Добрин Иванов, изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България:

Хубаво е в ЕС да няма разлики в заплащането, но готови ли сме за това

Румяна Кочанова - понеделник, 04-09-2017 - 08:00

Изтичането на млади и образовани хора от Източна към Западна Европа е също форма на социален дъмпинг и трябва да стане предмет на регулация

- Г-н Иванов, може ли Източна Европа да обърка сметките на френския президент Еманюел Макрон? Неговата обиколка преди десетина дни бе коментирана разнопосочно - от важна стъпка срещу т.нар. социален дъмпинг в ЕС на старта на новия политически сезон, до едва ли не фиаско на опита му да събере подкрепа за предлаганите реформи. Вие как оценявате предлаганите реформи в директивата от 1996 г., която вече бе преправяна през 2014 и 2016 г.?

- Този въпрос до голяма степен е политически. Реформата в командироването на работници в ЕС бе заложена в предизборната програма на президента Макрон и той, както виждаме, започва да изпълнява своите обещания. Подобна реформа ще защити интересите на френските работници и на френските работодатели, които плащат по-високи възнаграждения и осигурителни вноски. Истина е и че тя би задълбочила европейската интеграция.

Проблемът обаче е, че т.нар. социален дъмпинг има две страни. Източна Европа, и в частност България, също трябва да защитят националните си интереси. Защото исканата промяна е несъмнено във вреда на страни като нашата. И ако тя бъде наложена във вида, в който Европейската комисия предлага, и още повече с промените, за които Франция настоява, това за нас би означавало загуба на работни места.

- Европейската комисия предложи времето за командироване в чужбина да бъде ограничено до 2 години, след което работниците трябва да се приберат или да започнат да плащат осигуровки в приемащата държава. Франция и Австрия обаче предлагат максимален срок от 1 година. Защо е толкова съществена тази промяна?

- В момента в директивата няма срок за командироване и ако такъв бъде въведен, това силно ще затрудни източноевропейските работодатели, изпълняващи поръчки и предлагащи услуги в Западна Европа. Прилагането на принципа "За равен труд - равно възнаграждение", за който президентът Макрон настоява, също ще създаде трудности на източноевропейските работодатели. Сега те са длъжни да плащат минималното възнаграждение за страната, в която командироват. Вдигането на заплатите на техните работници ще вдигне разходите им и ще оскъпи крайния продукт, което ще ги направи неконкурентни. И третият момент - плащането на осигуровки в приемната страна, след като въведеният в директивата срок изтече, ще бъде в ущърб не само на българския работодател, но и на България. Защото тези средства ще отиват в чуждата осигурителна система. Така че интересът на България и на източноевропейските държави е директивата да не бъде променяна и да продължи да действа в сегашния й вид.

- На четиристранната среща в Залцбург Чехия и Словакия обещаха на Макрон подкрепа за спорната реформа. Но словашкият премиер Роберт Фицо внимателно подхвърли, че Унгария, и преди всичко Полша, която е с най-много командировани работници - близо 430 000, също трябва да се присъединят. Във Варна Макрон също сериозно нападна Полша, но това едва ли ще промени позицията на правителството на Беата Шидло, според което директивата е насочена срещу полските интереси. Ще мине ли тази реформа?

- По-всяка вероятност да. Но ще се търси приемлив компромис и в сроковете, и в изплащаните възнаграждения. Хубаво е, че по време на срещите на президента Макрон тези въпроси не бяха обсъждани извън всякакъв друг европейски контекст. Защото една от целите на френския държавен глава бе да се запознае с конкретните искания на тези страни.

Всъщност медиите представиха договореното на срещата в „Евксиноград“ като някаква сделка: България е възможно да подкрепи промените в директивата, ако получи подкрепа от Франция при кандидатстването си за членство в Шенген, в еврозоната и в ОИСР. Струва ми се обаче, че обещанията, които получихме, не са реципрочни. Защото директивата се приема с квалифицирано мнозинство от 55% от страните – т.е. 16 от 28-те, които да представляват 65% от европейското население. Докато дори Франция да ни подкрепи за Шенген, не е ясно дали Холандия или друга държава няма да ни препъне, тъй като приемането на новите страни става с единодушното съгласие на всички. Аналогичен е въпросът и за приема на България в чакалнята на еврозоната, където решаващата дума има ЕЦБ. Подобна е ситуацията и с членството в ОИСР.

- България има доста скромно участие на този пазар. В кои браншове и колко работници българските компании командироват?

- Ефектът за България наистина няма да е чак толкова голям. По данни на френския статистически институт около 14 000 български работници са били командировани в страната през 2015 г., което не е голямо число. Основно българи работят в няколко сектора в Западна Европа - транспорт и строителство. Ако промените в директивата бъдат приети, ние най-вероятно ще загубим тези работни места. Но на фона на незаетите около 50 хиляди работни места в страната най-вероятно няма да има големи сътресения.

Въпросът обаче е принципен: няма ли тази реформа да наруши свободното движение на капитали, хора и стоки? И пак ще повторя - да, мерките, които се предлагат, са крачка към по-задълбочена интеграция в Европа. Да, хубаво е в Европа да няма разлики в заплащането, в осигуряването, да има обща отбрана и т.н. Но дали сме готови за това?

