Умението да опорочиш доброто

Яна Йорданова - петък, 10-03-2017 - 18:24

Едва ли в живота има нещо по-трогателно от протегната за помощ детска ръка. Или от отчаяния майчин зов, който прави и невъзможното да спаси живота на малкото си съкровище. Вярно е, че социалните мрежи са пълни с историите на дечица, нуждаещи се от лечение у нас и в чужбина. Сигурно мнозина ще си кажат, че е невъзможно да помогнем на всички. Убедена съм обаче, че когато се обединим, можем. Дори да променим живота само на едно малко човече, е много. От около месец мои познати организираха кампанията за набиране на средства за малката Алекс. Детенцето страда от спинална мускулна атрофия и се нуждае спешно от лечение в Италия. Не просто за да оздравее, а за да живее. Стана ми топло на душата, че хората, което приеха това като кауза, направиха и невъзможното. И съм сигурна, че приказката ще има щастлив край. Ето такива моменти те топлят и ти дават сили да продължиш. Карат те да вярваш в доброто и в състраданието на хората. Виждаш, че още съществуват и не са просто имагинерни понятия. Болно ми е обаче, когато видя как някои притежават умението да опорочават и най-благородната инициатива. Тогава нещо те хваща за гърлото и ти иде да крещиш от яд. Помните ли кампанията, която тръгна в социалните мрежи, за подпомагането на бедни абитуриенти. Десетки хора се втурнаха да помагат и да предлагат помощта си на тийнейджърите. Кой с каквото може - с автомобили, с костюми... Да, но типично по български у нас винаги има едно „но”. Оказа се, че най-нагло е бил откраднат луксозен автомобил, който е трябвало да вози абитуриенти на бала им. Деца, които не могат да си го позволят. А добър човек е искал те да се почувстват като всички останали. Просто да се забавляват като връстниците си. И въпреки благородната инициатива отново се появи някой, който да сложи черта на доброто. Тъжно, възмутително, недопустимо. И това съвсем не е за първи път. Помните ли как имаше няколко поредни кражби на кутии с дарения за болни деца. Питам се що за човек трябва да си, че да посегнеш към такива пари. Да си играеш със съдбата на другите, да поругаеш хора, които са направили всичко възможно и са давали последните си левчета, за да сторят добро. С идеята да спасят детски живот. Сега пък лишаваш млади момчета и момичета, които уж тепърва трябва да се борят с трудностите на живота. Само че те отдавна са изпитали несгодите и лишенията на гърба си. И кажете как да вярват в доброто и солидарността на хората, когато някой взема ролята на съдник. Въпреки всичко обаче нека не позволяваме на някой с лека ръка да опорочава всичко добро. Защото другите - тези с добрите сърца, тези, които искат да помагат, са повече. Ние сме повече и ще успеем. Всяка добра кауза си заслужава. Независимо дали е за спасяването на живота на дете или за усмивката на абитуриент. Защото е казано - направи добро и забрави.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.