Снимка: Крум Стоев
Има тенденция за връщане към селото през последните три години

Сергей Цветарски, председател на Националния статистически институт: Харчим 1/3 от бюджета за храна и безалкохолни напитки

Яна Йорданова - понеделник, 06-06-2016 - 19:13

60% от децата у нас са родени извън брак. Доходите на българите скачат с 50 лева през последната година.

Визитка:

Роден е през 1958 г. в Плевен
Завършва магистратура по статистика в УНСС
Работи в националната статистика над 30 години
На 11 юни 2014 г. правителството назначи Цветарски за председател на НСИ

 

- Г-н Цветарски, на фона на песимистичните данни, които се оповестяват периодично, можем ли наистина да говорим за демографски срив у нас?

- Категорично. Това е очевидно и бих казал неизбежно на фона на демографските тенденции през последните години. Но в същото време не приемам констатациите за катастрофичност, които се изтъкват понякога. Все пак процесите са обратими. За съжаление у нас се натрупват всички отрицателни тенденции в компонентите, които формират едно население - става дума за раждания, умирания и миграция. За разлика от другите европейски страни, където ниската от десетилетия раждаемост се компенсира от имиграция, за България е характерна емиграцията, която допълнително влошава възпроизводствените възможности на населението.

- Това ли е водещата причина за лошата демографска картина?

- Това е основната причина, защото миграцията, от една страна, оказва директно влияние върху намаляване на населението, а от друга - влошава възрастово-половата му структура. Оттам се появяват съпътстващите проблеми. Ясно е, че младото население е по-мобилно и обикновено е обект на емиграция, което означава, че в страната остава по-застаряващо население. Намаляват и жените на възраст 15-49 години. Това води до ограничени възможности за родени деца, а високият дял на възрастното население пък увеличава коефициента на смъртност. Съчетаването на тези фактори води до неблагоприятните резултати.

- Кажете каква точно е тенденцията при раждаемостта?

- Това е въпрос на коректно измерване. Обикновено за обществото са известни два показателя - раждаемост и смъртност. Те са най-разбираеми, защото раждаемостта е брой родени деца на 1000 души население. Смъртността съответно е брой умрели лица на 1000 души. Но техните стойности силно се влияят от възрастовата структура на населението. Затова е добре да се използват по-съвършени измерители на тези процеси. Например такъв е средният брой деца, които една жена ражда, преминавайки през фертилния си период – 15-49 години. Бих казал, че този показател е на равнището, средно за Европейския съюз. За миналата година той е 1,53 деца на една жена във фертилна възраст, при положение че в най-тежките кризи в края на миналия век той беше стигнал 1,2 деца на една жена. Проблемът не е в желанието за раждане на деца, а възрастовата структура, която вече е силно деформирана в резултат на компонентите, за които споменах.

- На каква възраст българката се решава да има дете?

- Тази възраст е 26,9 години и непрекъснато се повишава. Тя беше изключително ниска преди 20 години (под 23 г.) в сравнение с другите европейски страни. Още по-тревожен беше феноменът ранна раждаемост. Става дума за ражданията на момичета под 15 години, т.е. деца раждат деца. По този показател тогава България беше на челно място. Все още сме във водещи позиции по този показател, но тенденцията е към намаляване на ранната раждаемост и това е положително. Средната възраст се покачва, което означава, че постепенно жените предприемат един друг модел на поведение.

- Продължава ли обаче тенденцията за съжителство без брак?

- Продължава. Това е тенденция, характерна за цяла Европа. Водещи в това отношение са скандинавските страни, а ние сме съвсем близо до тях. За това съжителство съдим по два показателя. Единият е брой на родените извън брак деца, който е изключително висок.

- Колко е вече?

- 58,7% от всички новородени. Почти 60% от децата са родени извън брак. За това си има причини, разбира се. От една страна, е изменението в цивилизационните нагласи по отношение на институцията граждански брак. Тя е преди всичко за създаване на сигурност – икономическа и социална, за създаване и отглеждане на потомство. Ако тя не изпълнява тази си роля в достатъчна степен, естествено е тя да губи своята привлекателност за младите хора и те да предпочитат споразумението помежду си, а не обвързването пред административните власти. През последните пет години обаче има тенденция за увеличение на сключените бракове. През 2011 година е най-ниското ниво на коефициента на брачност - 2,9 на 1000 души, а през 2015 г. вече е 3,9 на 1000 души. От друга страна, има леко намаляване на бракоразводността. Разбира се, това не е следствие на другата тенденция, но, изглежда, хората предпочитат да мислят повече, преди да сключат брак, за да не се развеждат след това.

- Може ли обаче наистина да намалеем с 2 милиона души до 2070 година? Реалистични ли са тези прогнози?

- Разбира се, че са реалистични. Прогнозите ни показват точно това - към 2070 година при нашия умерен сценарий населението ще намалее с около 2 милиона. Но тук трябва да се има предвид, че тези данни са основани на сегашните тенденции. Вярно е, че тенденциите не са благоприятни, но могат да се променят.

