Корейски капан

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 13-04-2017 - 15:06

Ударната американска военно-морска група начело със самолетоносача „Карл Винсънт” ще пристигне в близост до бреговете на Корейския полуостров. Заобиколен от съветниците си генерали, новият американски президент Доналд Тръмп обещава да реши „Северно-корейския ядрен проблем” по един или друг начин. И в своя си стил твърди, че Северна Корея си търси белята. Ако китайците успеят да убедят Севера да се откаже от ядрената си програма – добре, макар че само със санкции това няма как да стане. Тогава групата ще се повърти, повърти, и ще обърне към Австралия, откъдето беше спешно привикана. Ако ли не (което именно ще стане), Тръмп ще решава проблема по друг начин. Например, по този, за който именно са предназначени самолетоносачите в частност и армиите в по-общ план.

Първото, за което се сеща човек в такъв случай, е да направи справка с историята. След Втората световна война на Корейския полуостров са създадени две държави, като всяка иска да погълне другата. На 25 юни 1950 година Северна Корея напада Южна Корея. Избухва Корейската война, която трае 37 месеца. Загиват над милион войници и огромен брой цивилни. Американските жертви са 50 000, като на ден загиват средно 45 американци. Защото войната се води от една страна от Северна Корея, подпомогната от СССР и Китай, а от друга – от войски на ООН, в които главна сила са американците. Коалицията на ООН включва 16 държави, което става модел на бъдещи подобни формати. Освен корейци, от двете страни пушечно месо на Севера са китайски войници, а на Юга – турски войници. В началото Северът завладява Сеул и почти печели, но после е изтласкан и войната до края остава позиционна. Сключен е мир, а двете Кореи се връщат в старите си граници. Така става ясно пълното безумие и безсмислие на тази война. Човечеството обаче не мирясва, а войните за ресурсите на света продължават.


Днес Южна Корея е икономически и технологичен гигант


със съвсем прилична армия, а Северна Корея е икономическо джудже и военна суперсила. Последното не е преувеличение – Северна Корея има не само най-много войници на глава от населението, а и най-голямата армия изобщо с 9,5 милиона личен състав! Тук се включват над 1 милион и 100 хиляди редовна армия, 8,2 милиона запасняци и 200 хиляди военни милиционери. Военният бюджет е 26% от брутния продукт на страната официално, а неофициално е над 50%. Страната е фрашкана с военни бази и съоръжения, включително 11 000 подземни бази. Самите съоръжения са свързани с оптични кабели, така че да са минимално уязвими от радиоелектронни атаки.

Пропагандата е дивашка и граничи с научната фантастика. Съвсем официално пред населението се твърди, че страната е световен шампион по редица спортове при положение, че тя изобщо не е участвала в съответните състезания. Наскоро беше обявено, че страната е изпратила космически кораб на Слънцето. Не е ясно защо се говорят подобни нелепици и дали местните хора вярват в тях. Всичко това хвърля в потрес анализатори и коментатори и на Изток и на Запад. Е, няма такава държава, вече е възкликнал читателят. И наистина няма. Наборниците влизат в казармата на 17 години, а самата служба е ... 10 години! Военната техника също е в изумителни количества, макар в голямата си част да се състои от по-стари съветски, руски и китайски машини. Северна Корея има и собствено производство на стрелково и тежко въоръжение, включително танкове, кораби и подводници, артилерийски (вкл. реактивни) системи и ракети със среден, а вероятно вече и с голям радиус на действие. Енигма за политиците и разузнавателните централи по света остават ядрените оръжия на страната като брой, мощност и налични носители.


Подводният флот на Северна Корея включва поне 60 подводници


 

и не е ясно дали някоя от тях не е в състояние да изстреля ядрени ракети. Със сигурност някои от тези подводници дебнат около Западния бряг на САЩ и са постоянна грижа на американското военно разузнаване. Ръководството на страната твърди, че може не само да удари, но и да унищожи главния си враг САЩ. Което е очевидно преувеличение, но готови ли са САЩ да поемат един, макар и маломощен, ядрен удар върху, например, свръхнаселения мегаполис Сан Франциско? Или върху слабозаселения щат Уайоминг, където обаче се намира калдерата на супервулкана Йелоустоун?

