Росен Белов и Калин Врачански - Творецът и Създанието във "Франкенщайн".
Снимки Гергана Дамянова
Философска приказка в театър „София“

Добро и зло по наклонената плоскост във „Франкенщайн“

Ирина Гигова - понеделник, 09-10-2017 - 13:42

Калин Врачански – акробат с душа в спектакъла на Стайко Мурджев

Няколко тела в антрацитни костюми се гънат в кипяща маса, докато от тях като самотен атом се отдели една-единствена фигура – това е Създанието, успешният (дали?!) експеримент на алхимика д-р Виктор Франкенщайн. Така започва новият спектакъл на театър „София“, в който основополагащият роман на Мери Шели „Франкенщайн“ е претърпял двойна трансформация – веднъж в пиесата на британеца Ник Диър и втори път в постановката на Стайко Мурджев. Режисьорът е държал да запази не толкова фантастичния сюжет от романтизма, колкото идеята за Твореца и творението му, откъснало се от неговата власт. В тази интерпретация „Франкенщайн“ е философска приказка за вечната борба между доброто и злото в нас и извън нас, за непрестанното „превъртане“ на едното в другото благодарение на любовта или заради липсата на обич в живота ни. Акцентът сякаш е паднал върху първата дума – повече върху усещането за приказка, отколкото върху мрачната философия, затова с удоволствие представлението ще гледат зрители от всички възрасти, откривайки в него съзвучния със своето разбиране пласт.

В тази приказка се долавят

въпросите на модерното битие

 за култа към привидностите, към красотата на опаковката за сметка на вътрешното съдържание, за изплъзването на технологиите от човешки контрол. Разглеждането на темите през призмата на психоанализата и алхимичната идея са останали по-скоро на ниво загатната претенция или обект за изследване от тесни познавачи – и може би така е по-добре. На другите се пада насладата непринудено да наблюдават поредното комплексно превъплъщение на Калин Врачански: специалният грим на Създанието не скрива метаморфозите в душевното състояние на героя му (да, То придобива душа благодарение на добротата и уроците на слепия музикант – фино изпълнение на Михаил Милчев), а на акробатичните му умения ще завиди всеки атлет. Декорът на Марина Райчинова, както и цялостната концепция на спектакъла залагат на чувството за опасност: сцената – издигната наклонена плоскост, очертана с неонови светлини, е стилизиран алпийски глетчер. И елементът на риск наистина присъства не само като тръпъка у зрителя, но и като реалност за актьорите.

Декорът на Марина Райчинова създава усещане за опасност.

Юлиян Рачков, който пази травми и белези от почти всеки свой спектакъл, изкълчи глезен, което наложи нов актьор, Росен Белов, мощно да влезе за по-малко от 2 седмици в образа на доктора. Юли Рачков пък за компенсация стана атрактивен разбойник-гробар, снабдяващ Франкенщайн с тела за опитите му. В бъдеще двамата ще се редуват в ролите.

Природата и технологиите са двете начала

в смисловия и образния свят на спектакъла, така както напиращият към висините дух и сляпата първична материя са в единоборство и в света, и у всеки от нас. Затова на финала двамата герои, страни на една монета (кой е добро и кой зло – изкуственият човек, който „култивира“ у себе си интелект и чувства, или истинският, който създава чудовища?!), продължават вечната си гонитба по ръба на наклонената плоскост... Участват още Мартин Гяуров, Симона Халачева, Дария Симеонова, Петя Силянова, Антон Григоров, Пламен Манасиев, Николай Димитров. Експресивната пластика е на Виолета Витанова и Станислав Генадиев. Композитор е Петър Дундаков.

Добрият сляп музикант (Михаил Милчев) образова създанието и му дава първи уроци по емоционална интелигентност.

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.