Дворецът на културата и науката е подарък от СССР и Сталин.
Снимки: Авторът
Възстановяването на Варшава след войната е едно от чудесата на XX век

Децата на Варс и Сава

КРАСИМИР КРУМОВ - петък, 17-03-2017 - 18:00

В столицата трябва да опитате пироги, супа в хлебче и вафлени тръбички със сметана

"Този град трябва напълно да изчезне от лицето на земята. Камък върху камък не бива да остане!" Така заповядва през 1944 година министърът на вътрешните работи на Третия райх Хайнрих Химлер. Градът е Варшава, а в хода на операцията по нейното унищожаване загиват 200 хиляди поляци, затрупани под 20 милиона кубически метра руини. След прогонването на немците от града никой и не подозира, че на мястото на развалините ще се издигне от пепелищата град от камък, стомана, бетон, стъкло и алуминий с много зеленина. За туриста, попаднал в полската столица,

 

констрастът между миналото и настоящето

 

излежда сюрреалистичен, а самото възстановяване на Варшава след Втората световна война се възприема от архитектите като едно от чудесата на XX век.

По улиците на полската столица може да се чуят всички световни езици, а театрите привличат нови зрители със субтитри на английски.

Самолети от София до полската столица летят два пъти дневно. Спикерките от радиоуредбата на летището ще я нарекат Варшава на български, Уорсоу на английски, а, ако летите за по-евтино от "Отопени" в Букурещ, ще чуете името Варшовия. За самото название на най-големия полски град няма научна хипотеза, но има красива легенда, която децата учат още в детската градина, а туристите я слушат с усмивка, събрани накуп на Старе място или по "Нови швят". Преди много-много лета на брега на Висла имало малка рибарска колиба, а в нея живеели рибарят Варс и жена му Сава. Един ден в околностите на лов дошъл княз Земомисъл, господар на тези земи, но докато преследвал дивеча, се изгубил в шубраците. Дълго се лутал, докато изморен не стигнал до колибата на Варс и Сава. Семейството приело непознатия странник сърдечно, а на сутринта благодарният княз рекъл: "Вие не се поколебахте да приемете под своя покрив непознат и го спасихте от глад, студ и диви зверове. Затова тази земя завинаги Варшова да остане, за да не се забрави добротата ви".

Ако кацнете на летището "Фредерик Шопен" в Окенче или излезете от ескалаторите на Централна гара в сърцето на града, забравете за кола под наем, защото трафикът на полската столица ще ви смаже и ще ви накара да съжалявате изобщо че сте дошли. За туристи, а и за живеещите в града Варшава си има доста добре развит обществен транспорт и с един и същи билет можете да пътувате с метро, автобус, трамвай или бързата железница, която за 20 минути ще ви докара от летището до центъра. Уикенд картата, която може да бъде купена от автомат на спирката, струва 24 злоти (10.80 лв) и важи от 7 вечерта в петък до 7 сутринта в понеделник. Еднодневният билет за всички превозни средства по всички линии е 15 злоти (6.80 лв.).

Паметникът на Шопен е първият унищожен паметник от нацистите, взривен на парчета и допълнително нарязан с оксижен.

При хубаво време не се колебайте да тръгнете пеша, а построената през 1975 и някога доста модерна сграда на Варшава Централна може да бъде

 

добра отправна точка за разходка

 

Непосредствено до нея се намира един от популярните столични молове "Златните тераси", а над гарата стърчи подаръкът от СССР и Йосиф Сталин  - Дворецът на културата и науката, носил известно време и името на съветския вожд. И към момента дворецът е най-високата сграда в полската столица  и заедно с иглата на върха си се издига на 237 метра. Идеята за подаръка е на самия Сталин, а проектът бил възложен на Лев Рудньов. Колко да бъде висок решил оптичен експеримент.

Дворецът на Сталин все още е най-високата сграда, но вече няколко нови билдинга пълзят да го изпреварят.

Полски и съветски архитекти се събрали край един от мостовете над Висла, а над града полетял малък самолет с балон. Първо се вдигнал на височина 100 метра, после на 110, после на 120. Руснаците начело с Рудньов сметнали, че височината от 120 метра е добра за сградата. В крайна сметка му построили и кула до 160 метра и връх върху нея до 237. Строителството продължило от 2 май 1952 до 22 юли 1955 година, като в него участвали 5000 съветски работници и 4000 полски. Специално за съветските строители имало построен квартал с кино, столове за хранене, зала за тържества и басейн. 16 гастарбайтери от СССР загинали при вдигането на двореца и били погребани на православните гробища във Варшава, макар, че градската легенда твърди, че телата им били поставени в основите на двореца. На 30-ия етаж се намира и в момента най-атрактивният елемент на сградата -

 

терасата за наблюдение на града

 

Година след пускането на сградата в експлоатация започват самоубийствата със скокове от панорамната площадка. Първи слага край на живота си през 1956 година французин, след него скачат 7 поляци и властите се принуждават да сложат решетки. В чест на Милениума през 2000 на 42-рия етаж е монтиран огромен часовник - третият по големина в Европа, циферблатът му е с диаметър 6 метра. След часовниците в Абрадж ал Байт в Мека и ДоКоМо Йойоги Билдинг в Токио този във Варшава е и третият по монтаж на височина.

