В сезона на празничната шизофрения

Боян Димитров - сряда, 14-12-2016 - 18:20

Леката форма на шизофренията завладява народа. И не, не става въпрос за изборите, на които да се раздвояваш за кого да пуснеш гласа си, а идват Нова година и Коледа. Навлизаме в сезона, в който най-задаваният въпрос е къде и как ще посрещнем тези празници. Двама съученици, които не са се виждали от 20 години, се засичат в метрото и се питат не как са, а къде ще празнуват. Къде ще се „пука“. Дали с пиратки, дали от пиене. Ама едно е ясно: където и да се пука - дали пред телевизора на изплащане в панелката или в Банско, ще е яко. И тогава идва моментът на повсеместната лека форма на шизофрения. Докато държат в ръка поредната пиратка и чаша с евтино шампанско, всички ще си викат: Нова година – ново начало. А всъщност на първи ще се събудят същите хора като предния ден. Нищо няма да е ново. Само листът на календара. Нова ще е и забавената вноска за кредита. Но поне един ден можем да сме шизофреници. Да си мислим, че всичко ни е наред, и да щракаме с пръсти. Да обещаваме, че ще се променяме, а да си оставаме същите. Да осъзнаваме, че се лъжем, но да ни е хубаво да се заблуждаваме. И да си пукаме. Дали от зор, дали с пиратки. Все пак всички ще пукнем. Рано или късно. И дори най-големите противници на зарята и пиратките, докато цъкат с език пред телевизора, че даже на Нова година няма какво да се гледа и „колко хубаво говори“ някой новоизбран държавник, те пак ще гледат зарята в 0,00 часа. И то на аванта. Ще се радват на комшията, който пиян хвърля пиратки през терасата със зачервени бузи от домашното вино, докарано от 200 км от столицата. И дори затрупан с проблеми, и този скъперник ще се усмихне. Ще му се и той да пукне. Ще си легне, а на сутринта ще е разочарован. Защото вече няма да го има шизофренното чувство, че всичко е наред. Новата година ще е дошла, а той ще се е събудил със същата си грозна жена с увиснали гърди. Децата му ще са същите посредствени ученици, а образователната система ще е все така виновна за това. Бензинът няма да е двойно по-евтин, а ще е на същите цени. Ракията ще е все така скъпа също. Отново няма да е разбран в работата. Отново ще е недооценен. Ще му се наложи да е работник. И нищо от новата година няма да е ново. Всичко ще си е постарому. И тогава ще се излекува от шизофренната реалност и ще влезне в действителната такава. Ще му се е искало да е пукнал и той, но за съжаление няма да е. Ще е гръмнал като пиратка. Драснат и хвърлен с надеждата, че ще донесе на някого секунда радост или просто ще му продъни ушите. И вече никой няма да го пита къде ще е на Нова година, защото на никой няма да му пука. Но няма да го питат и как е. Защото всички след празниците са зле. Дали финансово, дали ментално. И излекувани от шизофренията, ще посрещнем Ивановден с някое ново заболяване, като за новата година.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.