Иван Димитров, изп. дир. на „Музикаутор”: Авторските права се смятат за бутикова тема в съда

Гергана Николова - четвъртък, 05-01-2017 - 17:51

Нашите приходи са най-ниски на Балканския полуостров

Скандал между БНР и „Музикаутор“ за размера на сумата, която радиото трябва да плаща на дружеството, се разрази в последните часове на 2016 г.

От 1 януари 2017 г. Българското национално радио няма право да излъчва музика от репертоара, управляван от сдружението на композитори, автори и издатели „Музикаутор“, или над 14 000 000 музикални произведения от цял свят.

Според генералния директор на БНР Александър Велев обществената медия не е срещу плащането на авторски права, а срещу тройното повишение на таксата, поискано от "Музикаутор". Велев призова композитори и текстописци да предоставят своите права на БНР.

- Г-н Димитров, защо се стигна до прекратяване на договора ви с БНР?

- В рамките на пет години, в които действаше договорът ни с БНР, условията за медията останаха непроменени. Радиото заплащаше 1% от държавната си субсидия и 4,55% от приходите си от реклама. В този период частните радиа направиха няколко промени в тарифите си и ги доближиха до средноевропейските. Стартирахме преговорите шест месеца преди изтичането на договора с БНР, в които искахме частните и държавните медии да бъдат изравнени. Те се борят за вниманието на едни и същи хора. От друга страна, тарифата на националното радио беше подценена, а консумацията на музика в програмите му през последните години значително надвишаваше предварително договорените 40% от ефирното му време. Така се получи един дисбаланс, който ние предложихме да бъде компенсиран в рамките на 3-4 години. Имаме предвид обществената функция на БНР и затова според мен нормални нива са от 3 до 3,25% от държавната субсидия. Има минимални противоречия и в процента от рекламни приходи, които изплащат радиата, като в случая на БНР той трябва да бъде компенсиран надолу – тоест да се изравни до 4,4%. Смятаме, че това е една мотивирана политика.

- Как протекоха преговорите?

- Правихме няколко срещи за последните шест месеца, в които от БНР обещаваха да направят своите разчети, включително да се преборят за по-висока субсидия. Ние се договорихме с представителната организация в радиосектора – Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Мотивирахме я и я представихме в Министерство на културата. Най-интересният момент беше, че то одобри тарифата за частните радиа, а по отношение на БНР я забави. След като изминаха два месеца, ние пуснахме жалба и попитахме дали следва да считаме това действие за мълчалив отказ. Тогава министерството даде на „Музикаутор” и БНР двуседмичен срок, в който да постигнем споразумение.

- Изненада ли ви реакцията на БНР след изтичането на договора?

- Твърдят, че „Музикаутор” е монополна организация. Има практика на КЗК, която дефинира положението на „Музикаутор” като господстващо. Това е правило във всички държави. Една е организацията в Румъния, Гърция, Италия, Германия, Великобритания и т.н. Има изключения – в САЩ са три, но там пазарът е огромен, и Турция, която има две. БНР е правоносител, бивайки най-големият продуцент в България. То събира възнаграждения от частните медии и националната телевизия чрез ПРОФОН. То продава собствения си музикален репертоар, собствените си права като продуцент на пазарни цени. В същото време, когато се явява като ползвател по отношение на авторските права, то иска да използва привилегии и да плаща една четвърт от цената. Това е несправедливо. БНР използва музика в 55% от ефирното си време, а заплаща 1% от субсидията си. Погледнато от друг ъгъл, с 99% от приходите си те оформят останалите 45% от съдържанието си. Музиката по този начин се явява най-евтиният продукт.

- Един от най-големите проблеми в сферата на авторското право се корени в организацията на концерти. Каква сума са загубили авторите през 2016 г. заради концерти с неуредени права?

- Данните, които мога да дам, са по-скоро спекулативни. Приходите са различни – имаме събития, за които посетителите заплащат пропуск, и такива, които са с вход свободен, където обикновено има някакъв рекламен елемент. Правили сме приблизителни сметки, които показват, че авторите губят суми от по 1,5 до 2 млн лв. годишно.

- Сред последните случаи, за които сигнализирахте, беше джаз фестивалът в Банско, който се организира от д-р Емил Илиев. Пред „Монитор” той заяви, че не е задължен да заплаща за авторски права, тъй като достъпът до фестивала е безплатен и не генерира печалби. Успяхте ли да разрешите този казус?

