Една медицина пролет не прави

Тодор Господинов - неделя, 11-02-2018 - 17:59

В България учат над 13 300 чужди студенти. Някои от нас сигурно ще бъдат учудени, други не съвсем, но със сигурност статистиката дава интересна информация за родното висше образование.

Интересни са фактите, че у нас следват над 1900 англичани, без да броим 150-те ирландци, повече от 1100 германци, а само около 340 руснаци и почти толкова студенти от Молдова - 262, като за 452-та сърби е логично да търсят европейска диплома и реализация.

Огромна част от чуждите студенти у нас учат медицина, стоматология и ветеринарна медицина. За останалите специалности не липсват кандидати, но те са в пъти по-малко.

Родените преди 1970 година ясно помнят, че у нас чужди студенти има открай време. Преди 10 ноември обаче те бяха само от някои африкански и азиатски страни, като най-големите групи бяха от Сирия, Ирак, Либия, Виетнам и други. Естествено не броя съседите ни от Гърция и Турция, които по комшийски винаги са изпращали младежи да се обучават у нас, главно в медицински специалности.

Именно медицината остава водеща за привличане на чужди студенти и досега.

Има обаче още много какво да се желае, защото да се разчита само обучението по медицина да тегли цялото ни висше образование напред, звучи недалновидно. Безспорно това е основна и изключително важна специалност, но факт е и че никой сериозен университет не развива едностранчиво само една специалност. Нашата работа в момента е на принципа „ами това се търси, това предлагаме“. В същото време инженерните ни специалности страдат от недостиг на български студенти, а и статистиката показва, че няма прилив отвън. Това е напълно нормално, защото индустрията предлага малко високотехнологични позииции, сред младите всяко образование свързано с математика и физика е изключително непопулярно и така се се стига до дисбаланс в обучението.

Освен това проверка за реализацията на завършващите у нас чужденци ще покаже дали не сме заплашени от превръщането ни в люпилня за джипита за ЕС, което не трябва да бъде възприемано отрицателно, но не може да бъде и цел на една стратегическа правилно развита образователна система.

Другата отрицателна тенденция е, че за вузовете чужденците компенсират заминаващите наши младежи да учат навън, но студентите от развитите страни едва ли остават да работят у нас и така кризата за висококвалифицирани кадри не намира своето решение.

В същото време без сериозен обмен на студенти и кадри в останалите други основни клонове на висшето образование по-скоро сме обречени на опашкарство.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.