Всяко време пренаписва историята и това не е скандално, а необходимост

Проф. Искра Баева, историк: Превърнахме патриотизма и идеалите в консумация

Яна Йорданова - четвъртък, 02-03-2017 - 18:37

Трети март се утвърди като възраждане на държавността, Младите вече надигнаха глава и не носят бремето от миналото

- Проф. Баева, какво е значението на Руско-турската освободителна война в контекста на днешните събития? Какво трябва да знаем?

- Няма никакво съмнение, че значението на Руско-турската война е прилагателно за освободителна. За България, без всякакво съмнение, това е моментът, в който държавата ни се възражда, след като не е съществувала близо пет века. За мен винаги това е бил истинският национален празник и ми се струва, че онези спорове относно коя дата е най-подходяща за национален празник се дължат по-скоро на сензационност и търсене на оригиналност. Така или иначе 3 март се утвърди като възраждане на държавността. Всички други предложения в крайна сметка са свързани и произтичат от този ден - и Съединението, и Независимостта са следствие, а не причина. Всяка модерна национална държава търси своята идентификация в историческото си съществуване. За България това е точно 3 март.

- Доста често се питаме дали историята се пренаписва, преиначават ли се някои неща?

- Дълбоко съм убедена, че всяко време пренаписва историята. И това не е скандално, а необходимост. Ако се стремим да потърсим социалната функция на историята, тя е да помага в решенията на днешните политици, да ни подготвя за утрешния ден. В това се състои поуката от историята. Всяко време, с оглед на задачите, пред които е изправено, се оглежда в огледалото на миналото, за да търси отговори. Заради това всяко време пренаписва историята от своя гледна точка. Не мисля, че това е нещо, което трябва да осъждаме. Що се отнася до преиначаването, това също е така. Но то вече е въпрос на политическа конюнктура, защото в историята можем да намерим защита на почти всяка кауза. Затова и всяка политическа сила, особено когато е управляваща, е изкушена да изважда някои неща от историята, за да мотивира своята политическа теза и да скрива други, които противоречат на нея. Аз съм от поколението, живяло по време на социализма и си спомням коя част от историята се подчертаваше тогава и коя се премълчаваше. След 1989 година преминахме през различни периоди и през различен подход към историята. Най-ярко можем да видим това в интерпретирането ролята на Русия в Освободителната война. Доскоро имахме президент, който дори избягваше да споменава думата Русия и предпочиташе да каже, че във войната са участвали всякакви други - финландци, румънци, поляци, което е истина, но без да се уточни в коя армия са били. Това е недостойна позиция и ми се струва, че дори и най-неудобните факти трябва да се подчертават. Така можем да черпим поуки и от лошия исторически опит. А специално по отношение на Русия нямаме основание да интерпретираме отношенията си с тази държава като проклятие за България, както смятат някои. Има за какво да благодарим, има и от какво да се оплакваме. Нашите исторически познания трябва да свържат едното и другото.

- А днес можем ли да извлечем дивиденти от отношенията с Русия?

- Разбира се. Не бива да забравяме, че с Русия ни свързва слявянската общност. Ние не сме забравили и че сме им дали азбуката. Вярно е, че сме малка държава, но Русия има нужда от нас, както и България има нужда от Русия. Така че общият произход и култура биха могли да бъдат като мост в сложните отношения на Западна Европа с Русия. Погледнете дори как държави като Полша и Унгария, които са в много по-травматични отношения с Русия, се възползват от нея, за да затвърждават позициите си в Европейския съюз. Не разбирам защо ние да не го правим.

- Трябва ли да обръщаме поглед назад, за да интерпретираме днешните събития?

  • - Като историк не бих могла да кажа друго, освен че това е така. Има обаче и нещо друго - никой не се е родил в днешния ден и ако не познаваме своите корени, трудно може да реализираме успешна политика днес. Трябва да се съобразяваме с новите реалности, защото България днес е съвършено различна. И когато някои ни наричат сателит на Русия, не бива да забравяме, че вече сме в друга общност. Ние сме самостоятелна държава със свой собствен път, но защо трябва да се отричаме от позитивите от миналото?

  • - Като историк обаче не се ли притеснявате, че днес за повечето българи ще е просто поредният неработен ден?

- За съжаление е така и това наистина ме притеснява.