- Не. Съумяхме обаче да се свържем с немалка част от спонсорите на събитието, защото логиката на закона в конкретния случай е, че като основа на приходите, които трябва да се заделят за авторите, служи бюджетът на фестивала. Ако организаторите заплащат, за да набавят сцена, осветление, ток и изпълнители, не разбирам как самото съдържание, тоест музиката, трябва да бъде предоставено безплатно. Свързахме се с американското посолство и им поставихме въпроса по следния начин. От една страна, поставят България в списък 301 – негативен списък, който показва, че нивото на опазване на интелектуалната собственост у нас е ниско. От друга страна, подпомагат феста в Банско, чийто организатор не е уредил авторските права. Те реагираха светкавично и дадоха гаранция, че при всяка следваща проява, която подкрепят, ще изискват доказателство за изплатени права. Съвсем наскоро имахме подобен казус и със серия от концерти „Вечните песни на България“, организирани от Владислав Славов, за които имаше сериозни оплаквания от страна на наши членове. Те обясниха, че репертоарът им се използва в това турне, а реално не се заплаща. Пуснахме няколко сигнала, включително до МК и Икономическа полиция. Бяха извършени проверки, очакваме резултати. Финалният концерт се проведе в НДК и ние знаехме, че Славов има договор с БНТ, която да го заснеме и излъчи. За нас беше абсурдно – парите на данъкоплатците да бъдат използвани за заснемането на едно събитие без уредени права и в същото време този продукт да бъде промотиран отново на зрителите, данъкоплатците. По тази причина алармирахме УС на БНТ. Те се отказаха от договор с този субект

- Кои са организаторите, които дължат най-много пари на авторите?

- Това са Balkan Entertainment Company, Karma Events и P&P Events. Moko Solution също все още имат неизплатени задължения. Това е по отношение на големите. Разбира се, имаме забавени плащания, защото събитията невинаги са успешни. Съумяваме да направим споразумения и да ги изпълним. Срещу компанията АРТ БГ вече водим изпълнително дело.

- Доколко можем да твърдим, че са успешни делата от този характер?

- Материята за авторските права все още се смята за бутикова по отношение на съдилищата. Основната отговорност за това нещо би трябвало да бъде поета и от „Музикаутор”, защото ние като организация би трябвало да бъдем много по-активни. От друга страна, има специална институция, която съществува към Висшия съдебен съвет, която се занимава с обучението на съдиите и прокурорите, и ние сме обмисляли предложението да се направят специални модули, в които да поканим експерти отвън.

- Сигнализирахте Комисията по култура и медиите, че в последните три години са направени 954 проверки на публичните изпълнения на живо и чрез запис, а събраните от глоби средства са в размер на 44 500 лв. От тях нито лев не е влязъл във Националния фонд „Култура”. Какво говорят тези цифри?

- Говори за липса на капацитет на тези хора, за да направят така, че нарушителите да изплащат своите глоби. Те от своя страна да влизат във фонда, като същият да работи със замах и да подпомага развитието на културата, защото това е индустрия, която в крайна сметка формира 4-5% от БВП на България.

- Поискахте ли обяснение от МК и какъв отговор получихте?

- Дават винаги един и същ отговор – липса на административен капацитет. След като няма достатъчен капацитет и за контрола отговарят реално 4-5 човека, е редно да се постави въпросът за алтернативно решение. И въпреки десетките предложения, които сме отправили да бъдат децентрализирани и поети частично от административните органи в общините, от министерството се опитват да спрат този процес. В същото време освен нас, „за” идеята са още ПРОФОН, музикалните продуценти, музикалната асоциация, както и от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Имаме подкрепата на Столична община, от Общинския съвет имаме становище, в което посочват, че имат капацитета и ресурса. Имаме становища и от международни организации като CISAC (Световната организация на авторскоправните дружества), IFPI (Световната организация на продуцентите), ICMP (Световната организация на музикалните издатели).

- Къде се намира България по защита на авторските права на световната карта?

- Нашите приходи са най-ниски на Балканския полуостров. Тук включваме и Македония, която в това отношение се развива по-добре. Анализирайки резултатите в Европа, установихме, че сме доста под най-ниските нива.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.