Ако се спуснете към центъра на града ще минете през Площада на дефиладите, където някога са провеждани митинги и комунистически манифестации и ще се озовете на ул. "Маршалковска" и кръстовището с "Алейе Йерозолимске". Тук е километричният камък, който отбелязва разстоянието до световните и европейските столици и оттук може да броите километрите и калориите които ще прекарате през краката си, ако вървите пеша. Тука ви препоръчваме да се мушнете зад стария ЦУМ и да хванете малката уличка "Хмелна". Ще почувствате атмосферата на поствоенна, социалистическа Варшава, с малки магазинчета и заведения за бързо хранене, на един от ъглите продават специфичните полски запеканки - разцепена половинка от франзела с гъби, кашкавал и лук, каквито можеше да се купят в Полша от малки каравани преди 1989. Сега модернизирани за всички вкусове. От уличката ще излезете на "Нови швят". Там може да опитате от вкусните сладоледи на "Грицан" и задължително вафлени тръбички със сметана. Ако огладнеете повече -

 

поръчайте си една от двете типично полски супи

 

- бял борщ или заквасен журек с нарязан колбас и яйце, сервирани в изпечено и издълбано хлебче. За второ си викнете патица или пироги и ще отнесете като спомен и част от полската кухня.

Соцзакуса от Полската народна република - запеканка с оранжада.

Пейзажът по "Нови швят" и "Краковске пшедмешче", които водят към Дворцовия площад и Старе място, по нищо не припомнят за разрухата, която днешните поколения могат да припознаят само в картините от войната в Алепо. Преди късната заповед на Химлер от 1944 след 1939 година нацистите създават Плана на Пабст, едно нечовешко предприятие, планиращо столицата на превзетата вече Полша да бъде разрушена и на нейно място да бъде построено провинциално гарнизонно градче по германски образец. Пабст е главният архитект на града по време на генера-губернатора Ханс Франк. Планът е променян неколкократно, а през 1942-ра по идея на Хитлер Пабст планира пълно разрушаване на Старе място и събаряне на Кралския дворец. На тяхно място е трябвало да бъдат вдигнати Конгресна зала на националсоциалистите, Паметник на Германия на мястото на Колоната на Зигмунт, партиен дом Гауфорум и жилищни квартали за СС, СА и Хитлерюгенд с казарми в цитаделата. Проектите не са реализирани, но Варшава търпи многократни щети - при превземането й през 1939-а, по време на Варшавското въстание и при нахлуването на Съветската армия. След войната е дискусионен въпросът дали изобщо да се възстановява столицата, или Полша да си избере друг главен град. Надделява реконструкцията. Любопитно е, докато сме при пейзажите от стария град, че голяма част от сградите са възстановени благодарение на множеството картини, оставени от Бернардо Белото или Каналето младши, който в края на XVIII век става придворен художник в двора на полския крал Станислав Август Понятовски. Той оставя над 24 почти фотографски пейзажа и с тяхна помощ донякъде възстановяват силуета на следвоенна Варшава.

За шопинг е молът до Варшава Централна

Една от картините от 1767-1770 година е тази на Колоната на Зигмунт, сега

 

любимо място за селфита

 

и сборен пункт за срещи точно срещу Кралския замък. Оттук по една от двете тесни улички се стига до Старе място, чиито основи са положени още през XIII век. Първите сгради тук са били дървени, но след пожарите през 1374, 1384 и 1478 г. започва строителството на каменно-тухлени къщи. Още през 1431-ва била издадена заповед, забраняваща градежа на домове от дърво. Варшава, както и всеки друг голям полски град има стотици храмове, в Старе мясо си струва да влезете в някогашната парафиална църква "Св. Йоан", споменаван в писмени източници от 1339 година, а днес вече катедрална базилика "Свети Йоан Кръстител". По плочите, поставени на една от стените в чест на известни полски държавници може да се учи историята на страната. Снимки в стария град трябва задължително да си направите при паметника на Сирената, символ на столицата, при стария Барбакан и до паметника на малкия въстанник.

Пейзажите на Каналето са помогнали за възстановяването на варшавската архитектура след войната. Църквата

При Шопен в Кралските Лаженки

Не става дума за родното място на Шопен, а за емблематичния паметник на световноизвестния полски композитор, разположен във вечния парк Кралски Лаженки. На мястото на парка в края на XVII век имало малък резерват за дивеч, където ловували мазовецките князе. След като Станислав Август Понятовски купува парцела през 1764-та, придворните архитекти създават тук английска градина с павилиони, Дворец над водата, амфитеатър и от края на май до септември кралят прекарвал тук времето си, вместо в двореца в сърцето на града. През 1926 година в западната част на парка е вдигнат паметник на Фредерик Шопен, реализация на една идея на Варшавското музикално дружество още от 1876 година. 66 скулптори се състезавали в конкурса за паметник на композитора през 1908-а по време на руската окупация на Полша , спечелил екипът на Вацлав Шимановски, автор на самата скулптура и Франчишек Мончински, проектирал цялостния архитектурен комплекс, представящ седналия Шопен, заслушан в шума на върбите. Критиците не го харесали и се наложило Шимановски да пътува до Петербург лично при Великата Княгиня Мария Павловна, леля на Николай Втори, та с нейното ходатайство императорът подписал съгласие за строителство. Реализацията обаче вече след извоюването на независимостта на Полша. Паметникът е отлят в работилницата на френската фирма "Барбедиен" в Париж и е открит на 26 ноември 1926 година. На 31 май 1940 година по заповед на генерал-губернатора Ханс Франк паметникът е взривен и нарязан с оксижен на малки парченца и изпратен за претопяване. Германците унижожават и всички копия, намиращи се по музеи. Унищожават и всички гипсови отливки в мащаб 1:2. При разчистване на развалините на дома на Шимановски във Варшава през 1946 година работниците се натъкват на точно копие на паметника в мащаб 1 към 10. С негова помощ и по снимки паметникът е открит отново на 11 май 1958 година.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.