Като цяло ракетните и ядрени експерименти на страната са не особено убедителни, но опасенията в това отношение са огромни. Но дори да не достигне САЩ, някоя севернокорейска ракета сигурно би стигнала до Токио, за Сеул да не говорим. А това са мегаполиси с десетки милиони население всеки. Впрочем, почти цялото население на Южна Корея се намира в мегаполиса на Сеул. Колкото и малка да е вероятността това да се случи, евентуалните щети биха били толкова колосални, че в крайна сметка математическото очакване е неприемливо високо. И утре ще е по-високо отколкото е днес. Впрочем, Сеул е в обсега и на севернокорейската артилерия, която е над 15 000 единици само по границата. А и военното и политическо ръководство на Севера е наясно, че наличието на ядрено оръжие е сред главните фактори, които „страхуват” всеки потенциален нападател. Отделен е въпросът, че никой не знае какво би се случило след един колапс на държавата Северна Корея с нейното 25 милионно вероятно зомбирано население.

 

Някои коментатори разтълкуваха ракетното нападение


върху сирийската военно-въздушна база на 7 април и като предупреждение към Северна Корея за решимостта на САЩ да решават затегнатите международни конфликти със сила. Но дали ръководството на Северна Корея и нейния тайнствен ръководител могат да бъдат уплашени и накарани да се откажат от ядреното си оръжие? Или само ще станат още по-твърди в убеждението си, че то е главната им сила и защита? Защото има и друга гледна точка. Ако Сирия имаше ядрени ракети и луд държавен ръководител, щяха ли да й стоварят няколко десетки томахавки върху въздушната база? Историята с атакуваната база впрочем продължава да е обвита в мистика. И не само защото няма твърди доказателства за това, кой именно е извършил последната химическа атака в Сирия? И кой се кани да извърши следващата, в тази линия на мисли?

Руснаците твърдят, че 36 от 59-те крилати ракети не са достигнали целта си и били „паднали някъде”. За доказателство беше публикувана спътникова снимка с 23 забелязани поражения на територията на базата. Това е доста странно твърдение, което, кой знае защо, остана незабелязано от журналисти и аналитици. Ако са известни само 23 поражения в базата, то наистина къде точно са останалите 36? Американците на свой ред казаха, че само една ракета им се губи, а останалите 58 били поразили целите си. Как с едни и същи спътникови снимки се доказват две коренно противоположни твърдения?


Но да се върнем към историята с американския самолетоносач


и водената от него бойна ударна група, включваща вероятно една ядрена подводница. Преди няколко години в този вестник писахме за „Капана Сирия”, в който още тогава САЩ се чудеха дали да паднат. Тогава ни се размина, но преди няколко дни сирийският капан щракна. Но той е нищо пред капана „Корея”, в който преди 67 години САЩ загубиха 50 хиляди свои мъже и жени под пагон. А днес могат да загубят всичко.

За да използва бойните си самолети, „Карл Винсънт” трябва да се приближи на по-малко от 800 километра от брега, където по принцип става уязвим за противокорабните ракети на противника. А и с 90 самолета общо (изтребители-бомбардировачи и хеликоптери) ударната група няма как сериозно да застраши Северна Корея, носеща гордото име „Корейска народно-демократична република” (нарочно изписахме пълното наименование на държавата, което съдържа две тавтологии във веригата „народ-демос-публика”). Така че само с бойна морска авиация няма да стане. По-точно, нищо няма да стане. А и небето над Северна Корея е плътно покрито от противовъздушната отбрана на страната. Която може и да е малко поостаряла, но изобщо не е безопасна дори за съвременните американски самолети.

Готово ли е американското общество да преглътне загубата на няколко самолета наведнъж? А и гледката на пленени пилоти, развеждани по улиците на Пхенян? Тогава какво остава? Вярно е, че групата носи и ядрени оръжия както на самолетоносача, така и вероятно на някои от съпровождащите го кораби и подводници. Но готови ли са САЩ да ударят превантивно с ядрено оръжие една държава член на ООН и (поне формален) съюзник на ядрената сила Китай? Ако това се случи, със сигурност ще настъпи пълно мазало. КНДР със сигурност не е Сирия, а китайското политическо и военно ръководство ще бъде изправено пред задължението да обяви ултиматум, за съдържанието на който се досещаме. А САЩ ще бъдат изправени пред задължението да го отхвърлят. Тогава Корейският капан ще щракне за втори път. И може да не ни остане време да си поносим новите дрехи за последно.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.