- Това означава ли, че няма да изчезнем като нация все пак, въпреки че някои експерти чертаят апокалиптични сценарии?

- Не мога да си представя такова нещо. Самият спад в броя на населението не е толкова фатален. Не броят на населението определя нещата в един глобален свят. Въпросът е в структурите на това население и оттам неговата жизненост за оцеляване. Тук вече са големите тревоги. Има страни с много малко население - Кипър, Малта, Словения. Те обаче продължават да съществуват. Въпросът е доколко населението има потенциал да се възпроизвежда качествено. Вече споменах за възрастово-половата структура, която е силно влошена, но освен нея се влошават и образователната и квалификационната структура. Когато навън излезе най-трудоспособната и знаеща част от населението, то е изправено пред големи предизвикателства. Според мен усилията за преодоляване на тази криза трябва да са насочени точно към това. Погледнете какво се случва в икономическата сфера - имаме безработни, а в същото време фирми не могат да намерят качествена работна ръка. Това е резултат точно от влошената образователна и квалификационна структура на населението.

- Наскоро се появиха интересни данни, че всеки трети на възраст 20-64 години живее на село. Можем ли да говорим за тенденция за връщане към селата?

- В случая нещата не са свързани. Тези данни се появиха малко като псевдосензация, тъй като не бяха правилно интерпретирани. Това е изследване по проект на Евростат и се отнася до населението и заети лица на възраст 20-64 г. по местоживеене в три категории населени места. Става дума за градски центрове, градски зони и селски райони, а не съгласно познатото ни административно деление на „градове“ и „села“. Заетите общо през 2015 година са 2,963 млн. души, а в селата според познатото ни административно определение са 596 хиляди души - или 20% от населението в селата в този възрастов интервал са заети. Отделно трябва да се има предвид, че около 1/3 от тези заети, които живеят на село, работят в околните градове. Затова тези данни сами по себе си не са доказателство за обръщане на посоката на имиграционните потоци. Но наистина през последните три години има едно увеличаване на миграцията от града към селото въз основа на данните за вътрешните миграции. Доскоро основното направление на вътрешната миграция беше от един град в друг, а през 2015 г. основният поток е от град към село – 37,6% от всички, сменили местоживеенето си, за сметка на миграционния поток от град в град и от село в град.

- Можем ли тогава все още да говорим за обезлюдяване на някои райони?

- Разбира се. Този процес съществува и ще продължи да съществува, докато условията за живот в отделните райони са твърде различни. Хората избират къде да живеят и да се реализират според условията, които им се предлагат. Твърде много са малките населени места, в които няма достатъчно ресурс и не се инвестира в тяхната инфраструктура.

- Нараства ли населението в столицата и колко хора вече живеят в София?

- Да, увеличава се. Но все пак става дума за един процес на насищане. Ако в един момент това започне да носи на хората повече проблеми, отколкото облаги, най-вероятно ще има затихване. За момента явно столицата има много преимущества пред малките градове. По последни данни населението е около 1 милион и 232 хиляди души и в никакъв случай не може да се говори за 2 милиона души. Тук говорим за постоянно население. В същото време при преброяването отчитаме и една друга категория, наречена „налично население”, която включва и временно прихождащи лица, идващи краткосрочно или сезонно поради работа, образование и други причини. Техният брой също не е малък и това явно се вижда по трафика на автомобилния и обществения транспорт.

- Какво е финансовото състояние на домакинствата у нас, подобрява ли се то през последните месеци?

- Има положителни изменения през последната година. Доходите на населението се увеличават, макар и не толкова, с колкото се иска на всички ни. Данните показват, че доходът средно на едно лице в домакинството за първото тримесечие на 2016 г. е 1237 лева, с около 50 лева повече, отколкото през същия период на 2015 г. Разходите на лице от домакинството са 1109 лв. Все още главните източници на доход са два - работна заплата и пенсия. Заедно те съставят 83% от доходите в едно домакинство.

- За какво харчим най-много?

- Естествено е да харчим най-много за храна и безалкохолни напитки - 31%, въпросът е каква е динамиката на дела на тези разходи в нашия бюджет. Този показател обаче стои изключително добре на фона на предишни години, когато този дял достигаше 48%. Следващото голямо перо са разходите за поддръжка на жилище, които са почти 15%. В същото време се забелязва спад и в този дял, което е обяснимо заради спада на цените на горивата. Намалял е и делът на разходите за здравеопазване, но тук измененията не са съществени.

- Наближава Денят на статистиката, какви прояви предвиждате?

- Тази година официалната българска статистика навършва 136 години и разбира се, че ще отбележим празника си подобаващо. В същото време имаме няколко съвпадащи събития, тъй като ще посрещнем делегация на високо ниво от азербайджанската статистика. С колегите имаме съвместен проект с продължителност две години. Повече детайли ще оповестим в Деня на статистиката - 27 юни. Освен че вратите на НСИ тогава ще бъдат отворени за посетители, ще изберем и председател за един ден. Той ще бъде излъчен измежду най-добрите студенти в специалност "Статистика" от УНСС.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.