- Сухопътният превоз на стоки с тирове ли е най-уязвимата за българските фирми дейност?

- Транспортът най-вероятно ще бъде изключен от тази директива. Между българския министър-председател Борисов и президента Макрон се обсъждаше вариантът директивата за командироването на работници да важи само за услугите, а за транспортните работници да има отделна директива, в която нещата ще бъдат регламентирани по друг начин.

При всички случаи обаче в рамките на ЕС се върви към повишаване на регулациите и уеднаквяване на условията. А това означава загуби за страни като България. По две направления - по-малко постъпления в държавния бюджет, тъй като страната ни ще загуби бизнес и следователно данъци и осигуровки. Защото става дума за загуба на конкурентоспособност. Разликата в жизнените стандарти на Изток и на Запад продължава да е голяма, а кохезионната политика на ЕС не се оказа особено ефективна. Източна Европа изостава. Ако бързаме прекалено към интеграция и този социален дъмпинг прерасне в данъчен - ако тръгнем към изравняване на данъците, или здравен – при изравняване на здравните вноски, тази част от Европа, която се нуждае от развитие, ще загуби своите конкурентни предимства. Което означава, че ще загуби инвестиции, работни места. И вместо сближаване ефектът ще бъде раздалечаване на т.нар нова и стара Европа.

- Какво е решението тогава?

- Няма универсално решение, което да удовлетворява цяла Европа, тъй като интересите на източно- и западноевропейските страни по въпроса са противоположни. Искам да посоча един много важен проблем, който не се дискутира често, не беше и предмет на разговорите на президента Макрон. Говорейки за социален дъмпинг и за кражба на работни места от български фирми, трябва да обърнем внимание на един друг факт. Само за последните 15 години от България емигрираха над 1 милион души, които живеят и работят в западните страни. Това са предимно млади и образовани хора, на които българската държава е платила обучението. А те допринасят за създаването на брутния вътрешен продукт на други страни. Живеят и потребяват в тези страни, което също ги облагодетелства. Този въпрос също трябва да се постави на масата на преговорите като негатив за нас от интеграцията. Защото това е загуба на работна сила, на „мозъци” за българската икономика, също форма на социален дъмпинг. В това отношение също е необходима общоевропейска политика.

- Не смятате ли, че източноевропейските фирми имат съществен принос за това изтичане на хора и мозъци заради ниските заплати и лошите условия на труд?

- Основната причина за ниските възнаграждения на работниците в Източна Европа е структурата на икономиките. За да се повишат възнагражденията, трябва да се повиши производителността на труда чрез инвестиции в технологии. Тук отново трябва да спомена кохезионната политика на Европа и европейските фондове, чрез които основно се финансират тези политики. Българският работодател все по-високо оценява човешкия капитал и все по-често инвестира в неговата квалификация.

- Авторитетната бизнес асоциация Business Europe твърди, че реформите в директивата за командироването ще доведат до несигурност и ще увеличат административните тежести на компаниите. Тя призовава по-скоро да се засили борбата с незаконните практики. Как очаквате да се развият нещата?

- Сивата икономика в пазара на труда създава конкурентни предимства на некоректните работодатели и ощетява бюджетните системи на държавата. Наистина сивата икономика и черният пазар в Източна Европа са по-големи и това влияе негативно върху осигурителните системи и върху нивата на заплащане. Тоест ако бъдат насочени усилия и мерки за ограничаване на сивата икономика на пазара на труда при нас, това ще повиши заплащането, ще повиши и постъпленията в осигурителните системи и в бюджета. Несъмнено това е подкрепа за кохезията.

- Политиката на ЕС, която регулира трудовия пазар, е особено гореща тема във Франция, където безработицата е висока и крайнодесният Национален фронт призовава за отказ от сегашните европейски правила. Социалният дъмпинг се изтъква и за една от причините за Брекзита. Какво трябва да се регулира и какво не на трудовия пазар в Европа?

- Според нас трябва да се намалят регулациите, намесата на администрацията на пазара на труда. Ние смятаме, че минималните работни заплати трябва да бъдат договаряни ежегодно между работодатели и синдикати, като се отчитат икономически показатели като ръст на производителността на труда, ръст на БВП и т.н.

- А какво очаквате да се случи с работещите българи в Обединеното кралство заради Брекзит?

- Във Великобритания работят не малко българи. Част от тях заемат позиции, изискващи висока квалификация, в Лондонското сити например. По-голямата част обаче са по-ниско квалифицирани и работят в селското стопанство и преработващата промишленост. Ако между Европа и Великобритания не бъде договорен статутът на европейските работници след Брекзит, те най-вероятно ще трябва да се върнат в родните си страни. Това ще нанесе сериозни сътресения на британската икономика, като ще пострадат цели икономически сектори - автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и т.н. Но за източноевропейските работодатели може и да е добра новина, защото икономиките на техните страни ще бъдат подкрепени от допълнителна работна сила и проблемът с дефицита на кадри няма да е толкова остър.

 

ВИЗИТКА

 

Добрин Иванов има магистърски степени по счетоводство и контрол от Икономическия университет във Варна и по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

От 2009 г. до момента е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която е национално представителна организация на българските работодатели

Зам.-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика, член е на Съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и на Комитета за наблюдение по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, финансирана от Европейския социален фонд

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.