Конниците на апокалипсиса

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 09-03-2017 - 14:54

На ключова среща във Версай наскоро, лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания пледираха за немислимата до скоро идея за „Европа на две скорости”. Това означава поне няколко неща. Първо, потвърждава се старото правило, че е възможно всичко, което не противоречи на законите на физиката. А пък физиката е динамична наука и ако днес нещо там се смята за невъзможно, то може би още утре това нещо ще е съвсем даже възможно. И съответно ще се случи.

Второ, оказа се, че формално декларирани принципи за солидарност, единство, взаимопомощ, европейски ценности и разни други такива неща, могат да бъдат дерогирани с намеренията и решенията на няколко партийни и държавни ръководители. Което пък напомня за незабравимите практики на комунистическите държави и съюзи, като например несправедливо забравеният социалистически Съюз за икономическа взаимопомощ, създаден от СССР като противовес на аналогични съюзи на Запад.

Трето, срещата във Версай показа паническото състояние, в което пребивават напоследък западноевропейските елити предвид на смяната на караула в САЩ, напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания и очакваните резултати от предстоящите парламентарни избори в Холандия, Франция (там, о ужас, ще избират също и президент!) и Германия. Именно паниката кара тези елити да прибягват до кризисен пиар с плахата надежда нещата някак да се оправят. И те ще се оправят несъмнено, но не както си го представят това елитите.

 

Но такива са някои от чисто политическите аспекти на ситуацията,

 

които са на повърхността, но не са единствени и даже не са най-важните. За съжаление, и както винаги, става въпрос за пари. И по-точно за ресурси икономика и оцеляване. Там именно нещата са неуправляеми и като такива отиват на зле. Любимата на световните лидери мантра е тази за икономическия растеж. Реален такъв, за щастие, в Европа и Северна Америка почти няма, а доколкото има, е отрицателен. Има растеж, разбира се, в Китай, Индия и още някъде в Азия. А защо казвам „за щастие”, ще обясня след малко. Според световните лидери обаче икономически растеж уж имало, но бил недостатъчен. В действителност в Европа и САЩ икономически растеж няма, а има растеж на дълговете.

Сметката е елементарна. Нека едно семейство има доход от 50 хиляди лева през 2015 година и дълг към банката също от 50 хиляди лева към 31 декември същата година, защото изплаща ипотека за жилище и лизинг за автомобил (това е именно реалният модел на българско семейство от средната класа с 1-2 деца). Нека в резултат на ръст от 5 на сто в икономиката доходът на семейството през 2016 година е нараснал до 52 хиляди лева. Нека освен това семейството си е сменило широкия телевизор (през който ЦРУ ги гледа 24 часа седмично нонстоп) и два от умните телефони на децата (също следени 24/7 от ЦРУ, ФСБ и от всеки, който не го мързи да се занимава с тази работа) и това е довело до нов дълг от 5 хиляди лева. В резултат на всичко това и след вноските по стария дълг, към 31 декември 2016 година семейството дължи същата сума на банките и притежава същите материални активи. Богатството не се е увеличило, а в най-добрия случай се е запазило същото. И слава Богу, защото, ако икономическият ръст беше истински, а не фиктивен през дълговете, ресурсите на Земята хептен щяха да гръмнат. При това още утре, а не примерно след 10 години, както се очертава. А ресурсите ще гръмнат именно поради законите на физиката.

 

Предвид на нулевия за щастие икономически ръст

 

няма как да бъдат изчистени дълговете през икономиката. А те са не просто големи, а неизплатими. Нито сегашното поколение, нито следващите поколения (ако има такива) ще могат да изплатят дълговете. Дълговете такива, каквито са натрупани в момента, само могат да нарастват. Докога обаче? Пак от законите на физиката знаем, че в една затворена система няма как едно нещо само да нараства. С изключение на ентропията (много сложно нещо!), която пък води до топлинна смърт на системата. Не стигат другите неприятности, та това само – топлинна смърт, ни липсва!

