Клаудия Кардинале блести на 80 години

Румен Михайлов кореспондент на “Монитор”. ИТАЛИЯ - неделя, 15-04-2018 - 12:20

Клод Жозефин Роз Кардинале ще отпразнува тази вечер в Неапол 80-я си рожден ден след спектакъла на пиесата „Странната двойка“ на американския драматург Нийл Саймън. Само че на афиша за постановката на прочутия театър „Сан Карло“ като изпълнителка на главната роля е изписано името Клаудия Кардинале. Това, с което актрисата става любимка на някои от най-великите режисьори на миналия век - Федерико Фелини, Лукино Висконти, Серджо Леоне, Марио Моничели, Филип Льороа. И което са произнасяли нежно, нежно, безумно влюбените в красавицата митове на световното кино Жан Пол Белмондо, Ален Делон, Марчело Мастрояни, Джон Уейн, Бърд Ланкастър, Шон Конъри, Пол Нюмън, Рок Хъдсън и т.н. Като разбира се не всички от тези известни актьори са успели да се наврат в леглото й – нещо, което може със сигурност да се каже за бившия президент на Франция Жак Ширак. Той едва не се развежда заради нея и след като е принуден да я зареже по партийно поръчение, в знак на вечна любов я прави кавалер на Ордена на Почетния легион – най-високото отличие на Париж.

Иначе Клод Жозефин Рооз Кардинале се ражда в Тунис на 15 април 1938 г. в семейството на имигранти от остров Сицилия. Там по онова време официалният език бил френският и момиченцето е записано в регистъра за новородени с малко мъжкарското име Клод. Просто защото някой казал на родителите му, че това е вариантът на Клаудия на езика на Молиер и те въобще не се колебали. Другарчетата й в училище са католици, православни и мюсюлмани, но тя се спогажда с всички и е тартор на игрите им по прашните улици на столицата на африканската страна. Женствеността й разцъфтява рано и още на 12 – 13 години се отличава с изключителна южняшка красота. Забелязват я в училището й двама френски режисьори, които отиват при баща й, за да го молят за я пусне да участва в бъдещата им лента, но Клод бяга от тях. Все пак родителите й я принуждават да приеме малка роля във филм с Омар Шариф, където камерата я запечатва в арабска носия сред портокалова горичка. След това участие обаче момичето обявява на майка си и баща си, че втори път няма да се появи на снимачна площадка, тъй като искала да стане... изследователка!

В средата на петдесетте години на миналия век обаче в Тунис е организиран конкурс за избор на най-хубавата италианка в страната и Клод го печели. Наградата е пътуване през следващата година до Венеция за посещение на световно известния филмов фестивал и шестнайсет годишната девойка стъпва за пръв път в Италия. Посрещната е с овации от режисьори, актьори и публика, затрупват я с покани за участия във филми, но тунизийката с италианско потекло ги отхвърля. И на връщане към Тунис в самолета прочита в списание „Епока“ статия за самата нея, озаглавена: „Красавицата, която не иска да се занимава с кино“. Авторите на материала обаче не знаят, че във Венеция девойката гледа за пръв път филм в истински киносалон – „Белите нощи“ на Лукино Висконти, харесва й, след което започва да се замисля сериозно по темата. Но в Тунис я чака истинска лична драма, която за малко да покоси зараждащите се мечти – едва седемнайсетгодишна Клод е изнасилена от по-възрастен ухажьор, който известно време си я държи като секс-робиня. Забременява, но за щастие получава покана от харесали я във Флоренция продуцент Франко Касталди да участва във филм на Марио Моничели със заглавие „Обикновените непознати“. Макар че не говори добре италиански, тя приема без колебание поканата, бяга от похитителя си и не след броени дни се озовава Рим.

Когато Моничели завършва снимките, Клаудия, както той я нарича пръв, вече е бременна в третия месец, още малко и това ще се вижда с просто око. Тя не се колебае много, за да разкрие проблема си на Франко Касталди, изрично подчертавайки, че не иска да абортира. Той я разбира и за да не бъде провалена кариерата й в католическа Италия от извънбрачното дете, я праща да ражда тайно в лондонска клиника. Там на бял свят се пръква Патрик, когото Кристалди осиновява, а пък Клаудия къде от признание, къде от любов, му става официална метреса, при това за цели десет години. Като още след раждането на Патрик започват участията й в извечни култови ленти като „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „8 и ½“ „Хубавият Антонио“, „Момичето на Бубе“ – общо 150 филма до завчера.

А истинската, голямата любов, я връхлетява през 1974 г., когато се появява на снимачната площадка в Неапол на лентата „Хубавците“. Режисьорът Паскуале Скуитиери по собствените й думи е неустоим, тя хлътва жестоко по него, същото се случва и в обратната посока. Женят се, ражда им се дъщеря Клаудия и живеят под един покрив цели 27 години. Ако се вява на мълвата, разделят се заради мимолетната забежка на красавицата по Жак Ширак, за която Паскуале изглежда разбира чак когато законната му съпруга става кавалер на Ордена на почетния легион на Франция. За жалост той почина точно преди година, но Клаудия избра да чества 80-те си години точно там, където пламва любовта им – Неапол.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.