отново. Там или другаде. Това, че има някакъв относителен мир и той се поддържа изкуствено, нищо не значи. Аз бях в Черна гора и в Босна, в Сараево – работих с един режисьор - Дино Мустафич, който е родом от там и ми разправяше за войната от първо лице. В момента живеят относително добре, но си дават сметка, че нищо не е забравено. Те си пазят дупките от куршуми по сградите с ясното съзнание, че всеки пак е готов да хване ножа. Това е балканският нрав. Един от най-големите музеи в Сараево е бил подпален по време на конфликта, аз гледах кадри как гори – във войната няма нищо свято, дори човешкият живот, пък да не говорим за културата. Виждате какво се случва и в Арабския свят – талибаните разрушават с гранатомети хилядолетни антични статуи, така че културата е последното нещо, което има значение във войната. Не се цени нищо, само патроните се пестят, за да могат да убиват хора.

 

- Някои използват церемониите по връчването на различни отличия, за да отправят граждански послания, други просто благодарят, за да не нарушават празничната атмосфера. Ако сте спестили някакво обръщение, докато получавахте своя „Икар“ преди дни, какво бихте добавили сега?

 

- Ще цитирам един човек, който вече си отиде от нас – режисьора Леон Даниел. Преди време той постави „Посещението на старата дама“ от Дюренмат в Народния театър. След премиерата каза: „Просто се дръжте, дръжте се помежду си!“ Бъдете заедно и се дръжте, толкоз. Това важи както за нашето съсловие, така и за българския народ като цяло, в който всеки поотделно е жесток индивидуалист.

 

- Скоро може би ще бъде съставено ново правителство. Какъв човек според вас би бил полезен като бъдещ министър на културата?

 

- Човек, който да извади културата от последното място, което тя трайно заема. Последното място в държавата делят културата и образованието. Искам някой да изкара тези ценности наяве и на показ, някой, който да съобщи, че това не е маловажно. На церемонията за икарите водещият Валентин Ганев каза: Не са много театрите в България, малко са. И още: Повече театър и цирк, по-малко пари за глупости. Театрите даже трябва да станат още повече и така ще има по-малко потрошени спирки, по-малко разбити сгради и тем подобни неща. Култура и образование!

 

- Преди време известна руска режисьорка гостува у нас, гледа ви в спектакъла „Охранители“ и отбеляза, че имате талант и визия, достойни за холивудска звезда. Представяли ли сте си как би се развила кариерата ви, ако се бяхте родили отвъд Океана?

 

- Ако се бях родил там – не знам... Баща ми има едно такова изречение: „Ако баба ти беше мъжка, щеше да има дръжка.“ Аз не се занимавам с „ако“, аз гледам реално на нещата. „Ако“ е доста силна дума в театъра, тъй като той се гради на условности – ако ти си войник, ако ти се случи да умираш... Но „ако“ в истинския живот няма никакъв смисъл, то е въпрос на въображение. Копродукциите с големи чужди режисьори и актьори, някои от които идват да снимат у нас, обаче са реалност – и аз бих работил с тях и бих се справил, да ви кажа... Това е въпрос на шанс, нищо друго.

 

- Какви професионални предизвикателства ви чакат оттук насетне?

 

- Скоро ще мога да обявя нов голям театрален проект, водя преговори с други хора за филм. Всичко ще се върти около музиката, което много ми харесва. Това е другата история, която доста ме вълнува, и бих насочил усилията си към нея, защото е нещо, което мога от малък – да пея рок и блус, да свиря на китара и хармоника. Моноспектакълът „Бог Рок“ се разрасна, станахме банда – вече имаме басистка, барабанист... На 7 април ще имаме представление в „Сълза и смях“, на 8-и ще отидем във Варна. Аз обичам този стил на живот, който имат рокаджиите – доста е по-интересен от обикновения...

 

- Най-много зрители обаче ви отъждествяват с образа на Коцето – зетя под чехъл от комедийния сериал „Домашен арест“...

 

- Така е. Но аз съм доста по-различен от него. Снощи след представление имах забавна случка с една възрастна жена, която ми каза, че много приличам на един български актьор. „Знаете ли кой?“ Викам: Не знам. „Този от „Домашен арест“, ама той има по-изсечени, по-остри черти.“ Явно аз съм по-мек в живота. „Възможно е, често ме бъркат“, й казах и така оставих заблудата в нея.

 

ВИЗИТКА:

 

* Роден е на 9 септември 1974 г. в София

 

* Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в клас на проф. Енчо Халачев

 

* Снимал се е във филмите „Лагерът“, „Писмо до Америка“, „Опашката на дявола“, „Патриархат“, „Шивачки“, „Тилт“, „Раци“, „Кецове“, „Номер 1“ и др.

 

* До края на годината предстои да излезе лентата „Възвишение“ по романа на Милен Русков, където Аврамов е в образа на Димитър Общи

 

* Освен „Икар“ има и награда „Аскеер“ за поддържаща роля за изпълнението си в постановката „Дама Пика“ по А. С. Пушкин

 

* Той е в трупата на МГТ „Зад канала“, където участва в спектаклите „Недоразбраната цивилизация“, „Канкун“, „Ритъм енд блус“ 1 и 2, „Болница накрай света“, „Човекоядката“, както и в „Дон Жуан“ и „Ничия земя“ в Народния театър

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.