  • - А как си го обяснявате?

- С консуматорското общество. Превърнахме всичко в консумация, дори патриотизма и идеалите си. Вече всичко се измерва в пари. Това важи и за политиката, а политиката е служене на обществото. След като материализирахме идеалите, едва ли можем да очакваме, че ще има нещо свещено у нас. Това се отнася и за националните празници. Нека все пак да кажа и нещо позитивно и то е, че през последните години забелязвам възраждане на чистото патриотично чувство, едно желание на младите хора да се идентифицират с България и с гордост да носят националния флаг. Аз работя с млади хора и мога да ви кажа, че разликата между 90-те години и сега е огромна. Младото поколение е надигнало глава и вече не носи бремето от миналото, усещането за вина. Днешните младежи имат самочувствието, че са граждани на света. Поне това забелязвам в студентите, с които се срещам всекидневно.

- Като преподавател как си обяснявате агресията в обществото, сред младите хора?

- Отново с комерсиализацията. Промени се ценностната система на обществото. В миналото някои ценности може да са изглеждали фалшиви, но имаше високи идеали. Днес обаче все повече млади хора казват, че ще останат да живеят тук, за да помагат на родината си.

- Как да се спасим от тази комерсиализация?

- Няма друг начин освен с личен пример. Мисля, че само преди година беше спонтанното шествие към Шипка, в едно много лошо време. Това ми дава надежда.

- Виждате ли обаче нови модели на подражание в обществото, нови будители?

- За съжаление не. Но младите вече като че ли не търсят такива модели, а си имат свой собствен свят. Може би хората, които изповядват обикновената почтеност, би трябвало да бъдат примери. Като че ли времето на интелектуалците - на тези, които наставляваха морално обществото, отмина.

  • - Губят ли обаче подрастващите от това, че са непрекъснато в интернет и не отварят книгите?

- Да, губят. Защото в интернет има информация, която не поражда размисъл. Докато художествената и философска литература стимулира опита да си изработиш свои собствени критерии. Разликата между информация и знание е много голяма. А познанието е на по-висока степен. Вярвам обаче, че в дискусиите, които си организират сами, ще достигнат до онези изводи, до които ние в едно съвсем друго време сме достигали, когато се събирахме. Тогава нямаше интернет и телевизия и много дискутирахме за бъдещето. Опитвахме се сами да намерим своята истина. Нещо подобно наблюдавам сред младежта сега.

- Как младите хора да се заинтригуват от историята, трябва ли учебниците да се пренапишат?

- През последните години има необикновено голям интерес към историята, неочаквано дори за мен. Но за мен това говори, че има дефицити в настоящето. Когато търсим спасение в историята, означава, че не ни харесва настоящето. Обнадеждаващото е, че сякаш в миналото младите хора търсят своята нравствена опора за бъдещето. Колкото до учебниците, не мисля, че те имат нужда от пренаписване. Въпросът е предаванията и сайтовете за история да бъдат на високо равнище, да не се поддават на митологизацията. Трябва да си призная, че не съм против митовете, защото идеализираното познание има своето място. Но тези митове трябва да се отнасят само до определени моменти и определени личности. Нямам нищо против мита за личността на Левски, защото той е тази личност, към идеала на която всеки българин иска да се стреми. Затова ми се струва, че опитите да се представи като обикновен човек, със своите грехове, не е много удачен. Но съм против митовете, които ни вкарват в погрешни отношения с други държави. Това е много видно що се отнася до Русия, Македония, Сърбия, Гърция. Иска ми се познанията тук да са по-пълни, да ги има и другите - приятелските, добросъседските отношения.

- Вярвате ли, че отново обществото ни може да има идеали, които са били характерни за миналото, или е невъзможно?

- Напротив, вярвам. Защото ако не се случи, общество без идеали няма бъдеще. Убедена съм в това. Идеалите се завръщат, защото младите хора ги търсят.

 

Визитка:

 

Родена е на 12 януари 1951 г. в София

Завършила специалност история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Специалист в Катедрата по нова и най-нова обща история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1980 г.)

Кандидат на историческите науки (1982 г.), „Полската селска партия на Ст. Миколайчик в периода на утвърждаване на народнодемократичната власт в Полша 1945-1948 г.“

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.