Ивайло Цветков

И ний сме дали нещо на света

Яна Йорданова - неделя, 27-03-2016 - 19:22

У нас за наука си говорим рядко. По-скоро извънредно. В повечето случаи с досада. Хората, които се занимават с това на днешно време, съвсем не са в полезрението на обществото. Напротив, те остават на заден план, в повечето случаи неразбрани и от нас, обикновените хора. Нека си признаем, че теми като водородни технологии, горивни клетки или безконтактни електромери са далеч от нашето ежедневие. По-скоро сме свикнали да чуваме най вече едно - че пари за наука няма. И това го знаят най-добре нашите учени, които са свикнали да се борят с реалността като последните мохикани. Най-вероятно за повечето от нас тези хора са като донкихотовци, които тичат след някакви вятърни мелници. А дори не съзнаваме с какво се занимават и какви открития имат. На Запад идеите се заплащат скъпо и знанията струват пари. У нас  годишните приходи на БАН от патенти в чужбина са около 700 000 долара. Точни данни обаче няма. Няма и средства, заради което изследователите патентоват на свое име, а не от института си. А открития има, при това големи. Като нашето изобретение, което ще направи революция в осигуряването на ток при аварийни нужди. То обаче ще се реализира след преговори за 10 млн. евро, осигурени от бизнесмен в ЮАР. Самата разработка е на наши учени, но идеята е патентована във Франция. Подобни случаи отново повдигат въпроса възможно ли е наука и бизнес да се срещнат и на български терен и да си подадат ръка? И доколко е изгодно да подпомагаш подобна дейност, след като общоприетото мнение е, че тя е непрестижна. Не случайно младите кадри у нас са дефицит, защото предпочитат да се реализират навън. Зад граница българи са сред най-големите авторитети и покоряват чужди университети. А как да задържиш у нас един млад човек със заплата от 400 лева, с която е невъзможно да посреща дори най-неотложните нужди? От подобни открития може да се печели, въпросът е да ги реализираш. Именно заради средства обаче работата по много разработки е прекратена, а на нашите учени не им остава нищо друго, освен да чакат пари от проекти или да продават идеите си на чужди фирми. Не случайно преди време БАН поиска наши учени, успешно реализирали се навън, да сътрудничат за развитието на науката ни, като споделят опита си. След като няма как да върнем тези, които предпочетоха да се развиват извън граница, то може би това е начин да популяризираме тази дейност. В тази връзка си спомням и за един такъв успешен българин от Кърджали - откривател на теорията на първото впечатление. Той е сред водещите професори по психология в университета в Принстън и обяснява всъщност защо харесваме някои хора още в първите секунди, а други не. Такива като него сигурно са десетки и може би не сме и чували за тях. Така че и ний сме дали нещо на света и има с какво да се гордеем. Въпросът е наистина да дойде онова време, в което да си говорим за наука съвсем няма да е рядкост и ще го правим с интерес.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.