Отговорът на въпроса „Докога ще растат дълговете?” си е направо за Нобел по икономика. Или за няколко Нобела. Не че тогава ще има кой да ги раздава, де. Дълговете на болния човек на Европа (една държава на юг от нас) наближават 200% от брутния вътрешен продукт на страната и никой не може да ги озапти. Щото гърците трупат дълг върху дълг с по-високо темпо от това, с което нещастните кредитори им го опрощават. На нас, разбира се, никой не ни опрощава нищо, щото явно не сме толкова ценни за цивилизацията. Но това няма значение. Защото макар и нисък, ние дълг също няма да изплащаме. Тоест ще изплащаме примерно по два милиарда годишно, но също така годишно ще трупаме нови четири. В този смисъл българските управници са прави. С част от новия дълг се плащат лихвите по стария, а дългът си расте. Къде отива това нарастване е друг въпрос.

Даже бих казал, че ако едно ново управление спре да генерира нов дълг, това ще е национално предателство (нещо като подписването на СЕТА според лидерката на една голяма лява партия у нас). Дългове трябва да се трупат. Това е нещо като вечеря в скъп ресторант, където сме попаднали без пари. Лошо е, ако дойде келнерът със сметката. Защото тогава ще трябва да мием чинии в кухнята докато се разплатим, а може и да ни набият в допълнение. Но това няма да се случи. Щях да напиша „за щастие”, но няма да е съвсем правилно. С една дума, келнерът няма да дойде, щото преди това скъпият ресторант ще рухне. И в паниката и разрухата неплатените сметки ще са пренебрежимо зло. И даже не зло ще бъдат тези сметки, а единственото добро. За някои.

 

Но южната ни съседка именно е нарицателно за лош дълг

 

Нека обаче видим как стоят икономиките и финансите на четворката от Версай, дето е решила да ни подкара на две скорости към светлото бъдеще. За наше добро, разбира се. Тук е уместно да се напомни, че навремето Светата Инквизиция е изгорила някъде към 30 хиляди еретици изключително и само за тяхно добро. Защото какво са пет минути на кладата в сравнение с вечното Спасение? Еретиците, разбира се, не били съвсем съгласни с тази концепция за спасяването на душите им, че даже и се дърпали. Но то е така, няма благодарност на тази Земя. За другите не знаем.

Голямата версайска четворка по право се води от канцлерината на Германия, която скоро ще се бори за рекорд по политическо дълголетие в родината си. Дългът на Германия е, както знаем, висок – някъде към два и половина пъти по-голям от нашия в процент от БВП. Но германската икономика е истинска и се състои не само от услуги, а включва и разни реални неща като производство на автомобили. Така че и 100% да стане германският дълг, няма защо да ги мислим германците. Друг виден член на четворката е френският президент, който се е изхитрил да постигне най-ниския рейтинг в историята на страната си за всички времена. И не само най-ниския, но и без реални шансове някой да го победи в бъдеще в това не толкова престижно класиране.

Франция е горда и силна демокрация, ядрена сила и съответно една от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН с право на вето върху решенията на световната организация. Друг е въпросът, че гордата и силна демокрация се намира в перманентно извънредно положение, защото не може да се справи с тероризма на собствените си граждани с миграционен произход. Както се видя, извънредното положение с нищо не й помогна в това отношение. Столицата на гордата и силна демокрация се води и като културна столица на Европа, а оттам и на света. Хората, посетили Париж през последните години, остават с незабравими впечатления. Особено, ако са се разхождали по не съвсем проходимите парижки булеварди. Или, ако са влизали в парижкото метро. И са успели да излязат, разбира се. Но това е мултикултурната част на нещата. Дългът на Франция е по-нисък от този на Гърция, но е също толкова неизплатим. А и той расте всяка година. Щях да напиша „равномерно”, но справката показва, че не е така. Защото този дълг расте ускорително. А според физиката и според личния ни опит, едно нещо не може да се движи ускорително през цялото време.

По-нататък повече, както казват руснаците. Трети участник в четворката, дето прокламира двете европейски скорости (една за отличници и друга за двойкаджии) е италианският премиер и бивш външен министър, който заема поста от 12 декември 2016 година. Тук именно се наложи да ползвам Гугъл, щото му бях забравил името. Няма и да го напиша това име, защото на повечето българи то нищо не им говори. Те и италианците често си ги сменят премиерите, та затова. Същият Гугъл обаче веднага ми напомни, че след 1992 година 8 (осем!) италиански премиери са били уличени в корупция от специален прокурорски екип. Не е лошо постижение, а именно: за 25 години 8 корумпирани премиери, по един на три години. То не че и ние сме цъфнали и вързали в това отношение, но чак до доказано корумпиран премиер не сме го докарали.

 

Но иначе във Версай веднага ни врътнаха скоростния лост

 

на по-ниска предавка, пък там да се оправяме някак. Но да оставим корупцията, че то за две хиляди години история на Рим не успяха да се справят с нея италианците. Не че много се стараха, де. Проблемът е с италианските банки. Проверките със стрес тестове там хвърлиха в дълбок стрес самите проверяващи. Не стига, че италианският дълг също е колосален и неизплатим, но не по-малко колосални и непоправими се оказаха и дупките в италианската банкова система. Развръзката там е близка и феерията ще бъде пълна.

Четвъртият участник във версайската завера е испанският премиер, на когото обаче и без Гугъл му знам името, щото той премиерства вече 6 години. През това време Испания увеличи дълга си, положението на испанските банки е подобно на това на италианските, а безработицата в Испания е чудовищна. Младежката безработица пък е направо фантастична, но в лошия смисъл на думата. Да се чуди човек на какво отгоре и този корифей на политическото оцеляване се е захванал да дели Европа на две скорости, примерно скорост за мерцедес и скорост за трабант. Трабанти на 30 и кусур години, прочие, още се търкалят по пътищата на Европа, а новите мерцедеси се скапват след 5 години. Но нищо, германците също ще имат възможност да си спомнят как се правеха истински автомобили и по колко изкарваха те. Аз лично имах 25 годишен мерцедес на 400 хиляди километра и го продадох в добро състояние и с прекрасна возия. Или поне още си вървеше съвсем прилично колата.

 

Четирима премиери, като Четиримата конници от Апокалипсиса

 

на Йоан Богослов. И с какъв размах само ни посякоха: европейските държави -- на две скорости. А такива като България и Гърция – на цели три. Едната от които задна, както се очертава. Няма автомобил, дори и мерцедес такъв няма, дето може да се движи на две скорости едновременно. Може, разбира се, да сцепим автомобила на две, че даже и на три части. Много ще е забавно, особено на фона на световните събития. САЩ, решени да станат велики отново, но и да се деангажират от някои досегашни свои мисии. Събудената Руска империя, която отново и с удоволствие прави това, което умее най-добре, а именно да се бие. И за която Бисмарк казва, че знае няколко начина да изкара руската мечка от бърлогата й, но не знае нито един добър, с който да я вкара обратно. И накрая Китай, който още не е заел мястото на световен лидер, за което се готви от 5 хиляди години, щото му трябва още едни пет, за да си доизгради армията. А може и по-малко. Зависи колко време ще му остави историята.

 

Каква беше целта?

 

И така, европейските държави на две скорости, от които Германия на високата предавка, а от другите кой на по-ниска, кой даже на задна. Но тогава ще трябва Германия да удвои военния си бюджет, че иначе няма кой да ни пази. А Германия с такъв бюджет? Това би трябвало да втриса и на сън дори руснаци, американци, британци и всякакви други, които са се сблъсквали с германската армия по бойните полета. Но тогава защо беше целият този Европейски съюз? Та нали основната, а май и единствена цел на този внушителен геополитически проект, беше да се избегне война в Европа и по-точно война между Германия и Франция? Добре е Конниците на Апокалипсиса от време на време да четат някои странници от собствената си история. А ние, по-малките, но и доста по-издържливите, все някак ще оцелеем. Защото от 1336 години насам, на тази великолепна и грешна земя българска, все това правим.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.